Решение № 3266 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3266 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110129460 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Т. Г., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Н. Д., срещу „Д.М. Секюрити Груп“ ООД, с ЕИК: 131355648, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми: 1/сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени от ищеца болки и страдания и 2/ сумата от 1 979,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – за извършени разходи за операции, медицински консумативи, стабилизации, прегледи, в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 16.12.2023 г. в гр. София – на охранителен пост на ответника работодател в Министерство на иновациите и растежа, ведно със законната лихва върху така претендираните суми, считано от датата на увреждането – 16.12.2023 г., до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудов договор с ответното дружество, сключен на 18.08.2023 г., като била назначен на длъжност „охранител” по длъжностна характеристика, с код по НКПД:

54141007.

Н а 16.12.2023 г. в гр. София, в обект на охранителен пост в Министерство на иновациите и растежа обаче ищцата претърпяла трудова злополука – при ставане от диван й прилошава и пада на пода, вследствие на което претърпява телесна повреда, изразяваща се в счупване на бедрената шийка, закрито.

1

Посоченото събитие било признато за трудова злополука с Разпореждане №33934 от 11.03.2024 г. по описа на ТП на НОИ - София град .

На следващо място се посочва, че непосредствено след инцидента пострадалата била откарана по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е хоспитализирана. Предвид настъпилите травми ищцата претърпяла оперативна интервенция – на 20.12.2023 г. са извършени оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става, а на 22.12.2023 г. е направена втора оперативна интервенция, при която по хода на стария оперативен достъп, е бил направен дебридман фасциотомия и се ексцизираха меки тъкани. Ищцата е била в болница в периода от 16.12.2023 г. до 28.12.2023 г. След изписване от болницата ищцата е била на домашно лечение, като се твърди, че се налага и ново оперативно лечение.

В исковата молба се излагат подробни доводи, че получената травма причинила на пострадалата многобройни болки и страдания. След изписване от болницата ищцата е продължавала да изпитва постоянни и силни болки от причинени й травми, невъзможност за самообслужване и пълноценен социален живот, проблеми със съня, кошмари и паник атаки. Посочва, че дълго време след изписването си от болница ищцата не е могла да става от леглото и е била изцяло зависима от чужда помощ за извършване на елементарни ежедневни дейности, като обличане, хранене и ежедневен тоалет, поради което от датата на инцидента до настоящия момент се е налагало да бъде обслужвана от сина си за извършване на ежедневни дейности.

Твърди се, че през периода след причиняване на травмата и до настоящия момент ищцата продължава да страда и от посттравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх.

Посочва, че в момента ищцата е протезирана с изкуствена тазобедрена става в областта на дясна тазобедрена става, като и че към настоящия момент изпитва болка при движение и ограничения в обема на движенията, съобразно възможностите на самата ендопротеза.

Съгласно Решение на ЛКК №50 от 05.01.2024 г. от УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов" ЕАД, на ищцата е издаден болничен лист №Е20233442993 за отпуск поради нетрудоспособност за период от 22.12.2023 г. до 27.01.2024 г. (37 дни) в болничен и домашен - амбулаторен режим, през което време освен описаните болки и страдания ищцата е била лишена от възможност да работи и да получава трудово възнаграждение, което е ограничило доходите й.

По тези съображения счита, че настъпилите промени в здравословното състояние, вследствие на трудовата злополука, са причинили на ищцата неимуществени и имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника, като претендираното обезщетение отговаряло на изискването на чл. 52 от ЗЗД.

В тази връзка и ищецът приема за справедлив размер на обезщетяването сумата от 90 000 лева – за претърпените вследствие на злополуката болки и страдания и 1 979,80 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди 2

(заплатени разходи за болничен престой и медицински консумативи).

Представят се писмени доказателства, в това число медицинска документация.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото – чрез адв. Н. К., е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.

Не се оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество към момента на настъпване на инцидента.

Оспорва се, че процесният инцидент представлява трудова злополука, тъй като посоченото Разпореждане № 33934/11.03.2024 г., с което длъжностното лице е приело, че е налице трудова злополука, е обжалвано и към момента не е влязло в сила.

Посочва, че мястото и начинът на настъпване на процесната травма водят до извода, че в случая не е налице трудова злополука, тъй като увреждането на здравето е настъпило извън работното място на ответницата – обособено помещение в министерството на иновациите и растежа и е настъпило при ставане от диван в коридора на самото министерство, а по време на настъпване на увреждането ищцата не е полагала труд за работодателя и само по себе си поведението на ищцата при настъпване на увреждането е груба небрежност, в който смисъл се прави и възражение.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена изцяло.

С отговора са представени: писмо от НОИ във връзка с депозирана жалба.

По делото е изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/ с вх. № 9787/13.01.2025 г. Разпитани са и четирима свидетели – С.А.Г. /син на ищцата/, С.Н.К. /служител на ответника/, В.Н.П. /без дела и родство със страните/ и Е.А.Д. /служител на ответника/.

Представена е от ответника справка за хода на жалбата срещу разпореждането пред НОИ.

В съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете. Обръща внимание, че след като разпореждането за признаване на злополуката за трудова не било влязло в сила, то и съдът в гражданския процес не можел да установява наличието на трудова злополука.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцата е работила по трудов договор с ответното дружество, като е била назначена на длъжност „охранител” по длъжностна характеристика с код по НКПД 54141007. Не се спори и че на 3

16.12.2023 г. ищцата полагала труд в обект, поет от работодателя в гр. София, Министрество на иновациите и растежа когато претърпял инцидент. От протокол за трудова злополука, разпореждане № 33934/11.03.2024 г., обяснения, както и обсъдените по-долу свидетелски показания, се установява еднозначно механизмът на инцидента, а именно: при ставане от диван във фоайето на сградата на ищцата й прилошава, пада на пода и усеща силна болка в десен крак. Вследствие на това получава счупване на бедрената шийка, закрито на десен крак.

Страните не спорят, че ищцата е била запозната с правилата за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието на работодателя и че й е проведен първоначален инструктаж.

С разпореждане № 33934/11.03.2024 г. на длъжностни лице при ТП на НОИ София град процесният инцидент Е признат за трудова злополука.

Видно от писмо от 10.04.2024 г. ТП на НОИ София обаче разпореждане № 33934/11.03.2024 г. НЕ Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, доколкото е обжалвано от ответника – жалба с вх. № 1012-21-343/29.03.2024 г. Съгласно справки в информационната система на НОИ – представени от ответника в последно съдебно заседание, но и служебно извършени от съда – по жалбата към момента на приключване на устните състезания по делото, няма произнасяне от директора на НОИ.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена и на база личен преглед на освидетелстваното лице, както и от приложената медицинска документация, се установява, че при процесния инцидент, ищцата е получила счупване на дясна бедрена кост в горния и край в областта на шийката. Това увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни. Предприето е оперативно лечение – като ищцата е претърпяла две оперативни интервенции - на 20.12.2023г. за смяна на дясна тазобедрена става и на 22.12.2023г. за хирургично почистване на оперативната рана от възпалени и мъртви тъкани.

Според експертизата първата операция е извършена на 20.12.2023 г. чрез директен латерален достъп, по тъп и остър начин, е достигнато до дясна ТБС и след Т-образна капсулотомия е извършена остеотомия през бедрената шийка. Поставена е ацетабуларна полиетиленова капсула, с 10 градусовва антилуксационна стреха, размери "фи" 49/32мм, която е фиксирана с гентамицинов цимент.

Втората операция е извършена на 22.12.2023 г. – като е почистена инфекция в мека тъкана.

Вещото лице разяснява, че в тялото на ищцата, не са поставяни метални стабилизации, а е извършена смяна на дясна тазобедрена става, като нейната става е премахната и поставена изкуствена, направена от специални метални сплави и пластмаси. На този етап няма данни за необходимост от други оперативни интервенции. Възстановителният период от травмата е около шест месеца. Болничният престои при ищцата е бил от 16.12.2023 г. до 28.12.2023 г. като в този период ищцата е имала поставен катетър по хигиенни причини.

Според експертизата при извършен личен преглед на 09.01.2025 г. при 4 ищцата има ограничен обем движение в дясна тазобедрена и хипотрофия на бедрената мускулатура.

Вещото лице уточнява, че през периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца, болките са били с по интензивен характер. Видно от приложените медицински документи ищцата е обезболявана с трамал, дексофен и ибупрофен.

Уточнява и че в приложената медицинска документация, не е описано, кога е изправена ищцата и какви помощни средства е ползвала. По принцип при вертикализирането /изправянето/ на пациентите се използват помощни средства- патерици или 4 - опорна проходилка. При прегледа, извършен на 09.01.2025г., ищцата е разказала на вещото лице, че след операцията, 60 дни е ходила с проходилка. Към момента на личния преглед ищцата вече се придвижава самостоятелно с бастун. Ищцата вече може да се самообслужва сама в хигиенно битово отношение, но ще изпитва затруднения, при дейностите, свързани с придвижване и натоварване на долните крайници.

Вещото лице допълва, че през периода на болничното лечение, ищцата е ползвала памперси, за по лесно хигиенно обслужване, при наличието на постелен режим.

На последно място според вещото лице приложените по делото финансови документи и разходите по тях, са във връзка с прояденото лечение на ищцата от получените увреждания.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при ищцата е настъпило отслабване на мускулатурата. Имало е възпалително усложнение след първата операция, но е почистено, като е довело до малко по – дълът болничен престой. Усложнението не е от лекарска небрежност. Вещото лице разяснява и че за да има счупване трябва да има травма, а когато има остеопороза травмата може да е минимална. Когато нормален индивид падне няма да получи счупване, но ако е човек с отеопороза ще счупи. Остеопороза като основно заболяване в случая ищцата няма, но има възрастова остеопороза.