Решение № 71 от 28.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000774 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 31/12.05.2022г., постановено по т.д. № 99/2021г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, е прието за установено по предявения иск с правно основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л. А. К., ЕГН **********, срещу „ Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *** и „ С.“ ЕООД, ЕИК ***, че „ Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата от 3081.02 лева, представляваща обезщетение за ползването на 9343 кв.м., част от производствен терен, целият с площ от 35 000 кв.м. , с кад. № *** в м. „Р.“ по К. на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор *** по КК на гр.С., заета от готова струпана и разпиляна продукция, за периода от 1.10.2020г.-31.12.2020 г. Искът е отхвърлен за разликата над 3081.02 лева до предявения размер от 7814.02 лева като неоснователен.

1

Осъдена е Л. А. К. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 50 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Осъдено е „С.“ ЕООД да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 50 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Осъдена е Л. А. К. да заплати на „ С.“ ЕООД сумата 672,33 лева направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е постановено с участието на синдика на „Б.М.С.“ АД / в несъстоятелност/ - И. Л. К., като е постановено, че то има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност.

С определение № 307 от 31.10.2022 година, постановено по т. дело № 99/2021 година на ОС – Пазарджик в производство по чл. 248 от ГПК, е допълнено решението, като е осъдено „С.“ ЕООД да заплати на Л. А. К. сумата от 157,71 лева направени по делото разноски за експертиза съразмерно с уважената част от иска.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Л. А. К.. Макар във въззивната жалба да не е посочено конкретно коя част от решението се обжалва, въззивният съд, съобразявайки оплакванията в нея и искането, както и правния интерес на жалбоподателката приема, че въззивната жалба е срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ за сума в размера над 3081.02 лева до предявения размер от 7814.02 лева.

Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Първата група оплаквания, свързани с допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се свеждат до това че в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл.154 и разпоредбите на чл.153 и чл.253, ал.2 2 от ГПК, първоинстанционният съд е приел за доказан факта , че „С.“ ЕООД е лишено от възможността да ползва част от собствения си недвижим имот с площ от 4 614 кв.м., върху която имало разпиляна продукция, като изводите в тази насока били направени при липса на пълно и главно доказване от страна на ответника „С.“ ЕООД, т.е. в нарушение на процесуалния закон.

Жалбоподателката поддържа, че за площта, заета от свлечената и разпиляната продукция, не следва да се дължи обезщетение, тъй като за „С.“ ЕООД не съществуват пречки да я ползва, както и че синдикът следвало да положи грижи да събере разпиляната продукция, с което да намали размера на дължимия месечен наем, вместо да приема без възражения вземанията, които „С.“ ЕООД предявява. Наведени са оплаквания, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи, включително и ангажираните от ищцовата страна доказателства, че върху площта, заета от разпиляна продукция, може да се осъществява всякакъв вид дейност – да се разполагат машини и съоръжения, както и да работят хора, при което „С.“ ЕООД не било лишено от възможността да използва площта лично или да я предоставя на друг.

Твърди се, че в края на м. октомври 2021г. върху въпросната площ е извършвана дейност по сепариране на отпадъци, били разположени фургони, техника, купчини с отпадъци и хора, които извършвали дейността по сепариране. Въззивната жалбоподателка се е позовала на разясненията на вещото лице Х.К., дадени в съдебно заседание на 27.04.2022г. по т. дело № 100/2021 година на ОС – Пазарджик и направеното разграничение между площта от 4729 кв. метра, върху която е складирана готовата продукция и площта от 4614 кв. метра, която била затревена и обрасла и върху която се виждал материал, подобен на складирания.

Втората група оплаквания са за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на предпоставките по чл.59, ал.1 от ЗЗД по отношение на площта от 4 614 кв.м., заета от разпиляна продукция, доколкото по делото не било доказано, че именно „Б.М. - С.“ АД е разположило т.н. „разпиляна продукция“ върху тази площ и че то е отговорно за поддържането й в това състояние. Не било установено разпиляната продукция да пречи на собственика да упражнява правата си върху площта от 4614 кв. метра, като ползва имота лично или го предоставя другиму.

3

Оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение е свързано с липсата на мотиви по въпроса защо съдът приема, че се дължи обезщетение и за площта, върху която има разпиляна продукция. Изложени са съображения, че т.н. „разпиляна продукция“ не може да е част от масата на несъстоятелността, не може да бъде осребрена, поради което не би следвало да се дължи обезщетение за заетата от тази продукция площ. Твърди се също, че необосновано съдът е приел при оценката си изкуствено завишена наемна цена, която била нереална за град С., а представлявала средна наемна цена за имоти в цялата област П..

По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество съобразно събраните по делото доказателства. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

По искане на жалбоподателката по делото е прието като доказателство копие от протокол от проведеното на 27.04.2022 година открито съдебно заседание по т. дело № 100/2021 година по описа на ОС – Пазарджик.

Доказателственото искане за оглед на място на терена е оставено без уважение с подробно изложени мотиви от въззивния съд в проведеното открито съдебно заседание.

Срещу въззивната жалба е подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от „С.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат С.

Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Претендират се сторените по делото разноски.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от „ Б.М. – С.“АД / в несъстоятелност / и от синдика И. Л. К..

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.

259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищцата в първоинстанционното производство срещу отхвърлителната част на решението.

Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

4

По т. дело № 99/2021 година по описа на ОС – Пазарджик е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ от Л. А. К. в качеството й на кредитор в производството по несъстоятелност, против „ Б.М.С.“ АД / в несъстоятелност/ и „ С.“ ЕООД.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че с молба вх.

№ 261617/09.02.2021 година ответникът „С.“ ЕООД е предявил вземане в размер на 12 000 лв. като обезщетение за лишаване от ползване през месеците октомври, ноември и декември 2020г. на терен с площ от 9740 кв.м., част от ПИ №***, находящ се в местността „Р.“ по К. на гр.С., придобит от „С.“ ЕООД с постановление за възлагане №8/13.07.2016г. по т.д.№66/2010г. на Окръжен съд Пазарджик.

Предявеното вземане било включено в пълен размер в допълнителен списък по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на предявените и приети вземания на кредиторите на „Б.М. - С.“АД/ в несъстоятелност/, с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1.т.7 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 17.03.2021 година.

Ищцата, в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност, подала в срок възражение срещу това вземане с вх. № 263485/25.03.2021 година. С определение № 260353/10.06.2021г. съдът по несъстоятелността приел възражението за частично основателно и одобрил списъка по отношение вземането на „С.“ ЕООД с намален размер от 10651,02 лева, като за разликата до 12 000 лева вземането на това дружество било изключено от списъка на приетите вземания. Поради това ищцата предявява иск за установяване несъществуването на приетото от синдика вземане на „С.“ ЕООД размер на 10651,02 лева като обезщетение за лишаване от ползването през месеците октомври, ноември и декември 2020 година на площ от 9343 кв. метра, част от обща площ от 35 000 кв. метра на ПИ № *** по К. на град С., м. „Р.“.

В исковата си молба ищцата се позовава на проведени искови производства за обезщетение за ползването на същата част от имота и молби, с които „С.“ ЕООД е предявявало вземанията си, представляващи обезщетения за ползване на част от имота, като в исковите молби и молбите за предявяване на вземания ползваната част от имота била индивидуализирана с различна площ. „С.“ ЕООД упражнявало фактическата власт върху имота от момента на въвода – 05.01.2017 година. След 5 прекратяване на дейността на „Б.М. - С.“ АД / в несъстоятелност/ нямало производство и съответно нямало основание за промяна на количеството на готовата продукция, собственост на длъжника, съответно за промяна на площта, върху която е разположена тази продукция. Количествата готова продукция на дружеството в несъстоятелност били описани от синдика К. в Списък на готовата продукция за оценка по видове и качество, представен по търг.дело № 66/2010г.с молба вх.№ 4894/25.05.2017 г. Описаната по вид и количество готова продукция в този списък, била на две купчини в имота на „С.“ ЕООД, заемащи обща площ от 4 729 кв.м. , която площ била заснета от експерти със специализирана геодезическа техника. Ищцата се е позовала на информация от специализирана преса и сайтове, според които средната наемна цена за сходни имоти за процесния период е около 0,20 лева на квадратен метър, или месечният наем на 4729 кв. метра според нея бил 946 лева, респ. за три месеца – 2837 лева. С оглед на това ищцата с предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, е оспорила съществуването на вземането на „С.“ ЕООД за исковия период в размера над 2837 лева до приетия размер от 10651,02 лева, или за 7814,02 лева.

Ответникът „С.“ ЕООД, в подадения отговор на исковата молба, оспорва предявения иск. В отговора се сочи, че площта от имота, върху която „Б.М.- С.“ АД /н./ е складирало готова продукция, респ. за която „С.“ ЕООД има право на обезщетение, е 9740 кв. метра, което е прието и в мотивите на влязлото в сила решение № 48 от 07.02.2020 година по в.т. дело № 710/2019 година на АС – Пловдив, т.д. 201/2018 година на ОС – Пазарджик, постановено по предходен спор между страните, касаещ обезщетение за предходен период, като по отношение на фактите и обстоятелствата, на които се основавал иска по настоящото дело, била формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в силасъдебно решение. По-прецизно измерване на заетата от готова продукция площ от имота на „С.“ ЕООД, а именно геодезическо, било извършено от вещото лице в производството по чл. 692 от ТЗ, предхождащ исковото, като от заключението на вещото лице – геодезист К. било видно, че общата заета площ е 9343 кв. метра, от които 4729 кв. метра готова продукция на пирамдални купчини и 4614 кв. метра – разлята и свлечена готова продукция. Сочи се, че към установената с влезлите в сила съдебни решения площ, заета от свлечената и разлята продукция , не е добавяна нова площ, а и не би могло да се добави, поради наличието на 6 изкуствено изграден каменен слог, който на практика представлявал преграда от едри несмлени фракции пегматит в края на свлечената и разлята част от готовата продукция от млян пегматит. Поддържа се, че предвид неоснователното твърдение на ищцата, че заетата площ с готовата продукция на „Б.М. – С.“ АД /н./ била само 4729 кв. метра под двете купчини, неоснователно било и твърдението на ищцата за размер на вземането от само 2837 лева за исковия тримесечен период като обезщетение за лишаване от ползването му.