Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 09.07.2019, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 207/2019
Вид
Решение № 92
Подписан
09.07.2019
В сила
09.01.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА САПУНДЖИЕВА, РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА, РОСИЦА АНТОНОВА ТОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 92/09.07.2019година Град Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд наказателно отделение

На пети юли две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

Секретар: Петранка

Паскалева

Прокурор:Искра

Атанасова като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД номер 207 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Ю.С.А. срещу Присъда №10/02.05.2019г., постановена по НОХД №132/2019 год. по описа на ШОС. С атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в извършване на престъпления както следва: по чл. 249, ал.1 от НК, във връзка чл.26 ал. 1 от НК, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК му е наложеното наказание “лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години и „Глоба“ в размер на 980,00 лв. и по чл.195, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. чл. 194, ал.1 от НК, във вр. чл. 28 от НК, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК му е наложеното наказание “лишаване от свобода” в размер на 1година и 4 месеца.На основание чл.23 ал.1 от НК е определено най-тежкото измежду така определените наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в размер на 980,00 лв. На основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание от две години “лишаване от свобода" на две години и шест месеца “лишаване от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.б. от ЗИНЗС е определено наказанието „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален "строг" режим. На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което Ю.С.А. е бил задържан по настоящото наказателно производство, считано от 05.02.2019 г. до влизане на присъдата в сила.С присъдата са възложени на жалбоподателя направените по делото разноски.

С въззивната жалба се иска изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си– поддържа жалбата изцяло.

Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

В личната си защита и последна дума подсъдимия заявява, че си е взел поука и моли наказанието да бъде намалено.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.

Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В началото на м. февруари 2019г. подсъдимият Ю.С.А. ***. На 04.02.2019г. след 18,30часа, същият пристигнал в гр.

Шумен, където посетил свои приятели. На 05.02.2019г. подс.А. се отправил към железопътната гара на гр. Шумен, с намерение да използва влак, пътуващ от гр.

Шумен за да се прибере в дома си. Тъй като подсъдимият разполагал с време/ същият потеглил за гарата в 03.00 ч., а влакът тръгвал в 5.15ч./ той решил да премине покрай дома на св. Антонио Антоанов Йорданов, находящ се в гр. Шумен, ул. „Вичо Папазов“ №42. На подсъдимия му било известно, че в близост до този дом често се събирали лица, употребяващи наркотични вещества и разчитал да намери неизпушени цигари, съдържащи наркотични вещества, каквито употребявал в миналото. Достигайки до посочения имот, подс.А. не намерил угарки, но решил да проникне в дома на Антонио Йорданов. Използвайки физическа сила, подсъдимият се качил на терасата на къщата, след което през незаключената врата на дома проникнал във вътрешността и`. От стаята до която получил достъп, подс. А. взел чанта, лаптоп с подложка, две зарядни устройства и мобилен телефон, след което напуснал местопроизшествието. След като се отдалечил от домът видял, че в чантата се намирали значителни парични средства, друг мобилен телефон и 1 дебитна карта, които взел.

В хода на разследването е установено, че подс.А. откраднал 1бр. мобилен апарат „Iphone 7“

32 GB със сим карта, собственост на св. Валентина Иванова Добрева, която живеела в същия дом, 1 бр. спортна чанта тип "хюмнетка", 1 бр. дебитна карта, издадена от "Си банк" с номер 5168683451872717 на името на ANTOAN DOBREV, валидна до месец 07/20г., 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „ACER“; 1 бр. зарядно устройство за лаптоп, 1 бр. зарядно устройство за телефон, 1 бр. мобилен апарат "САТ-S 61" със симкарта, 1 бр. рулетка с надпис "mtx", с дължина 3 м, 1 бр.очила със синя пластмасова рамка с надпис „ОПРИКА-3 МОД 50“, 1 бр. тъмно червено на цвят портмоне тип калъф за документи, 1 бр. пластмасов ключодържател със 7 бр. секретни ключа, 1 бр. кожен калъф за документи и парична сума от 1800.00 лв., които били собственост на св. Антоан Йорданов Добрев.

В района на Летния кинотеатър в гр. Шумен, подсъдимият укрил лаптопа и мобилния апарат „Iphone 7“ 32 GB със симкарта. От чантичката взел намиращата се сума от 1800,00 лв., както и мобилен телефон - "САТ-S 61" със симкарта и дебитната карта, издадена от "Си банк" с номер 5168683451872717, на името на ANTOAN DOBREV, валидна до месец 07/20 г., към която бил прикрепен пин – код. С останалите вещи, предмет на престъпното посегателство, подс.А. се разпоредил, като хвърлил чантичката, в която се намирали на козирката на сграда, находяща се в гр. Шумен, ул.

„Съединение“ №95. На посоченото място впоследствие посочените вещи са намерени.

Подс. А. се отправил към централната част на града, където в периода от 4:15 ч. до 4:21 ч. на същата дата от банкомати на банка „Уникредит булбанк“ на ул.“Славянски“ № 8 в 4:15 ч. и 4:17 ч., изтеглил съответно сумите от 100 лв. и 300 лв., а от банкомат на „D банк“ на ул.“Алеко Константинов“ №3 в 4:20 ч. и 4:21 ч. изтеглил съответно сумите от 280,00 лв. и 300,00 лв. По този начин, без съгласие на титуляра на сметката, изтеглил общо сумата от 980,00 лв.

След извършване на горното, подсъдимия напуснал гр. Шумен и се върнал в дома си. На 05.02.2019 г. изхарчил значителна част от паричните средства, като в същия ден, в района на комплекс „Създатели на българската държава“, находящ се в близост до гр. Шумен, бил задържан от полицейски служители.

От заключението на назначените по делото съдебно – икономически експертизи се установява, че общата стойност на вещите, предмет на престъпното посегателство е 2221,00 лв., от които мобилен телефон„Iphone 7“ 32 GB със симкарта, собственост на св. Валентина Иванова

Добрева е на стойност 430,00 лв., а 1 бр. спортна чанта тип хюмнетка, 1 бр. дебитна карта, издадена от "Си банк" с номер 5168683451872717, на името на ANTOAN DOBREV, валидна до месец 07/20 г., 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „ACER“; 1 бр. зарядно устройство за лаптоп, 1 бр.зарядно устройство за телефон, 1 бр. мобилен апарат "САТ-S 61" със симкарта, 1 бр. рулетка с надпис "mtx", с дължина 3 м., 1 бр. очила със синя пластмасова рамка с надпис „ОПРИКА-3 МОД 50“, 1бр. тъмно червено на цвят портмоне тип калъф за документи, 1 бр. пластмасов ключодържател със 7 бр. секретни ключа, 1 бр. кожен калъф за документи, собственост на св. Антоан Йорданов Добрев, са на обща стойност 1791,00 лв.

Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК и се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност–протоколи за оглед, обиск и доброволно предаване, заключенията по ССЕ, писмени доказателства, свидетелски показания, писма, справки, свидетелство за съдимост и др.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ШОС относно материално правната квалификация на деянията на въззивника А., а именно по чл.195, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. чл. 194, ал.1 от НК, във вр. чл. 28 от НК и по чл. 249, ал.1 от НК, във връзка чл.26 ал. 1 от НК.

В резултат на самопризнанията на подсъдимия и с негово съдействие за установяване на местонахождението на част от отнетите вещи са извършени оглед и изземване както следва: калъф с лични документи, лаптоп, два мобилни телефона и две зарядни устойства/ вж протокол за оглед и фотоалбум на л.37 от ДП/; чанта от плат, червена на цвят, с намиращите се в нея вещи, както и връзка със 7бр.ключове/вж протокол за оглед и фотоалбум на л.42 от ДП/; банкова карта №5168683451872717, изхвърлена от подсъдимия в кош за отпадъци /вж протокол за оглед на л.48 от ДП/. С протокол за обиск са изззети от подсъдимия парична сума и мобилен телефон САТ с IMEI 3561777090101862, за които същият обяснява, че са от кражбата на къщата.

От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият А. на 05.02.2019 г. в гр.Шумен, чрез четири последователни транзакции е изтеглил от банковата сметка на пострадалия Антоан Йорданов Добрев общо сумата от 980,00лв., като използвал дебитната му карта с № 5168683451872717, издадена от „Си банк” ЕАД, без съгласието на титуляра на картата. Подсъдимият изтеглил сумата от 100.00 лв. в 04:15 ч. и сумата от 300.00лв. в 04:17 ч. от банкомат /АТМ устройство/ на банка "Уникредит булбанк", находящ се в гр. Шумен, ул."Славянски" №8.

Непосредствено след това изтеглил в 04:20 ч. сумата от 280.00лв. и в 04:21 ч. сумата от 300.00лв.- от банкомат /АТМ устройство/ на банка "D bank", находящ се в гр. Шумен, ул."Ал. Константинов" №3./вж справка на л.81 и сл. от ДП/. Съпричасността на подсъдимия към това деяние се установява от неговите самопризнания, показанията на пострадалото лице, справка за номера на неговата банкова карта и мястото, където същата е намерена-изхвърлена по сведения на самия подсъдим.

По основанието на жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на наложеното наказание.

За да определи размера на наложените наказания, съдът е изложил общи мотиви, като е съобразил както отегчаващите, така и смегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Този подход на съда не е правилен. В мотивите на са изброени подробно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства поотделно за всяко едно от извършените престъпления, което е слабост на атакувания съдебен акт. Всяко едно от определените наказания е следвало да бъде индивидуализирано по правилата на чл.54 от НК. Тази неакуратност обаче не води до съществено процесуално нарушение (липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.

3, т. 3 от НПК), тъй като не препятства възможността за узнаване на вътрешното съдийско убеждение и съображенията за индивидуализиране на конкретните санкции.

Правилен е извода на съда, че не са налице нито многобройни, нито изключително по своята същност обстоятелство, което да води до несъразмерност на определеното в закона най-леко наказание. Видно от мотивите на съда, същият е отчел като смегчаващо обстоятелството, че подсъдимия е съдействал на органите на предварителното производство при провеждане на разследването, като е дал подробни обяснения. Това само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма не води до отчитането му като смегчаващо обстоятелство, имайки предвид, че направеното самопризнание е отчетено от законодателя и има за последица съответен бонус-намаляване размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание следва да се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/.Видно от обясненията на подсъдимия,същите са навременни и подробни. А. е показал на разследващите органи къщата, от която е извършил кражба, мястото, на което е изхвърлил част от вещите и дебитната карта. По този начин приноса му в разследването е своевременен и съдейства сериозно за разкриване на обективната истина по делото. В този смисъл правилно първоинстанционния съд го е ценил като смегчаващо отговорността обстоятелство.