Решение № 202 от 04.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н.а Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000158 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 627/09.02.2026 г. по входящия регистър на ОС – Кърджали, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, действащо чрез процесуалния представител на дружеството юриск. П. Н., против решение рег. № 1/05.01.2026 г., постановено по т.д. № 4/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 9 970,19 евро за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. не отговаряло на критерия за справедливост. В аналогични случаи АС – Пловдив определял значително по-ниски обезщетения при сходни травматични увреждания - в тази насока цитира съдебна практика и прилага две съдебни решения. Счита, че доколкото телесната повреда на пострадалия при произшествието е една, обичайният срок за възстановяване е 3-4 месеца, не са установени проблеми при зарастването и други усложнения, то следвало да се приеме, че М. е напълно възстановена без остатъчни функционални дефицити. Не били съобразени от първоинстанционния съд социално-икономическите условия в страната към 1 датата на произшествието, когато минималната работна заплата в страната била 610 лв.

Жалбоподателят счита за правилен извода на съда, че ищцата има принос в настъпването на вредоносния резултат, но счита, че обемът на нейния принос неправилно е определен от съда на 20%. Смята, че действителният й принос е 50%. Поради това дължимото на ищцата обезщетение следвало да бъде определено на 12 500 лв. /каквато сума застрахователят вече е заплатил на ищцата преди завеждането на делото/.

Решението се обжалва и в частта на присъдената законна лихва, като жалбата в тази част е основана на довода за неоснователност на иска за обезщетение.

Поради изложеното жалбоподателят ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение в оспорената осъдителна част, като бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност се настоява да бъде редуциран размера на присъденото обезщетение.

Претендират се сторените по делото разноски пред двете инстанции, в това число за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищцата Х. М. М..

Ищецът в първоинстанционното производство счита, че решението в обжалваната част, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата 9 970,19 евро /19 500 лв./, е правилно и не страда от пороци. Определеният от съда размер на дължимото обезщетение кореспондирал с принципа за справедливост по чл.

52 ЗЗД с оглед вида на увреждането и продължителността на проведеното лечение. Аргументира се възражение срещу довода за неправилно определен принос на пострадалата и искането на жалбоподателя той да се определи на 50%. Настоява се първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден в обжалваната част. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за предоставената на въззиваемата страна безплатна правна помощ.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

С искова молба, подадена по пощата на 27.01.2025 год. и постъпила в ОС – Кърджали на 29.01.2025 год., са били предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцовата страна вследствие на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 28.01.2020 год. в гр. Д.. Формулирани са и акцесорни искания за законна лихва с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.

Ищцата Х. М. М. е отправила искане ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да бъде осъден да й заплати следните обезщетения за вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 28.01.2020 г.:

2 сумата 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сумата 165,74 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и сумата 2 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, като с влязло в сила протоколно определение от о.с.з., проведено на 01.12.2025 г., поради оттеглянето му производството по делото е прекратено в частта по предявения иск за сумата 2 100 лв.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищцата Х. М. М., в качеството си на пешеходец, пресичащ платното за движение на кръстовището на ул.

„Йълдъръм“ и ул. „Еделвайс“ в гр. Д., пострадала при произшествие, настъпило на 28.01.2020 г. То било причинено от Б. Ф. М., който като водач на лек автомобил „М. * *** ***“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В резултат на произшествието й била причинена телесна повреда: счупване на горния край на раменната кост/хумерус/, довело до трайно затрудняване на движенията на лява ръка за срок по-голям от 30 дни, разстройство на здравето и влошено емоционално състояние. Лекият автомобил, управляван от водача М., бил с валидна застраховка „ГО“, сключена с ответника.

Изложила е подробно и хронологично събитията в периода от 28.01.2020 год. до 20.04.2022 год., свързани с настъпване на произшествието и причинената й от същото увреда на здравето, както и болничното й и последващо домашно лечение, рехабилитация и физиотерапия, като твърди, че в периода от 28.01.2020г. до 23.09.2020 г. е била неработоспособна и е ползвала отпуск по болест, като и понастоящем чувства болки, а лявата й ръка е с отслабен захват.

Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява на 45 000 лв. Претърпени от нея били и имуществени вреди, възлизащи на сумата 165.74 лв. - за разходи за лечение.

Посочените суми ищцата претендира като обезщетения от ответника като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач.

Досъдебно производство № */**** г. по описа на РУ-Д. при ОД на МВР - К., образувано за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, вр. чл. 343, ал.2 от НК, било прекратено, а спрямо водача на застрахования в ответното дружество автомобил били съставени АУАН, а впоследствие и наказателно постановление от 31.05.2021 г., влязло в законна сила на 10.06.2021 г. С наказателното постановление на виновния водач било наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

Ищцата твърди, че преди предявяване на исковете застрахователят е отказал да й заплати обезщетения за претърпените вреди.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в отговора на исковата молба е оспорил исковете. Изложил е твърдение, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 13 088.43 лв. по щета N **********/2020-01, включващо 12 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 588.43 лв. обезщетение за имуществени вреди, с което ищцата била изцяло компенсиран за настъпилите вреди. Ответникът е оспорил твърденията за механизма на процесното ПТП. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец /възражение с правно основание чл.

51, ал. 2 ЗЗД/, с твърдение, че М. е предприела неправилно пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място, без да съобрази извършване на предприета от водача маневра за движение на заден вход. Оспорил е и останалите обстоятелства, релевирани от ищеца и водещи евентуално до необходимост от обезщетяването й над вече заплатеното й от ответника, с искане предявените искове да се отхвърлят. Направено е възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за периода от 08.04.2020 г. до 27.01.2022 г. с 3 довод за приложимост на кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД. Отправено е искане към съда да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове. Претендирани са направените по делото разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищцата е в размер на 40 000 лева и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата, като е определил обема на съпричиняването на 20%. Като е приел, че след редуцирането на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, на ищцата се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000 лв. и е отчел извършеното преди завеждането на делото плащане в размер на 12 500 лв., първоинстанционният съд е уважил частично иска на Х. М. М. и е присъдил в нейна полза обезщетение за неимуществени вреди в размер на евровата равностойност на 19 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2022 год. до окончателното плащане и е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 45 000 лв., както и искането за лихви за периода от 08.04.2020 год. до 26.01.2022 год. Отхвърлил е и исковете за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, като е приел, че ищцата вече е обезщетена за претърпените от нея имуществени вреди с изплатеното от застрахователното дружество обезщетение в размер на 588,43 лв.

Решението се обжалва само от ответното дружество в частта, с която е предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано от ищцата и същото е влязло в законна сила.

От данните по делото и от събраните доказателства се установява следното:

С доклада по делото е признато за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 28.01.2020 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от Б. Ф. М. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел **** ***, рег. № * **** **, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите /застрахователна полица с N BG/30/************* от 01.10.2019 г. и с период на действие от 02.10.2019 г. до 01.10.2020 г., за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

От постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.04.2021 г., наказателно постановление N **-****-******/31.05.2021 г., АУАН № ******/28.01.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум, се установява, че за горепосоченото произшествие е ангажирана административно-наказателната отговорност на застрахования водач Б. М. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Според посочената разпоредба от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Установява се от показанията на водача Б. М., разпитан като свидетел по делото, както и от заключението по приетата съдебна авто-техническа експертиза, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно непосредствено зад управлявания от св. Б. М. автомобил, който се е движел на заден ход. Ударът е настъпил на място, което не е обозначено като пешеходна пътека. М. е блъсната от автомобила и при падането й на земята е получила 4 увреждане на здравето: счупване на горния край на раменната кост/хумерус/, довело до трайно затрудняване на движенията на лява ръка за срок по-голям от 30 дни.

На 08.04.2020 год. Х. М. е отправила до ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД писмено уведомление за настъпила щета.С писма от 14.04.2020 год. и от 08.07.2020 год. застрахователното дружество е изискало допълнителна документация във връзка с произшествието, а впоследствие е отказано изплащането на обезщетение.