Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 509 от 21.05.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 352/2026
Вид
Определение № 509
Подписан
21.05.2026
В сила
21.05.2026
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. Перник, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500352 по описа за 2026 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. Т. М. срещу Разпореждане № 121/26.02.2024г. по ч.гр.д. № 83/2024 г. на РС – Брезник за допускане на незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на "ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД срещу жалбоподателя и е издаден изпълнителен лист въз основа на нея.

По изложени подробни доводи и съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба - "ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки проверка на обжалвания акт, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:

Производството пред районния съд е образувано по заявление на "ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на "ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № *** сключен на *** с Р. Т. М., и 1 изпълнителен лист срещу Р. Т. М. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумите от: 18271.85 лева / осемнадесет хиляди двеста седемдесет и един лева и 85 стотинки/ главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 2966.55 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.7.2023 г. до 23.1.2024г.; 478.83 лева – лихва обезщетение за забава за периода от 25.7.2023 г. до 13.2.2024г., 434.34 лева - платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката от 13.2.2024 г., което съдържа данни за: договора за кредит - ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № *** сключен на ***; кредитополучателя - Р. Т. М.; Размер на сумата съгласно Договор: 29646 лева; Начало на договора - ***; Край на Договора: 25.3.2026 г.; Забава на кредитополучателя за просрочени вноски: 25.7.2023 г.;25.08.2023;25.09.2023г. Общ размер на просрочената сума: 2470.5 лева; Дата на предсрочна изискуемост на кредита: 23.1.2024 г.

Общ размер на просрочената непогасена сума по договора за банков кредит: Към 13.2.2024 г. просрочените непогасени парични задължения на кредитополучателя Р. Т. М. към "ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по договора за потребителски кредит са в общ размер на 21717.23 лева, от които: Изискуема главница: 18271.85 лева; Изискуема договорна (възнаградителна) лихва за период от 25.7.2023 г. към 23.1.2024 г.: 2966.55 лева; Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 25.7.2023 г. до 13.2.2024 г.: 478.83 лева. Извлечението е подписано от Д. Р. със саморъчен подпис.

Към заявлението също са приложени ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ***, ведно с погасителен план към него, сключен на *** между "ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и Р.

Т. М., Обратна разписка за изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до Клиента във връзка с Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от "ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с адресат до Р. Т. М. за обявяване на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 16. 2 от договора цялото задължение по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № *** за предсрочно изискуемо, ведно с потвърждение за получаването му лично от Р. Т. М. на 23.01.2024г. Неговите клаузи относно общия размер на кредита, валутата, срока на издължаване, размера и дата на падежа на месечните вноски съвпадат с отразеното в представеното извлечение от счетоводните книги на банката. В чл. 16. 2 от договора страните са се съгласили, че в случай, че Потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на 3 (три) поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно Погасителния план към този Договор става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от дата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски, Считано от тази дата, върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на Потребителя започва да се начислява законната лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението.

Приложено е и пълномощно, с което законните представители на банката са упълномощили юрисконсулт Й. Т. Т. с представителна власт да подава заявления за издаване на заповеди за изпълнение на парично задължение, както и пълномощно, с което законните представители на банката са упълномощили Д.Н.Р. да подписва извлеченията от 2 счетоводните сметки.

С обжалваното разпореждане РС е уважил заявлението и е постановил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изп. лист от същата дата, съгласно претендирания размер, като е постановил незабавно изпълнение на заповедта на осн. чл. 418 , ал. 1 ГПК.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 418, ал. 1, във вр. с чл. 417 от ГПК предвижда възможност за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение и за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането. Предпоставките за това са предвидени в чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а именно: документът по чл. 417 от ГПК да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а в случай, че изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на друго обстоятелство, то да е установено с официален или с изходящ от длъжника документ.

В случая заявителят основава искането си за допускане на незабавно изпълнение на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, удостоверяващо задължението и документът, от който произтича вземането - договор за банков кредит, заедно с всички негови приложения.

След изменение на редакцията на чл. 417, т. 2 от ГПК/ ДВ, бр. 100 от 2019 г. / за ползване на облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, банката наред с извлечението от счетоводните си книги е длъжна да представи и договора за банков кредит, съответно приложенията към него и общите условия, ако има такива, за да удостовери вземането си срещу длъжника.

Изискванията за минималното съдържание на извлечението от счетоводните книги на банката са уредени с изменението, обнародвано в ДВ бр. 59 от 2007 г., доп., бр. 59 от 2016 г. на нормата на чл. 60, ал. 2, т. 1 - т. 3 от ЗКИ. До този момент не е съществувала законодателна уредба нито в ГПК, нито в ТЗ или ЗКИ и ЗСч, която да определя съдържанието и реквизитите на извлечението. Затова съдебната практика, включително и цитираната от частния жалбоподател - Определение № 264 от 7.05.2009 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 210/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 118 от 24.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 25/2009 г., Определение № 174 от 16.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 18/2010 г., Определение № 693 от 16.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 731/2009 г., след като е констатирала липсата на законова уредба за реквизитите на документът по чл. 417, т. 2 от ГПК и в хода на инстанционния контрол е посочвала въз основа на какви обстоятелства приема, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна. Към настоящия момент изискванията за редовност на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК се съдържат в ясната и конкретна норма на чл. 60, ал. 2, т. 1 - т. 3 от ЗКИ. Затова при извършването на тази преценката по реда чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът съобразява единствено дали са спазени тези изисквания.

3

Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 - т. 3 от ЗКИ минимално изискуемото съдържание на извлечението от счетоводните книги включва: броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Съответствието на представеното извлечение от счетоводните книги на така посочените изисквания обосновава извод за неговата редовност от външна страна. В случая посочената в чл. 60, ал. 2, т. 1 - т. 3 от ЗКИ информация се съдържа в представеното извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК и съответно то отговаря на изискването за редовност от външна страна. Следва да се уточни, че същото е и подписано, както с електронен, така и със саморъчен подпис, а длъжността, която заема подписалото го лице не е предмет на установяване в настоящото производство. Още повече, че заявлението, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист, е подписано от упълномощения за това юрисконсулт Й. Т. Т., съответно Д.Н.Р. е упълномощена да подписва от името на банката извлечения от счетоводните книги. Прилагането към това заявление на извлечението от счетоводните книги, сочено като основание на процесното вземане, представлява потвърждение на удостоверените в извлечението обстоятелства от надлежно упълномощено за това лице.

Други закони, освен чл. 60, ал. 2 от ЗКИ не предвиждат допълнителни изисквания към документа по чл. 417, т. 2 от ГПК. Затова доводите, че той е нередовен от външна страна поради липса на изходящ номер, печат, доказателства за длъжността на подписалото го лице и други са неоснователни. Включването в него на съдържание, което не е предвидено в чл.

60, ал. 2 от ЗКИ не опорочава редовността му от външна страна.

Отразените в извлечението обстоятелства дават основание да се направи извод за съществуване на претендираното от заявителя вземане срещу длъжника.

С изходящ от длъжника документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 от ГПК - потвърждение за получаване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, подписано лично от частния жалбоподотел на 23.01.2024г. е установена и изискуемостта на това вземане, настъпила предсрочно при условията на чл. 16. 2 от договора и обявена надлежно от кредитора при съобразяване изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и разясненията, дадени в т.

18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.

418, ал. 1 - ал. 3 от ГПК за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

По аргумент от чл. 419, ал. 3 от ГПК въззивният състав извърши проверка и за евентуална неравноправна клаузите, на които се основава вземането. От представения договор за банков кредит, ведно с погасителен план не следва извод за наличие на неравноправност на постигнатите между страните уговорки. Освен това и в тази връзка следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя в рамките на настоящото производство могат да касаят единствено обстоятелства, които са предмет на проверка по реда на чл. 419, респ. чл. 407 4

ГПК. В случая доводите и възраженията в жалбата не са концентрирани върху това дали документът - извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - чл. 418, ал. 2 и 3 ГПК, а касаят единствено тълкуването и действителността на съдържащите се в договор за банков кредит волеизявления, които са относими и следва да бъдат релевирани в производството по установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК, но не и в настоящото заповедно производство, в което съдът следва да извърши проверка на документа - извлечение по чл.