Решение № 1074 от 20.12.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 696/2024
- Вид
- Решение № 1074
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 23.01.2025
- Състав
- Георги Кирилов Пашалиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1074 гр. Добрич, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230100696 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „***“ № ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, прехвърлени от „Креди Йес“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 21.03.2022 г. към договор за цесия от 22.01.2021 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3194/2023 г. по описа на Районен съд Добрич:
1) 3000, 00 лева, представляващо главница по договор за паричен заем № 167782, сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД на 08.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;
2) 1036, 62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 08.08.2021 г. до 08.01.2023 г.;
3) 723, 27 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.08.2021 г. – 24.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Креди Йес“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 167782 на 08.07.2021 г. По силата на съглашението заемодателят е 1 предоставил на ответника сумата от 3000, 00 лева. Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на осемнадесет месечни вноски при възнаградителна лихва от 3, 33 %. Задължението е следвало да се изплати до 08.01.2023 г., но Е. М. не е погасявал кредита. Според ищеца, ответникът е изпаднал в забава на 08.01.2023 г.
Така впоследствие вземанията са били прехвърлени от „Креди Йес“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с Приложение № 1 от 21.03.2023 г. към договор за цесия от 22.01.2021 г.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 3194/2023 г. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.
Не се представлява в съдебно заседание.
Особеният представител е подал отговор в законоустановения едномесечен срок. Същият счита, че липсват доказателства за получаването на заемната сума от ответника. Заявява, че ищецът не притежава активна материалноправна легитимация, тъй като вземането по процесния договор за кредит не му е прехвърлено надлежно. В тази връзка изтъква, че между Приложение № 1 и договора за цесия не съществува връзка. Сочи също, че към датата на сключване на договора за цесия, заемното правоотношение не е било възникнало.
В съдебно заседание се явява особеният представител – адвокат Р. С., който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
По иска за възнаградителна лихва е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, 2 уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
По иска за обезщетение за забава е в тежест на ищеца да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
Първата предпоставка от фактическия състав се извежда от представения договор за паричен заем № 167782 от 08.07.2021 г. Установява се, че между „Креди Йес“ ООД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем. По силата на съглашението кредиторът е предоставил на ответника сума в размер на 3000, 00 лева при фиксиран лихвен процент, който към датата на договора е 3, 330% месечно (л. 7). Последният се е задължил да я върне на осемнадесет вноски до 08.01.2023 г. Е. М. е удостоверил с подписа си получаването на сумата на 08.07.2021 г. – чл. 4, ал. 1 от договора.
По делото обаче липсват доказателства за валидно сключена цесия за прехвърляне на процесните вземания.
Като писмено доказателство е приет договор за цесия от 22.01.2021 г. между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД (л. 13). Съгласно чл. 2.1 от договора първото дружество продава и прехвърля на второто вземанията, посочени в Приложение № 1. Такова приложение към представения договор за цесия не е представено.
Налично е Приложение № 1/21.03.2022 г. и Анекс от 21.03.2022 г., но към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2021 г., а не към представения по делото договор за цесия от 22.01.2021 г. Рамковият договор не е представен по делото. Оттук може да бъде направен извод за липса на материалноправна легитимация на ищеца. Доколкото последният не доказа валидно прехвърляне на процесните вземания от заемодателя „Креди Йес“ ООД, то претенциите за плащането им на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД се явяват неоснователни.
Ето защо, исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, прехвърлени от „Креди Йес“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 21.03.2022 г. към договор за цесия от 22.01.2021 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3194/2023 г. по описа на Районен съд Добрич: 3000, 00 лева, представляващо главница по договор за паричен заем № 167782, сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД на 08.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;
1036, 62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 08.08.2021 г. до 08.01.2023 г.; 723, 27 лева, 3 представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.08.2021 г. – 24.11.2023 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „***“ № ***, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000, 00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 167782, сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД на 08.07.2021 г., прехвърлена от „Креди Йес“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 21.03.2022 г. към договор за цесия от 22.01.2021 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3194/2023 г. по описа на Районен съд Добрич, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „***“ № ***, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1036, 62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 08.08.2021 г. до 08.01.2023 г., прехвърлена от „Креди Йес“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 21.03.2022 г. към договор за цесия от 22.01.2021 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3194/2023 г. по описа на Районен съд Добрич, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „****“ № ****, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 723, 27 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.08.2021 г. – 24.11.2023 г., прехвърлена от „Креди Йес“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 21.03.2022 г. към договор за цесия от 22.01.2021 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3194/2023 г. по описа на Районен съд Добрич, като неоснователен.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство следва да бъде отбелязано в съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5