Решение № 428 от 31.07.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. К., 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510101201 по описа за 2024 година

Предявен е иск от К. И. К., ЕГН ********** с адрес: гр. К. ж.к.

„*************** съдебен адрес: К. бул. „********** адв. Д. Д., АК-С.З. против: К. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. К. ж.к. „**********, с правно основание в 49 СК.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника К. Г. К. сключили граждански брак на ********* год. в град К.. От брачното си съжителство имали едно дете - Г. К. К., родена на ******** год. в град К., с ЕГН **********.

След сключването на брака заживели в жилище, собственост на трети лица, находящо се на адрес К. ж.к. "************, като през месец юни 2022 година тя и детето им - Г. К. К. напуснали това жилище. От тогава те двете с Г. живеели на адрес: К. ж.к. ’’***************.

Твърди, че проблемите в семейния им живот започнали преди около 5 години. Ответникът започнал системно да употребява алкохол. Отказвал да полага грижи за детето им. От юни 2022 живеели разделени. С ответника достигнали до принципното съгласие да прекратят брака си по взаимно съгласие, но той отлагал подписването на молба за това.

Моли съда на основание член 49 от СК да прекрати гражданския им брак с ответника К. Г. К. като дълбоко и непоправимо разстроен, като на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Г. К. К., родена на ******** год. в град К., с ЕГН **********, като осъди ответника да му заплаща чрез нея, като негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 400 (четиристотин) лева, считано от ******** год. Желае след развода да възстанови предбрачното си фамилно име - Я.. Не претендира за ползване на семейното жилище.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адв. М. Д., АК-С.З.. На същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.

Заявява, че и той желаел прекратяване на брака, възразява родителските права по отношение на детето Г. да се предоставят за упражняване на майката, при която да е и местоживеенето на детето.

Оспорва размера на претендираната издръжка.

Сочи, че първоначално с ищцата се договорили той да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 300-триста лева, считано от м.януари 2024г.

Издръжката за м.януари била платена на ищцата в брой в пълен размер от 300 лв.

Вярно било, че ответникът често злоупотребявал с алкохол, същият не работил по трудов договор, а работил на частно. Нямал банкови сметки.

Сочи, че в началото на 2024година родителите на ответника продали имот в гр.К. на сестрата на ответника И. Г.а К., която на *******. превела от сметката си по сметката на ищцата сумата от 3300-три хиляди и триста лева с основание „издръжка от ******г. до ******г.“.

Плащането било извършено от сестрата на ответника, защото при продажбата на недвижимия имот на родителите на ответника и сестра му договорката между родителите и децата им /ответника и сестра му/ била в брой или по сметка на ответника да не се превеждат и плащат пари /сестра му да не му наплаща дела от къщата/. Ответникът изрично заявил, че иска с парите които му се полагат заради продажбата на имота на родителите си да осигури дъщеря си Г., като й бъде платена издръжка за цялата 2024г. и другата част от парите да й се преведе като банков депозит, с който да разполага когато навърши пълнолетие.

Заради волята на родителите си, сестрата на ответника платила по гореописания начин по сметката на ищцата издръжката за детето Г. от м.февруари до м.декември 2024г. включително.

В изпълнение на семейната договорка, за сумата от 19955.41 лева, с равностойност от 10904 щатски долара, майката на ответника Р. К., направила на 22.******г. на внучката си Г. Застраховка „Живот“ свързана с инвестиционен фонд „******“ при гарантирана доходност в размер на 3,16 % на година на база платената еднократно застрахователна премия с падеж 15.11.2028г. /когато детето ще е пълнолетно и ще може да разполага със сумата от застраховката/.

Ищцата недобросъвестно не излагала в исковата си молба гореописаните плащания на издръжката до м.декември 2024г. в размер на 300 лв. месечно, както и факта, че от името на ответника за детето била направена застраховка и е платена сумата от 19955.41 лв.-деветнадесет хиляди деветстотин петдесет и пет лв. и 41 ст.

С оглед на всичко изложено по-горе,заявява, че ответникът, тъй като имал здравословни проблеми и нямал постоянна работа и доходи, нямал възможност да плаша издръжка в размер на 400 лв. месечно, считано от м. май 2024г., можел да плаща такава в размер на 250лв. или в максимален размер на 300 лв., така както е договорил с ищцата преди завеждане на делото от нея, като още веднъж заявява, че в този размер издръжката била платена за цялата 2024г.

2

Моли съда да постанови съдебния си акт в този смисъл и като вземе предвид направената в полза на детето Г. Застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд „******“ при гарантирана доходност в размер на 3,16 % на година на база платената еднократно застрахователна премия в размер на 19955.41 лв.-деветнадесет хиляди деветстотин петдесет и пет лв. и 41 ст. с падеж 15.11.2028г. /когато детето ще е пълнолетно и ще може да разполага със сумата от застраховката/.

Заявява, че са склонни да уредят със споразумение спорните въпроси по настоящото дело.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К. депозира социален доклад, приложен по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ********* г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0********** г. на Община К./.

Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** от ********* г. на Община К., е видно, че от брака си страните имат едно родено дете – Г. К. К., ЕГН **********.

Видно от Удостоверение за доходи, изх. № ************* ООД, ищцата е получила средно месечен доход в размер на около 945 лева за периода от април 2023 г. до март 2024 г.

Ответникът декларира, че не работи на трудов договор и не получава доходи за периода 29.07.2023 г. до 29.07.2024 г.

По делото е представено от страна на ответника платежно нареждане за превод от 3300,00 лева по сметка на К. И. К. с основание „издръжка от ****** до ******“. Сумата е преведена от банкова сметка на И. Г.а К..

Представени са платежни нареждания от Р. И. К. към „ЗАД ****** България живот“, видно от Удостоверение от застрахователното дружество, е застрахована К. И. К.-Г. К. К., а застраховащ - Р. И. К..

По делото се събраха гласни доказателства:

Свидетелят Йонка И. Василева, без родство със страните, заявява, че познава страните. Живеели заедно от сватбата им през 2008 г., били разделени от 2 години. Имали дете на 14 г. - Г.. Грижи за детето основно полагала К.. Детето от време на време се виждало с баща си. Знае, че бащата дава джобни пари на детето, за издръжка незнае.

Съдът е допуснал да бъдат зададени въпроси на ищцата по чл. 176 ГПК по искане на процесуалния представител на ответника, а именно: Вярно ли е че по банковата си сметка е получила сумата от 3300,00 лева от сестрата на К. - И. К., с основание „издръжка от ****** до ******? Вярно ли е, че е заплатена от името на К. Г. К. за периода от м.****** до м. ****** г.

Съдът зададе въпросите на ищцата, на които същата отговори, че е вярно, че е получила сума по банковата си сметка за издръжката на детето.

Съдът предяви пред ищцата приложеното на лист 17 от делото преводно 3 нареждане, за което същата потвърди, че е вярно и е получила тези пари, като изрично отговори на съда, че това са пари за издръжка на детето й.

По делото е изготвен социален доклад, като от същия е видно, че от месец юни 2022 г.- страните са във фактическа раздяла. Към момента детето Г. се отглежда от своята майка, която полага преки грижи за всичките й потребности, бащата се включвал периодично с минимални финансови средства по негова преценка. В доклада се сочи, че майката К. К. разполага с необходимите жилищни условия, наета е на трудов договор, има стабилни месечни доходи, получава и подкрепа от своята майка, изградена е много близка емоционална връзка с Г., а самото дете има желание да продължи да живее с майка си.

Пълномощниците на страните заявиха съгласие съдът да не се произнася по въпроса за вината.

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите.

Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.

Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения 4 между страните, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.

ОТНОСНО ВИНАТА:

Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като страните по делото са направили искане в откритото съдебно заседание чрез процесуалните си представители, съдът да не се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И

РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.

С оглед възрастта на детето Г. и заявеното съгласие от страните по този въпрос, съдът намира, че в негов интерес е да бъде отглеждано от майка си.

Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете.

В исковата молба не е направено искане за определяне режима на лични контакти между ответника и неговата дъщеря, затова съдът следва да определи такъв, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 17.00 часа в петък с преспиване между дните до 16,00 часа в неделя, както и през първите 5 дни от пролетната и зимна ваканция на детето, същото да е при бащата, а през останалите дни – при майката, както и 1 месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.