Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 14.04.2026, Районен съд - Берковица

Съд
Районен съд - Берковица
Дело
Административно наказателно дело 223/2025
Вид
Решение № 27
Подписан
14.04.2026
В сила
13.07.2026
Състав
ЮЛИТА НИКОЛОВА ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Берковица, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20251610200223 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500116/ 14.07.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. Х.№ * и адрес за кореспонденция: град Д., ул. И. В. № **, с представляващ Ц. С. Ц., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 3 във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП, като моли същото да бъде отменено, поради допуснато неправилно приложение на материалния законотменително основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, както и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- отменително основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че актът за установяване на административно нарушение не е връчен на дружеството, поради което същото е лишено от възможността да подаде писмени възражения. Посочва, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй 1 като не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение.

Жалбоподателят излага подробни съображения за нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като нарушението не е описано с всички обективни признаци и не е индивидуализирано.

По този начин дружеството е възпрепятствано да установи по отношение на кои служители не е изпълнило задълженията си. В тази връзка счита нарушен и чл. 18 от ЗАНН.

В съдебно заседание, управителят на въззивното дружество не се явява и не се представлява. Постъпила е молба по хода на делото от адв. Н. С.- ВАК, в която моли съда да приеме, че АУАН не е връчен на дружеството; в НП няма описание на нарушението, не е посочено на кой работник или служител не е проведен инструктаж; нарушението е извършено по отношение на няколко работника или служителя, но в НП не са описани кои са те; не се установява трудово – правна връзка, не се установява извършено нарушение; имуществената санкция е наложена за липса на проведен инструктаж на няколко лица, които не са идентифицирани и не е установено дали съществуват; моли за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2025 год. служители на Дирекция „ИТ“ Монтана извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обектремонт на републикански път III- 162, в участъка между град В. и с. Д. О..

Обектът се изпълнявал от М. .ЕООД. При проверката на място, от техническия ръководител З. Л.. В. била изискана книгата за ежедневен инструктаж, с която се документира провеждане на инструктаж преди започване на работното време на всички работещи в обекта, пряко заети в дейности с висок производствен риск - строително-монтажни работи. Същият не представил книга за ежедневен инструктаж и декларирал, че същата се намира в офиса на дружеството в град С., ул. Х. *. От това обстоятелство се установило, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснало до работа лица на строителния обект, без да са инструктирани по надлежния ред 2 и без извършен ежедневен инструктаж, с което е нарушен чл. 3, вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД -07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Проверяващите изпратили на управителя на въззивното дружество покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в която била посочена дата за явяване в Дирекция „Инспекция по труда“ относно съставяне на АУАН за нарушение на трудовото законодателство.

За констатираното нарушение на 16.06.2025 год. свидетелят Л. К. Р. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 12-2500116, който бил получен с известие за доставяне на Български пощи от Д. Ш.- специалист при „М." ЕООД – С..

В срока по чл. 44 от ЗАНН „М.д" ЕООД – С. не се е възползвало от правото си да направи писмени възражения по така съставения акт и да приложи писмени доказателства, ако е имало такива.

На 14.07.2025 год., въз основа акта Директорът на „Дирекция инспекция по труда“ – Монтана, като възприел изцяло констатациите описани в АУАН, издал обжалваното НП, като приел, че въззивното дружество е нарушило чл. 3 във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1800 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание като свидетел са разпитани актосъставителя Л. К. Р. и свидетелите С. О. Ш. и Р. Ц. И., които в показанията си възпроизвеждат констатациите отразени в акта с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени: Придружително писмо, Еконт, НП, АУАН, Известие за доставяне, Декларация, Молба от адв.

С., Пълномощно, Списък с разноски, Договор за правна защита и съдействие, Електронен пакет, Пълномощно.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които 3 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.

Разгледана по същество съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите) и приложената към АНП: информация/ декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, изходяща от З.Л.ов В.- технически ръководител на обекта (л. 10 гръб), съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се установя, че към момента на проверката 30.04.2025 г.

„М." ЕООД – С. е нарушил трудовото законодателство, като в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснало до работа лица на строителния обект, без да са инструктирани по надлежния ред- без извършен ежедневен инструктаж, което да е надлежно отбелязано в книгата за ежедневен инструктаж. В подкрепа на издаденото НП № 12-2500116/ 14.07.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” – Монтана не е представена като писмено доказателство книга за ежедневен инструктаж, тъй като същата не е била налична на обекта.

Неоснователни са претенциите на жалбоподателя, че материалния закон бил приложен неправилно от АНО. Лансира се неубедителният довод, че наложеното административно наказание било незаконосъобразно, защото не са посочени имена на работещите на обекта или други данни, по които същите могат да бъдат идентифицирани.

Предвид невъзможността да бъдат идентифицирани работещите лица не може бъде проверено дали същите имат трудови правоотношения с дружеството жалбоподател и съответно дали същото дружество може да бъде субект на твърдяното нарушение. Предвид липсата на тези данни в АУАН и наказателното постановление не се доказвало извършеното нарушение от дружеството жалбоподател и поради това административното-наказателната отговорност на Мегаинвест-холд ЕООД била неправилно ангажирана и обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено.

Районният съд намира, че липсата на поименна индивидуализация на установените на обекта лица не води автоматично до недоказаност на нарушението. В случая не се касае до 4 санкциониране на физически лица за лично неизпълнение на задължение, а до ангажиране отговорността на работодателя за допускане до работа на строителната площадка на лица без да са инструктирани от работодателя по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд- без проведен ежедневен инструктаж, преди започване на работа.

Именно работодателят е адресат на задължението по чл. 3 във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2, а не конкретният работник. Ето защо, когато по делото е безспорно установено, че на обект на санкционираното дружество, при осъществявана от него строителна дейност, лица са работили на пътното платно без проведен ежедневен инструктаж, преди започване на работа, неизпълнението на това организационно задължение е налице, независимо че лицата не са били записани поименно, което обстоятелство собственоръчно техническият ръководител на обекта- Здравко Васков е декларирал в наличната по делото декларация.

Тъкмо обратното разбиране би довело до недопустим резултат – работодателят да се освобождава от отговорност винаги когато установените на място работещи откажат да съобщят самоличността си или напуснат проверявания обект. Законът не поставя валидността на ангажираната по чл. 413, ал. 2 КТ отговорност в зависимост от поименната идентификация на всяко отделно лице, а от доказаността на факта, че работодателят не е провел и не е упражнил необходимия контрол за провеждане на ежедневен инструктаж, преди започване на работа на строителната площадка. Това задължение произтича както от специалните норми на Наредба № РД-07-2, така и от общото задължение на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд.

В случая връзката между обекта и санкционираното дружество е установена в административнонаказателното производство и не е оборена с надлежни доказателства.

Самото дружество не е ангажирало доказателства, че дейностите в момента на проверката са били извършвани от друго лице, от подизпълнител или от работещи, които не се намират в негова организационна сфера. Не е представена документация, която да разколебае констатацията на инспекторите, че това са работещи именно в обекта на дружеството. При тези обстоятелства въззивният съд възприема доказаност на нарушението, което обективно е изпълнено. Поименна индивидуализация на лицата, съдът възприема като поставяне на условие за установяване на нарушението. При наличие на преки възприятия на контролните органи относно извършваната работа, мястото и липсата на книга за ежедневен инструктаж на мястото на проверката, както и при отсъствие на насрещно доказване, нарушението следва да се счита доказано.

Съгласно ЗБУТ работодател е не само лицето, което е в трудови правоотношения с работник или служител, но и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организацията. Имайки предвид тези факти, следва да се приеме, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, включително провеждането на инструктажи е задължително, както за всички работещи в организационна сфера на работодателя, така и за работодателя като юридически субект .

На следващо място, в Наредба № РД- 07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите е определено кой инструктаж как и къде се документира, което е очевидно и от наименованията на книгите, а именно: Ежедневен инструктаж се документира в книга за ежедневен инструктаж - Приложение №1 към 5 чл.11б, ал.1, т.1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г.