Решение № 92 от 19.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. П., 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330205603 по описа за 2023 година Производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 678065-F-664874 oт 25.11.2022 г. издадено от **** ,,Контрол‘‘ в ТД на НАП П. с което на ,,Р.‘‘ ЕООД с ЕИК:

201720825 са били наложени на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС - 20 броя имуществени санкции за описани нарушения от т. 2 до т. 21.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. А. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. На първо място липсвали доказателства за извършените нарушения, доколкото същото не се установявало по безспорен и категоричен начин. В облагаемия оборот били включени и доставки за които не се дължал данък.

Също така бил налице и по-благоприятен закон, доколкото задължителната регистрация по ДДС била при достигнат оборот от 100 000 лева. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Манолева оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Изложи съображения, че нарушенията се установявали по 1 безспорен и категоричен начин. В облагаемия оборот не били включени доставки за които не се дължал данък. От дейността свързана с easy pay, в облагаемия оборот се включвала единствено комисионната, а не цялата сума.

Увеличаването на прага на задължителната регистрация по ДДС при достигнат оборот от 50 000 лева на 100 000 лева не представлявал поблагоприятен закон, доколкото разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС била бланкетна и щом веднъж се достигне облагаем оборот от 50 000 лева, били налице и извършените нарушения за процесния период.

П.ски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява неоснователна.

В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че същото като данъчно задължено лице, установено на територията на страната не е начислило следващия се ДДС по облагаеми доставки, извършени за данъчни периоди от 21.08.2020 г. до 07.04.2022 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било длъжно. За периода 01.08.2019 г. – 31.07.2020 г., задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1, изр. 1-во и ал. 2 ЗДДС в размер над 50 000 лева, а именно 50 261,13 лева, формиран от продажба и разпространение на интернет, проектиране, изграждане, поддръжка на кабелни мрежи, видеонаблюдение, продажба, ремонт и поддръжка на компютърна и офис техника /облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната/, както и от финансови услуги като партньор на ,,Изипей‘‘ АД – извършване на плащания на битови сметка и платежни нареждания. На осн. чл. 96, ал. 2 ЗДДС облагаемият оборот бил сумата от данъчните основи и извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка на данъка, доставките на финансови услуги по чл. 46 от Закона и доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от същия нормативен акт. Достигнатият оборот бил формиран от стойностите на отчетените обороти от следните ЕКАФП описани в приложение № 1, неразделна част от процесния АУАН. На 2 основание чл. 96, ал. 1, изр. 1-во от ЗДДС за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнал оборот над 50 000 лева, тоест същото е следвало да бъде подадено до 07.08.2020 г., включително. Заявление за регистрация било подадено на 19.03.2022 г. в ТД на НАП гр. П. с вх. № 303912201568981, като същото било регистрирано на по ЗДДС считано от 08.04.2022 г. – датата на връчване на акт за регистрация по ЗДДС № 160422201818352 от 04.04.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.

102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

По този начин за времето от 21.08.2020 г. до 07.04.2022 г. за жалбоподателя е възникнало задължение да начислява ДДС за 21 отделни периода /подробно описани в АУАН и НП/.

Ето защо, актосъставителят и наказващият орган приели, че са нарушени разпоредбите на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС.

С Предупреждение № 678064-F-664874 oт 25.11.2022 г., наказващият орган приел, че относно нарушението по т. 1 за период 21.08.2020 г. до 31.08.2020 г., жалбоподателят е следвало да бъде предупреден, а относно останалите 20 периода за описани нарушения от т. 2 до т. 21 били наложени, 20 броя имуществени санкции.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят П. Б., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая, като дружеството жалбоподател било подало доброволно заявление за регистрация по ДДС. С оглед представените документи се установило, че към 31.07.2020 г., същото е достигнало оборот от 50 000 лева за последните 12 месеца, поради което били налице и задължителните предпоставки за регистрация по ДДС. Финансовите услуги на ,,Изи пей‘‘ не били включени в този оборот, а единствено комисионната събирана за тях.

3

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представеното Приложение № 1, неразделна част от АУАН сер. № F664874 oт 24.06.2022 г. – справка за реализиран облагаем оборот се установява, че към месец юли 2020 г., дружеството жалбоподател е достигнало оборот за последните дванадесет месеца в размер от 50 261,13 лева. От приложението също така се установява, че са налице отделни графи, които включват финансови услуги като партньор на ,,Изипей‘‘ и оборот формиран от продажба и разпространение на интернет, проектиране, изграждане, поддръжка на кабелни мрежи, видео наблюдение, продажба, ремонт и поддръжка на компютърна и офис техника.

Въз основа на данни от фискално устройство FDRID: 4409617 за период от 21.08.2020 г. до 07.04.2022 г. се установява за този период, по месечно какъв е бил оборотът на дружеството, като въз основа на него се преценя какъв трябва да бъде дължимият данък ДДС, в случай, че жалбоподателят е бил регистриран по ДДС.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи, а именно.

По безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 86, ал. 1, т.1, т.2, т. 3 и ал. 2, вр. чл.

102, ал. 3, т. 3 ЗДДС, доколкото същото е надхвърлило годишен оборот за периода от месец август 2019 г. до месец юли 2020 г. от над 50 000 лева, но не се е регистрирало по ДДС, въпреки, че е било задължено по силата на тези разпоредби.

Следва да се отбележи, че това е нарушената норма, която е действала към момента на извършване на нарушението, а към настоящия момент задължителната регистрация настъпва при достигане на оборот от 100 000 лева /01.01.2024 г./, а от 01.01.2025 г. ще бъде 166 000 лева.

4

Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на жалбоподателя, че е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН е в насока, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а разпоредбата на ал. 2 е в насока, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

За нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 180, ал. 2 ЗДДС, която по себе си е санкционна и материална норма, а именно, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв., а ал. 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

В конкретния случай, има привръзка с нормата на чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗДДС, но последната не се явява по-благоприятна. Това е така, доколкото е налице сложен фактически състав и за да се наруши разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС е необходимо лицето да не е внесло дължимия данък ДДС, като по същото време да не е било регистрирано. За да се достигне до прилагане на по-благоприятен закон, трябва да отпадне необходимостта от внасяне на данък ДДС при положение, че въобще е достигнат някакъв оборот, а не че е променен неговият размер, в случая е увеличен от 50 000 лева на 100 000 лв.

По аналогия, когато по смисъла на Наказателния кодекс е налице извършен състав на престъпление, поради достигането на определен брой минимални заплати се гледа техният размер към момента на извършване на деянието, а не техният брой. Впоследствие, ако се увеличи размерът на минималната работна заплата, това няма да доведе до декриминилизиране на деянието.

Това би се постигнало единствено, ако се намали необходимият брой на минималните работни заплати, но не и размер.

Ето защо, неоснователно се явява наведеното възражение, че е налице по-благоприятен закон.

5

Неоснователно се явява наведеното възражение, че в облагаемия доход бил включен и оборотът от финансови услуги, доколкото както заяви актосъставителят е била включена единствено комисионната, като това се подкрепя и от наличното по административно-наказателната преписка приложение, а също така извлечения и от банкови сметки.

В случая размерът на имуществените санкции от т. 2 до т. 21 от наказателното постановление са правилно определени на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС и са в размер на дължимия данък, но не по-малко от 500 лева.

Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на случая. Касае се нарушение за съставомерността на което е без значение настъпването или не, вредни последици или ощетяването на бюджета. Като следва да се отбележи, че в продължение на двадесет месеца държавният бюджет е бил ощетен. Също така

Всичко гореизложено обосновава и неоснователността на жалбата. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.

42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.