Решение № 182 от 07.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100500249 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано съгласно определение № 131 от 11.03.2025г. по в.ч.гр.д. № 104/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Жалбоподателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД ЕИК *, действащ чрез пълномощник юрисконсулт В. Г., обжалва Разпореждане от 25.11.2024 година на ЧСИ Цветозар Найденов, рег. № 756 в КЧСИ, с което е отказано намаляване приетите разноски за адвокатски хонорар, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят след получаване на ПДИ е подал възражение против определените разноски в изпълнителното производство – по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,у считайки ги за прекомерни и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която била изчислена и върху дължимите разноски. Излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Счита, че възнаграждение от 600 лв. били прекомерни за извършената по делото работа от пълномощника на взискателя – подаване на молба с бланкетно посочване на изпълнителните способ. Вземането било платено доброволно и реално не били извършвани никакви действия по представителство в изпълнителното производство, освен подаване на молба за образуване. Освен това не било правилно и възлагането на разноски за бъдещи действия, предвид предсказуемия развой на производството, характеризиращо се с липса на правна и фактическа сложност и обстоятелството, че длъжникът бил от тъй.нар. „сигурни платци“, 1 предвид обстоятелството, че собственик на дружеството длъжник била Столична община.

Задължението било платено доброволно на 19.11.2024 година в срока по чл. 428 ГПК.

Излагат се аргументи и относно неправилното изчисление на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото разноските не били част от предмета на издадения изпълнителен лист. Предвид всичко това жалбоподателят отправя искане към съда да бъде постановен акт, с който да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител да намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение. При уважаване на жалбата претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

На взискателите М. Г. Г. и П. М. Г., представлявани от адв. И. А. – АК Плевен, е изпратен препис от частната жалба. Представено е писмено възражение чрез пълномощника адв. И. А.. Оспорва се частната жалба като неоснователна, като се излагат следните аргументи: жалбоподателят с поведението си е дал повод за образуване на изпълнителното производство, като не е изпълнил задължението си да плати и да уведоми кредитора с цел избягване образуване на изпълнително производство; взискателите в изпълнителното производство са представлявани от адвокат, който е надлежно упълномощен и е сключен договор за правна защита и съдействие като е уговорено възнаграждение в размер на 600 лв., което е минимално според Наредбата за адвокатските възнаграждения и включва такова за образуване на изпълнителното дело – 200 лв. и процесуалното представителство, защита и съдействие в – 400 лв., което е съобразено изцяло и материалния интерес; задължението е изплатено едва след образуване на изпълнителното производство и получаване на ПДИ; изпълнителния лист е един, но се отнася до две отделни вземания на двама взискатели; сочи се, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело са посочени от взискателите и способите за събиране на вземането, като запор на вземанията на длъжника, което било равнозначно на запор на банкова сметка, доколкото вземанията не касаят само вземанията на длъжника от банката по неговите сметки и на съдебния изпълнител следва да издира същите по искане на взискателите. С оглед тези аргументи е застъпено становище, че договореното възнаграждение в размер на 600 лв. не е прекомерно.

Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима като подадена в срок и отговаряща на изискванията на закона за редовност, но е неоснователна. Излага мотиви, че разноските за адвокатско възнаграждение са определени така както са договорени между страните по договора за правна защита и съдействие и не се явява прекомерно, тъй като е в рамките на предвидените размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за адвокатски възнаграждения. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ също не следва да бъде намалявана, тъй като е определена съобразно размерът на вземането, предмет на принудителното изпълнение.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 20247560402224 по описа на ЧСИ Цветозар Найденов, рег. № 756 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Плевен, въз основа на представен от М. Г. Г. и П. М. Г. чрез адв. И. А. от АК Плевен, 2 изпълнителен лист № 645, издаден на 01.11.2024 година по гр.д. № 5674/2023г. на РС Плевен – решение № 289/14.03.2024г., за присъдената в полза на Г. сума от 1350 лв. – разноски по делото, сторени пред двете инстанции в исковото производство и разноски в заповедно производство, а на Г. - 1100 лв. също разноски по делото, сторени пред двете инстанции в исковото производство и разноски в заповедно производство, против длъжника „Топлофикация С.“ ЕАД гр. С.. Изпълнителното дело е образувано на 07.11.2024 година с нарочно разпореждане, в което са посочени и определени разноските по изпълнителното дело, дължими на взискателите – 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение и начислени такси в размер на 96 лв. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 15.11.2024г., а самата покана е с изходящ номер 36597/12.11.2024 година. Същевременно са наложени запори върху вземанията на длъжника от трети лица и по конкретно по три изпълнителни дела, по които „Топлофикация С.“ ЕАД е взискател. На 19.11.2024 година по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 3576,80 лв., чрез което задължението е изпълнено.

В изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.11.2024 година, в който е договорено възнаграждение – 600 лв. за оказване на правна защита и съдействие по изпълнително дело по описа на ЧСИ Цветозар Найденов срещу „Топлофикация С.“ ЕАД – всички правни действия. Договорът за правна защита и съдействие е сключен между двамата взискатели общо и адв. А.. В договорът е записано, че тази сума е платени в брой изцяло при подписването на договора.

На 21.11.2024г. длъжникът е подал възражение против поканата за доброволно изпълнение, в която са посочени и дължимите разноски по изпълнителното дело. Направила е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и по отношение на определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с аргумент, че разноските по изпълнителното дело не са част от събраното вземане.

С разпореждане от 25.11.2024г. съдебният изпълнител е отказала намаляване на присъдени разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Разглежданата жалба е насочена срещу разпореждане от 25.11.2024г., в което е налице произнасяне по направено възражение относно дължимите от длъжника разноски и с оглед ТР № 3 от 10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва да бъде прието, че същата е допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея оплаквания.

Разгледана по същество жалбата и направено по чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователна. Неоснователна е жалбата и в частта й, с която е оспорен и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на длъжника, 3 освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват. Неоснователно е възражението, че разноските в посочения размер се явяват прекомерни, поради това, че изпълнителното дело не се отличавало с фактическа и правна сложност, а освен това по него не били извършвани изпълнителни действия, а реално пълномощникът е оказал съдействие само по образуване на изпълнителното дело. Двамата взискатели по изпълнителното дело общо се представляват от адв. И. А., за което е представено пълномощни и Договор за правна защита и съдействие от 06.11.2024 година. Обемът на правната защита и съдействие е изрично определен като оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване, процесуално представителство и защита по изпълнителното дело. Видно от Договора адвокатското възнаграждение е определено в размер на 600,00 лв., съответстващо на Наредбата за адвокатските възнаграждения. Уговореното възнаграждение е реално заплатено, за което съдът прави извод от вписаното в документа изявление, че договореното възнаграждение е платено в брой при подписване на договора. В случая така представения договор представлява и разписка за извършеното плащане в брой. Изхождайки от материалния интерес, от работата за която е договорена правната защита и съдействие, характера на изпълнителното производство и извършената работа от пълномощника, съдът приема, че адвокатското възнаграждение се явява адекватно и не може да се определи като прекомерно. Страните са уговори възнаграждение във връзка с цялостното развитие на изпълнителното производство и не са го определили от това какви изпълнителни действия ще бъдат извършвани от съдебния изпълнител и дали задължението ще бъде изпълнено след получаване на ПДИ или в резултат на реализиран изпълнителен способ. Сочените от длъжника – жалбоподател аргументи, че бил сигурен платец, че бил изпълнил в срока за доброволно изпълнение след получаване на ПДИ, не са такива, които да обосноват извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Длъжникът, бидейки осъден с влязло в сила решение в резултат на успешно проведен от взискателите процес, е следвало да изпълнил ликвидното и изискуемо задължение по своя инициатива доброволно, а не да изчака образуването на изпълнително дело. Неговото поведение е станало причина взискателите да пристъпят към принудително събиране на вземането си, поради което следва да понесе и разноските които са стори в тази връзка и то в претендирания действителен размер.

Неоснователно е и искането за намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Длъжникът претендира то да бъде намалено, като таксата се изчисли само върху вземането, предмет на изпълнителния лист, без да бъдат включвани разноските за адвокатското възнаграждение. Заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от тях разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната 4 такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо/.

Поради изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.