Решение № 1374 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330205103 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8506138000, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на И. П. К. е наложена глоба в размер на 300 лева /с еврова равностойност 153,39 евро/ за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли за отмяна на ЕФ поради изтичане на предвидената в закона давност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ПРАВОТО

1

Електронният фиш е издаден за това, че: на 23.02.2023г., в 06:49 часа, е установено нарушение № F55955A4D28C41EFE053011F160A7E7E като за ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР 70Д, с рег.№ **** е констатирано движение в община Кричим, по път 866, км. 89+397, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № 10971, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 866, км. 89+397.

Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: И. П. К..

Т а к а изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приложените по преписката:

- статични изображения, от които се установява, че процесният автомобил се е движел по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа;

- доклад за нарушението, който съгласно чл. 167а, ал.3 ЗДвП представлява годно доказателствено средство.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При правилно установена фактическа обстановка, законосъобразни се явяват изводите на наказващия орган, че жалбоподателят е допуснал нарушение по чл. 139, ал.6 ЗДвП, вр. чл. 10, ал.1, т.1 ЗДвП .

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 179, ал.3 ЗДвП, като санкцията е във фиксиран размер.

Въпреки правилно установените факти, обаче ЕФ подлежи на отмяна на две самостоятелни основания.

ПО ПОГАСЯВАНЕТО НА ОТГОВОРНОСТТА ПО ДАВНОСТ.

Основателно се явява като краен резултат възражението на жалбоподателя за погасяване отговорността на дееца по давност. В тази връзка следва да се съобрази, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност:

2 преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Преследвателната давност бива два вида- обикновена и абсолютна.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие, насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай, при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК) . В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност- чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от открИ.е на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН); изпълнителка давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд.

В случая, доколкото се обсъжда невлязъл в сила ЕФ, очевидно се касае за приложение на института на преследвателната давност и в този смисъл нормата на чл. 82 ЗАНН е изцяло неприложима.

3

В тази връзка следва да се съобрази, че Е Ф представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.

На общо основание обаче, доколкото налаганото наказание е глоба, следва да намерят приложение:

- обикновената 3-годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК, която се прекъсва с всяко действие по преследване на дееца - абсолютната преследвателна давност от 4,5 години по смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС.

Че при ЕФ намират приложение три годишната давност от издаване на ЕФ до неговото връчване и абсолютната давност 4,5 години, но не и тримесечният и едногодишният срок по чл. 34 ЗАНН е трайната практика на Административен съд-Пловдив.

Така Решение № 288/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3087/2021, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 534 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от 16.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 354 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2100 от 09.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2345 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1347 от 30.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1288 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1671/16.10.2023 г. на Административен съд – Пловдив – ХХХI к.адм. дело № 1977 по описа на съда за 2023 г., Решение №1428/21.7.2022г. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, КАНД № 1359 по описа за 2022 г., Решение № 1631 от 11.10.2017 г. по н. д. № 1864 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.

Предвид:

-легалната дефиниция на ЕФ, дадена в т. 63 от ДР на ЗДвП: " Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани 4 технически средства или системи“;

-обстоятелството, че ЕФ се генерира автоматично от информационната система, без да има конкретно физическо лице за негов издател следва да се приеме, че при ЕФ, издадени въз основа на заснето с АТСС нарушение моментите на заснемане на нарушението, открИ.е на нарушението и нарушителя и издаване на ЕФ съвпадат.

Така Решение по КАНД № 20267180700633/2026 на Административен съд-Пловдив,

Решение по КАНД № 20267180700229/ 2026 на

Административен съд-Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай нарушението е извършено и заснето на дата 23.02.2023г., от когато се счита за издаден и процесния ЕФ.

В същия смисъл е и изричното отбелязване в доклада на нарушението, че ЕФ № 8506138000 е издаден автоматично на датата на заснемане-23.02.2023г.

До датата на връчването на ЕФ (според представената разписка)13.08.2026г. е изтекъл срок от 3 години и четири месеца, тоест тригодишната обикновена погасителна давност се явява изтекла и това е първо самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

Ч е при изтичане на обикновената тригодишната давност от заснемане на нарушението до връчване на санкционния акт, ЕФ подлежат на отмяна, конкретно по дела на АПИ е и трайната практика на Административен съд-Пловдив.

Така решения по КАНД № 20257180700121/2025, КАНД № 20257180700175/2025, КАНД № 20257180700081/2025, КАНД №

20257180700659/2025, КАНД № 20257180700344/2025, КАНД №

20247180702252/2024г., КАНД № 20247180701632 / 2024 г., КАНД № 20247180701827 / 2024, КАНД № 20247180701576 / 2024 г., КАНД № 20247180701194 / 2024 г., КАНД № 20247180701510 / 2024 г., КАНД № 20247180701269 / 2024 г. всички по описа на Административен съдПловдив.

5

ПО ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА САНКЦИЯТА.

Съгласно произнасянето на СЕС по отправено от български съд преюдициално запитване по дело C‑61/23: „Член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са: причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината-умисъл или непредпазливост.“

Според практиката на

Административен съд-Пловдив непропорционалността на санкцията касае не само тол таксите, но и винетните такси, където санкцията е по-ниска 300 лева, но за сметка на това отново е фиксирана, независимо от тежестта на нарушението, което обуславя второ самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

Така Решение по КАНД № 20267180700722/2026 г., Решение по КАНД № 20257180700093/2025, Решение по КАНД № 20257180700143/ 2025 г., Решение по КАНД № 20257180702400/2025, Решение по КАНД № 20247180702473/2024 г., Решение по КАНД № 20257180700109/2025, Решение по КАНД № 20257180702901 / 2025, Решение по КАНД № 20257180700844 / 2025, Решение по КАНД № 20257180700093 / 2025 всички по описа на Административен съд-Пловдив.

Във всички тези решения на Административен съд-Пловдив изрично е обсъден доводът на въззиваемата страна, че преюдициалното запитване касаело само тол таксите, но не и винетните такси. Това възражение е счетено за неоснователно на две самостоятелни основания:

На първо място се приема, че: „…изведеното от СЕС разрешение не е 6 ограничено до техническите особености на тол таксуването, а до общия въпрос за съответствието с принципа на пропорционалност на система от фиксирани санкции при нарушения на режима на предварително заплащане за ползване на пътна инфраструктура.

От значение е не видът на таксата като технически способ на таксуване, а характерът на санкционния механизъм - дали той допуска разграничаване между различните по тежест хипотези и индивидуализиране на държавната репресия…Изложените в решението на СЕС съображения намират приложение и при нарушения, свързани с винетни такси, доколкото и при тях законът предвижда фиксирана санкция без възможност за преценка на индивидуалните особености на конкретния случай… И в двете хипотези законът свързва нарушение на режима за предварително заплащане за ползване на пътната инфраструктура с предварително и абсолютно определена по размер санкция, без да допуска преценка за конкретната тежест на нарушението. Именно този нормативен модел е преценен от СЕС като несъвместим с изискването за съразмерност, поради което възражението на касатора, че се касае за различен вид такса, не е достатъчно, за да изключи приложимостта на принципните разрешения, дадени в решение C-61/23.