Решение № 229 от 16.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330103483 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от З. Г. Г. срещу З. С. и И. К., с която се твърди, че ищецът сключил с наследодателя на ответниците предварителен договор от 29.01.2019г. за продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в *** срещу сумата от 30 000 лв., която ищецът заплатил изцяло на няколко пъти.

Иска от съда да обяви за окончателен предварителния договор.

Ответникът З. С. не е подала отговор на исковата молба в срок. Такъв е подаден от ответницата И. К.. Същата оспорва иска, като сочи, че наследодателят й е бил неграмотен и незрящ, като не е можел да се подписва, а е полагал пръстов отпечатък. Твърди, че няколко години преди смъртта си не излизал от вкъщи, бил в тежко здравословно състояние и имал придружаващи заболявания. Поради изложеното оспорва положения в предварителния договор подпис да е негов, поради което не може да се приеме, че такъв бил сключен. Развива доводи и за нищожност на предварителния договор на няколко основания – липса на съгласие, липса на форма, доколкото чл.189 ГПК сочи как следва да е подписан частен документ от неграмотно или незрящо лице и това не било спазено, както и поради невъзможност на продавача да формира и изразява съзнателна правновалидна воля. Твърди още, че една от разписките за получени суми е с дата няколко дни преди смъртта на продавача, както и че закона изисква плащането на такава сума по банков път. Оспорва да са получени суми от ищеца. Твърди, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите. В условия на евентуалност прави възражение за унищожаемост на предварителния договор, тъй като към деня на 1 сключването му П.В. – наследодателят, не е могъл да разбира или ръководи постъпките си, поради това, че не е виждал и е имал и съпровождащи заболявания, вкл. смущения в паметната и мисловната дейност. С тези доводи моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

За основателността му следва да е изпълнен фактически състав от следните юридически факти: сключване на валиден предварителен договор за процесния имот между ищеца и наследодателя на ответниците, с посочените в исковата молба уговорки за продажна цена и срок за сключване на окончателен договор, наличие на предпоставки за обявяване договора за окончателен - имотът д а е собствен на ответниците, ищецът да е платил продажната цена изцяло, да е настъпил падежът за сключване на окончателен договор.

Установява се от представения предварителен договор, че ищецът З. Г., заместен в процеса по реда на чл.227 ГПК от своя наследник – В. Б., сключил с П.И.В. (С.) на 29.01.2019г. предварителен договор, съгласно който се задължил да прехвърли на З. Г. собствеността върху собствения си недвижим имот в *** за цена от 30 000 лв., платима на вноски, в едногодишен срок от изплащане на последната вноска.

Установява се от заключението на повторната съдебно-почеркова експертиза, че положеният за продавача подпис принадлежал на П.В. и бил положен от него. Първоначалната почеркова експертиза дава само вероятно заключение, че подписът е положен от П.В., докато повторната сочи това с категоричност. Съдът дава вяра на повторната експертиза, тъй като същата е основана на по-голям обем от документи и сравнителни образци, като вещото лице се е ръководело изцяло от обективни данни, а именно - сравнявало е подписът, положен върху договора с други, положени от П. подписи, вкл. при получаване на лични документи в сектор „БДС“, както и при разпити на лицето като свидетел в досъдебното производство. Съдът приема тези сравнителни образци за достоверни, като положени пред полицейски органи.

Не се дава вяра на заключението на първоначалната почеркова експертиза, тъй като при изготвянето й вещото лице е основало изводите си на тезата, че П.В. е бил напълно сляп от ранно детство и не е могъл изобщо да формира двигателен навик за писане – обстоятелство, което съдът не приема за установено в цялост.

Установява се от съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства, че П.В. е имал зрителни проблеми. Същият е страдал от вродено заболяване на очите, изразяващо се в атрофия на зрителните нерви, малки зеници, липса на ирис, помътняване на лещите, крайно тежко късогледство, неволеви движения на очните ябълки. Това се установява от приложените по делото експертни решения на ТЕЛК, както и от заключенията на извършените по делото две комплексни съдебно-медицински и 2 психиатрични експертизи. Неоснователни са възраженията, че П.В. би могъл да манипулира състоянието си пред ТЕЛК. Съдът не може да гради изводите си на предположения, а представените решения на ТЕЛК кореспондират помежду си и се подкрепят от свидетелските показания и от останалите писмени доказателства, които ще се обсъдят по-надолу.

Установява се още, че П.В. не е бил абсолютно и напълно сляп, а е можел да вижда малко, но зрителната му възможност е била силно ограничена до степен на практическа слепота. В този смисъл са показанията на свидетеля С. който дава сведения, че П. можел да вижда отблизо и подпирайки се до стената да отиде до тоалетната. Въпреки това обаче не виждал достатъчно добре, за да си нагласи радиото за слушане.

До същите изводи водят и показанията на свидетелката А. Ч.а, която даде сведения, че П. бил от слепите, но имал малко зрение в очите, можел сам да ходи до тоалетна. Установява се от показанията й, че същата придружавала П. при пазаруване и при плащане на сметките за входа. Не се дава вяра на показанията на свидетелката, че П. виждал достатъчно, за да си брои парите и можел да чете, тъй като не бил толкова сляп, а казвал, че е сляп, за да взима пенсия. Последните показания на свидетелката представляват нейна оценка, основана на предположения - същата посочва, че познавала по очите дали вижда и имала биотокове, като на няколко пъти изрази предубеждение, че слепите взимат хубави пенсии и не са толкова „кьорави“, но пишат така заради пенсията. Ето защо съдът приема, че действително свидетелката е възприела, че П. вижда малко, но не би могла да направи достоверна преценка до каква степен всъщност е можел да вижда. Това обаче се установява от непосредствените й впечатления. Същият ходел сам до тоалетната. Когато ходили заедно на пазар и да плащат сметките за входа, П. й давал пари и й казвал да купи домати и краставици, давал й парите за входа, а тя ги предавала. Ако П. имаше достатъчно зрение, за да борави с пари, не би било необходимо, присъствайки на място, да не извърши сам съответните действия, а да се налага да предава на св. Ч.а парите, за да извърши тя покупката или плащането на сметките. Не се дава вяра и на показанията на свидетелката, че П. е можел да чете, тъй като същата посочва, че никога не го е виждала да чете, а само да пише. Установява се от показанията й също, че когато някой е дойдел на гости, П. го е познавал, но не толкова по лицето, колкото по гласа, тъй като св. Ч.а посочи, че идващия казва „П., П.“ и той го познава. В обобщение, показанията й подкрепят показанията на св. С. че П. е виждал малко и можел сам да отиде до тоалетна. Самата свидетелка употребява именно фразите: „има малко зрение в очите“, „малко гледа“.

Съдът не счита показанията на св. С. (съпруг на ответницата) и св. Ч.а (живуща в процесния имот по разрешение на ответниците) за заинтересовани.

Това личи от самите им показания, в които и двамата, противно на интересите на ответниците, сочат, че П. е можел да вижда малко. Съдът кредитира тези показания в посочените части, в които свидетелите пресъздават непосредствени впечатления, а не дават оценки и предположения.

Съдът обаче приема, че възможността на П.В. да вижда е била силно ограничена, тъй като същият не е имал възможност да си пазарува сам, да си 3 плаща сам сметките, познавал хората предимно по гласа, движел се с бял бастун (съгласно показанията на личния му лекар), не можел сам да си нагласи радиото (съгласно показанията на св. С.). Съдът приема, че същият не е можел да чете. Това се установява както от писмените доказателства, така и от заключенията на КСМСПЕ и се подкрепя от свидетелските показания.

Заключенията и на двете КСМСПЕ са в смисъл, че състоянието на П. се приравнява на практически сляп човек. Вещите лице по първата КСМСПЕ в о.с.з. дават разяснение, че същият не може да възприеме точните контури на предметите и телата около него, което значело, че няма възможност да се запознае и с писмен текст.

Никой от свидетелите не е виждал П. да чете, а същият е слушал радио.

От приобщените по делото протоколи от разпита му като свидетел по досъдебно производство № 469/2013г. по описа на ОДМВР, Отдел ИП на л.263-265 от делото, към края на протокола е удостоверено, че протоколът е прочетен на П.В. от органа на досъдебното производство в присъствието на още един полицейски служител, а не е прочетен от самия П.. По същия начин е дадено и обяснението на л.266 от делото. На л.270 от делото пък е приложена декларация от П.В. за съгласие за разкриване на банкова информация, върху която има удостоверяване от инспектор в сектор „ПИП“, че подписът е положен доброволно в нейно присъствие. Това допълнително удостоверяване, присъствието на полицейски служител като свидетел на прочитането на протокола от разпит, прочитането на обяснението, продиктувано от П., преди неговото подписване, водят до извод, че П. не е прочел текста сам, а му е бил прочетен. Но също така водят до извода, че са били необходими допълнителни действия за удостоверяване, че написаното съвпада с изявлението на П.В., за което удостоверяване обикновено е достатъчен подписът на лицето. Така установените факти подкрепят изводите на двете медицински експертизи за невъзможността на П.В. зрително да възприема писмен текст.

Тезата за слепотата на П.В., която го е препятствала да чете, се подкрепя и от подадената от П.В. искова молба през 2016г. по приложеното гр.д. № 8575/2016г. на ПРС. По това дело П.В. е бил представляван от първоначалния ищец З. Г. по силата на пълномощно, приложено към исковата молба.

Исковата молба по това дело е подписана от П.В. и приподписана от свидетел – изискване, в случай че подписващият е сляп или неграмотен. Това свидетелства, че П., респективно процесуалният му представител са счели за нужно да изпълнят това изискване и подкрепя тезата, че П. всъщност е бил сляп до степен, ограничаваща възможностите му да чете писмен текст. След прекратяване на делото, същото е образувано отново през м. април, 2019г. по гр.д. № 6447/2019г. на ПРС, след сключване на предварителния договор през януари, 2019г. По делото отново е представено пълномощно в полза на З. Г.

(л.78 гръб от гр.д. № 6447/2019г.) Този път искова молба не е приподписана от свидетел. Тези обстоятелства допълнително внасят съмнения в тезата на ищеца за действителността на предварителния договор, оставяйки у съда впечатлението, че след сключването му зрителните проблеми на П.В. умишлено са премълчани по делото от 2019г.

4

Заключението на повторната СПЕ, че П. се е подписал и е изписал имената си, не противоречи на тезата, че не е можел пълноценно да чете, доколкото вещото лице заяви, че процеса на писане се механизира и спира да зависи от зрението, а е свързан с двигателен навик.

Неоснователни са възраженията, че навсякъде П. се е подписвал без двама свидетели като довод, че не е бил сляп и е можел да чете. Следва да се посочи, че при сключването на брак, актът така или иначе се подписва от двама свидетели, при даване показания пред орган на досъдебното производство, същият удостоверява спазване на изискванията чрез подписа си.