Определение № 1513 от 06.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1513 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500972 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на "Ти Би Ай Банк" ЕАД,ЕИК-131134023,гр.София, чрез пълномощника по делото юрисконсулт

Д .И., против разпореждане от

11.03.24г.,обективирано в Заповед № 2280/11.03.24г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,по ч.гр.д. № 2843/24г.по описа на РС -Пловдив,21ви гр.с.,в частта,с която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница от 667,18лв.до претендираната от 802,44лв., за пълната сума за договорна лихва в размер на 46,49лв.и пълната сума за обезщетение за забава155,34лв.,както и за разноските над уважените размери до претендираните.

Жалбоподателят твърди неправилност на атакуваното от него разпореждане на заповедния съд.Оспорва извода на съда,че разпоредбите, уговарящи размера на договорната лихва и ГПР в процесния договор, са неравноправни.Поддържа,че уговорката за договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити, не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, за което се позовава на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, уреждаща максималният размер на годишния процент на разходите.Твърди, че съдът неоснователно е отхвърлил претенцията за договорна лихва и неправилно е присъдил главницата след приспадане на извършените плащания.Иска отмяна на разпореждането като неправилно и моли да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за пълния размер на всички претендирани суми.Претендира направените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413,ал.2 о т ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Пред ПдРС е подадено от "Ти Би Ай Банк" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 о т Г П К против А. К. М.,ЕГН-**********,гр.Пловдив с предмет вземания,произтичащи от договор за потребителски кредит от 12.05.2023г.Претендираните 1 суми по договора за кредит са за невърната главница от 802,44лв.,договорна лихва от 46,49лв. и обезщетение за забава в размер на 155,34лв. ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.

За да отхвърли заявлението за част от сумите заповедният съд е извършил проверка по чл.411,ал.2,т.3 от ГПК за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и като цяло за неговата действителност.

Приел е, че клаузата на договора за дължимост на възнаградителна лихва, е неравноправна,като се е обосновал, че в случая договорената лихва в размер на 40,44% годишно, както и ГПР от 48,36% надхвърлят законната,което представлява нарушение на добрите нрави,като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс.

Относно обезщетението за забава заповедният съд е приел, че реално прилагания лихвен процент се равнява на 50,44% и повече с оглед приложението на клаузата на чл. 9.1, в която е уговорен размера на възнаградителната лихва и чл.9.4,в който е записано, че се дължи и законната лихва. Двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата.Подобна клауза,позволяваща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва, е счетена за неравноправна на основание чл.143,ал.1,т.5 от ЗЗП от заповедния съд, защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да плати необосновано високо обезщетение.Заповедният съд е приел още,че по този начин се заобикаля забраната на чл.33,ал.2 о т ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.143,ал.1 о т ЗЗП. Обосновал е,че законната лихва също не може да бъде присъдена,защото размерът й не се удостоверява от представеното извлечение,съобразно което следва да се разгледа искането.

По изложените съображения и след като е приел,че вземанията за договорна лихва и обезщетение за забава не могат да бъдат присъдени, извършените от потребителя плащания са приспаднати от размера на главницата, съобразно уточняващата молба на заявителя,поради което районният съд е присъдил главницата в размер на 667,18лв.и е отхвърлил заявлението за разликата до претендирания размер от 802,44лв.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.

Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Вземането за договорна лихва се основава на чл.9.1 от договора за потребителски кредит,който предвижда задължение на потребителя да заплаща договорна лихва в размер н а 40,44%.Според разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са принципите на справедливостта,на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Договорната (възнаградителна) лихва принципно съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума,но когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена,се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните 2 отношения. В случая се касае за потребителски договор,при който едната страна е по-слаба икономически,поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК и следва да се приеме,че максималният размер на лихвата (било възнаградителна,било за забава) е ограничен.Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,предвиждаща възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния размер на законната лихва,(а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва).Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави,следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта, поради което при сключване на договора размерът на законната лихва е 10%.Т.е.уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,44% е повече от трикратно по-висок от размера на законната лихва.

Предвид характера на предоставяната по договора услуга,(предполагащ недостиг на парични средства у едната от страните),следва да се приеме,че процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите.Горният извод не се опровергава от разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,която регламентира максималния размер на ГПР по потребителски кредити,включващ като компонент както възнаградителната лихва,така и другите разходи,посочени в чл.19,ал.1 от ЗПК.Законодателното ограничение по чл.19,ал.4 от ЗПК не касае конкретно възнаградителната лихва,а всички разходи,като по този начин се цели да се предотврати прекомерното оскъпяване на кредита чрез въвеждането на твърде високи преки или косвени разходи,комисиони и възнаграждения от всякакъв вид.При липсата на нормативна уредба относно размера,до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието с добрите нрави не следва да се извършва въз основа на максимално допустимия размер на ГПР,доколкото възнаградителната лихва е само компонент от същия и той не се изчерпва с нея,а от конкретната клауза,регламентираща възнаградителната лихва.

Неизпълнението от страна на потребителя е нормален стопански риск за дейността на кредитора,който следва да бъде ограничен чрез предварително извършената при отпускане на заемната сума оценка за финансовото състояние на потребителя.В този смисъл разпоредбите на чл.16,ал.1 и 2 о т ЗПК предвиждат кредиторът да извърши преценка за имущественото състояние на потребителя. Следователно се налага извод,че предвиденият фиксиран лихвен процент от 40,44% противоречи на добрите нрави и води до несправедливо високо възнаграждение за кредитора,поради което клаузата на чл.9.1 за договорната лихва се явява нищожна на основание чл.26,ал.1,предл. 3 от ЗЗД и правилно е било отхвърлено заявлението за това вземане.

По отношение на претендираното обезщетение за забава се установява, че същото се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните,съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва.В уточняващата молба заявителят е посочил, че за срока на забавата е начислил допълнително възнаграждение по следния начин- договорна лихва върху просрочената главница -40,44% и обезщетение за забавено плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва върху просроченото задължение (ОЛП+10 пункта или 10%,а от 01.01.23г.-11,42%) .При тези данни съдът намира, че е налице противоречие на договорната клауза на чл.9.4 с разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗПК,съгласно която,когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.Правилото на закона е императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в правоотношенията с кредитора от клаузи,предвиждащи заплащането на обезщетение за 3 забава в размери, по-високи от определената по реда на чл.86,ал.2 от ЗЗД законна лихва.В този смисъл е налице неравноправност на клаузата,въз основа на която се претендира вземането - съгласно чл.145,ал.2,т.5 от ЗЗП,поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е отхвърлено.

Според уточненията на заявителя, потребителят е заплатил по договора сумата в общ размер на 632,82лв.,от която са отнесени за погасяване за главницата497,56лв.,11,07лв.договорна лихва и 9,19лв. – за наказателна лихва. Тъй като последните вземания не се дължат,постъпилото плащане следва да се приспадне от общия размер на кредита,поради което правилно районния съд е издал заповедта за изпълнение за главницата от 667,18лв.и е отхвърлил заявлението за претендирания размер от 802,44лв.

По изложените съображения, въззивният съд намира разпореждането, в отхвърлителната му част за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение.

При този изход на делото разноски не се дължат на частния жалбоподател.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.03.24г.,обективирано в Заповед №

2280/11.03.24г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,по ч.гр.д. № 2843/24г.по описа на РС -Пловдив,21-ви гр.с.,в частта,с която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница от 667,18лв.до претендираната от 802,44лв., за пълната сума за договорна лихва в размер на 46,49лв.и пълната сума за обезщетение за забава-155,34лв.,както и за разноските над уважените размери до претендираните.