Решение № 69 от 30.12.2021, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Раднево, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А.Ц. при участието на секретаря Р.Д.Д. като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20215520100337 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост върху реална част от недвижим имот, чието правно основание е чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Ж. Г. Ж. срещу М. Г.

Й., с който е предявен положителен установителен иск за собственост на реална част от недвижим имот с материално правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че с нотариален акт за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка от 1991 г. и последващ нотариален акт за покупко-продажба от 16.02.2017 г. придобил собствеността върху УПИ XVII-336 в кв. 44 с площ от 1668 кв.м., с неуредена улична регулация, а на ПИ 336 площта била 1641 кв.м., който имот се намирал в с.

Коларово, община Раднево. Твърди, че съгласно скица от 26.04.2021 г. на община Раднево имотът представлявал УПИ XVII-336, кв. 44, кадастрален район 501, с площ от 1656 кв.м., с отреждане за жилищни нужди. Твърди, че като граници имота имал улица и други четири УПИ, едно от които е собственост на ответницата, а именно УПИ XVI-335. Твърди, че от южната страна на имота граничил с имота на ответницата, като имал съмнение, че оградата като граница между двата имота била поставена в неговия имот, а не на граничната линия. Твърди, че извършил геодезическо заснемане, което установило, че оградата била разположена на 1,5 линейни метра от източната 1 част на южната граница до 3,5 линейни метра от западната част на южната граница на имота му, с което бил ощетен със 175 кв.м., които били в имота на ответницата. Твърди, че канил ответницата да освободи имота, но тя не откликнала на молбите му. Твърди, че с тези неправомерни действия ответницата е завладяла реална част от имота му от 175 кв.м. и я ползва без основание и без негово съгласие. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на 175 кв.м., разположени в имота на ответницата и намиращи се на 1,5 линейни метра от източната част на южната граница до 3,5 линейни метра от западната част на южната граница. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М. Г. Й., която оспорва иска по същество. Твърди, че с нотариален акт от 07.04.1978 г. чрез дарение е придобила собствеността на дворно място от 1070 кв.м., находящо се в с. Коларово и представляващо парцел IX, кв. 30. Твърди, че същата година 1978 г. изготвила проектна документация за изграждане на сграда „вила с изба“, като изготвените проекти и дадените разрешения за строежа са съобразени с действащите тогава регулационни и устройствени планове. Твърди, че от издадената скица за проектиране и строителна виза било ясно, че към онзи момент имало утвърдена улична и дворищна регулация, но не знае кога са приложени.

Твърди, че цялото строителство било осъществено в действителните граници на имота и спазено изискуемото отстояние. Твърди, че идентификацията на имота й била променена на парцел XVI-335 в кв. 44 по плана на село Коларово, което установила през 1997 г., когато към имота й, по решение на Община Раднево за прилагане на регулация, било придадено празно дворно място с площ от 45 кв.м., общинско, което било оценено и заплатила на Община Раднево. Твърди, че фактът, че при заснемане на недвижимите имоти в с. Коларово за изготвяне на кадастрален план и карта имало изместване на северната граница между нейния имот УПИ XVI-335 и имота на ищеца УПИ XVII-336, бил известен и на двама им. Твърди, че по този повод депозирали заявление за промяна на кадастралната карта за отстраняване на грешки при заснемане на границата, като грешката била установена при заснемането и съставен констативен протокол от ТСУ-Раднево, но ищецът отказал да подпише протокола. Твърди, че това породило спор за материално право и била прекратена административната процедура за отстраняване на грешки в 2 кадастъра. Твърди, че грешното заснемане на имота нямало вещноправен ефект и не прави ищецът собственик на тази част от имота. Твърди, че ищецът бил неин брат, като имали още един брат – Т.Г. Ж., чийто имот граничил от северната страна на имота на ищеца и с който се разбрали да продаде на ищеца 350 кв.м., което било реализирано с уговорка ищецът да предприеме административна процедура по отстраняване на грешката в кадастъра, но той не сторил това. Поради това иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата М. Г. Й. е предявила насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Твърди, че била допусната грешка при заснемане на имотите в устройствения регулационен и кадастрален план на селото като площ от 176 кв.м. била грешно заснета в имота на ищеца Ж. Г.

Ж.. Излага идентични обстоятелства с тези, посочени в отговора на исковата молба. Иска от съда да признае за установено, че е собственик на терен с площ от 176 кв.м., част от УПИ XVI-335 и неправилно заснети в очертанията на съседния УПИ XVII-336, собственост на ищеца Ж. Г. Ж., поради допусната грешка в заснеманията в кадастралната карта на северната границата на УПИ XVI-335, като неправилно заснета в очертанията на УПИ XVII-336.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещния иск от ищеца Ж. Г. Ж., ответник по насрещния иск. В същия се оспорва предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че оспорва обстоятелството всички строителни книжа да са били съобразени с действащото законодателство. Твърди, че това било повод за недоразуменията им къде точно се намира действителната граница между имотите им, от която трябва да има отстояние, което трябва да бъде спазено при изграждане на постройки. Твърди, че оспорва да е депозирал заявление за отстраняване на грешки в кадастралната карта. Поради това иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 26.10.2021 г. е обявен за окончателен 3 проекта на доклад по чл. 146 ГПК, обективиран в определението от 09.09.2021 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът Ж. Г. Ж. е собственик на УПИ XVII-336 в с. Коларово въз основа на покупко-продажба и договор за прехвърляне на право собственост срещу задължение за гледане и издръжка, а ответницата М. Г. Й. е собственик на УПИ XVI-335 в с. Коларово въз основа на дарение.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил доказателствената тежест както следва:

При така отделените като безспорни обстоятелства, по положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът Ж. Г. Ж. следва да докаже, че е собственик на реална част от 175 кв.м., разположени в УПИ XVI-335, собственост на ответницата и отделени с физическа ограда от УПИ XVII-336, и намиращи се на 1,5 линейни метра от източната част на южната граница до 3,5 линейни метра от западната част на южната граница.

При така отделените като безспорни обстоятелства, по установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът М. Г. Й. следва да докаже, че е собственик на реална част от 176 кв.м., част от УПИ XVI-335, които са неправилно отразени в очертанията на съседния УПИ XVII-336, собственост на ищеца Ж.

Г. Ж., поради допусната грешка в заснеманията в устройствения план на селото на северната границата на УПИ XVI-335.

В случая е видно, не само от издадените скици от община Раднево през 2021 г., но е и служебно известно на съдията-докладчик, а и е обявено публично на интернет сайта на АГКК-София, че за урбанизираната територия на селата в община Раднево, от чиято част е и с. Коларово, нямат одобрени кадастрална карта и регистър. Такива са одобрени само за неурбанизираните територии на селата в община Раднево, тоест поземлените имоти извън рамките на урбанизираната част на селищните системи. Тъй като в случая спорът касае имот в урбанизираната част на с. Коларово, община Раднево, за който няма одобрена кадастрална карта и регистри, то иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не може да се проведе, тъй като няма одобрени кадастрална карта и регистър, което изключва същите да са грешни или непълни. Грешен би могъл да бъде регулационният и/или кадастралният план на селото, посочен от ищеца по насрещния иск като кадастрална карта/кадастрален 4 план/устройствен план в обстоятелствената част на исковата молба, а в петитума като кадастрална карта, но независимо ищецът да е посочил къде да е грешното заснемане, искът му по чл. 124, ал. 1 ГПК ще е допустим винаги.

Посочено е, че процесният имот е погрешно заснет в кадастралния план на селото. Следва да се има предвид, че когато кадастралният план е станал основа за изработване на дворищна регулация, собствениците на неправилно заснет парцел имат интерес от съдебно установяване на реалните граници на имота си. Следователно е налице минимумът от твърдения, които да попълнят фактическия състав на петиторна претенция за непълноти и грешки в кадастралната карта. Въпросът дали тези твърдения /за наличието на одобрена кадастрална карта/ отговарят на действителното правно положение е такъв по същество на спора. Наличието или липсата на действаща кадастрална карта и кадастрални регистри, в които процесният имот е придобил погрешно пространствено разпространение, е въпрос по същество на делото. В този смисъл е определение от 27.09.2018 г. на ОС-Ямбол по в.ч.гр.д. № 247/2018 г., решение № 61/10.07.2015 г. по гр.д. № 4712/2014 г. на ВКС, 2 г.о., решение №70/20.06.2016 по дело № 6305/2015 на ВКС, 2 г.о. В случая ищцата по насрещния иск основава иска на придобито право на собственост с нотариален акт от 07.04.1978 г., като посочва, че обстоятелствата досежно допусната грешка при нанасяне на границата на имотите и съставен протокол от ТСУ-Община Раднево за установена грешка при заснемане и нанасяне на имотите, са довели до отказ на ответника по насрещния иск да подпише документи по административната процедура, което обуславя правния й интерес от предявяване на иска. Дори и това да не беше така, то тя пак би имала правен интерес от провеждане на иска си съгласно постановките на ТР 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Предмет на доказване по иска с правно основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР /отм./, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е притежаване правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план имот към сегашния момент. Ищецът следва по безспорен начин да докаже, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни граници. Провеждането на административна процедура за отстраняване на грешка в кадастралния план не е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 5

ЗТСУ /отм./ и чл. 53, ал. 2 ЗКИР /отм./, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в който смисъл е налице вече и задължителна практика на ВКС /решение № 15 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3499/08 г. на ВКС, II г.о. и решение № 776/15.11.2010 г. по гр. д.

№ 982/09 г. на I ГО на ВКС./.

В Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК, т. 5, е изяснено съотношението между иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот. Прието е, че двата иска в установителната си част са идентични и затова искът за собственост “поглъща“ иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Идентично е и в съотношението между иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 124, ал. 1 ГПК, чиито цел е установяване на правото на собственост. Целта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право - най-често това е спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот. За да се установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост.