Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 09.05.2023, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 127/2023
Вид
Решение № 117
Подписан
09.05.2023
В сила
09.05.2023
Състав
Люба Стоянова Стоилкова, Теодора Василева Василева, Добринка Савова Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Силистра, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20233400500127 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с предявен иск за съдебна делба- втора фаза.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Г. М. с ЕГН 611255610 и К. В. К. с ЕГН **********, чрез адв. А. Ж., срещу Решение №5/10.01.2023г. постановено по гр. д.

№20213430100290/2021г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, в частта, с която е постановено да бъдат изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, а именно:

Масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 82 кв. м. с предназначение – жилищна сграда /еднофамилна/, с идентификатор *** и масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 14 кв. м. с предназначение – жилищна сграда/еднофамилна, с идентификатор ***, находящи се в гр.

Тутракан, ***, които са построени с отстъпено право на строеж в общинско дворно място с площ 882 кв. м., обозначено като поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Тутракан, одобрени със заповед №РД-18-6 от 04.02.2008г на ИД на АГКК, при съседи за поземления имот по кадастрална скица:***, ***, ***, *** и ***, при право на всеки от съделителите да получи част от продажната цена, както следва: А. Г. Д. с ЕГН ********** 3/6(три шести), И. Г. М. с ЕГН 611255610 – 1/6(една шеста) и К. В. К. с ЕГН ********** – 2/6(две шести).

В жалбата е застъпено становище, че атакуваното решение е постановено при 1 съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, при непълнота на доказателствата и е необосновано. Твърди се, че допуснатите до делба жилища представляват самостоятелни правни обекти, годни за самостоятелно участие в гражданския оборот, поради което няма законова пречка всяко жилище поотделно да се постави в дял при прекратяване на съсобствеността.

Сред посочените допуснати нарушения от първоинстанционния съд е незаконосъобразното отхвърляне на исканията за назначаване на съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която да установи отговарят ли на нормативните изисквания за жилище допуснатите до делба две сгради и за размера на разходите при евентуално преустройство.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, а в условие на евентуалност, спорът да бъде решен по същество, като се възложи в реален дял на ищцата в първоинстанционното производство сградата с идентификатор ***, а на ответниците в общ реален дял сградата с идентификатор ***.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от А. Г. Д..

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Сьобразно чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съ дебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо.

Не са налице основанията по чл.270 от ГПК, за да бъде уважено искането на жалбоподателите делото да бъде върнато на районния съд и спора да бъде решен от друг съдебен състав.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, в разглеждания случай не се установява.

Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените с въззивната жалба оплаквания за определения от РС – Тутракан способ за извършване на делбата – изнасяне на допуснатите до делба недвижими 2 имоти на публична продан, за неоснователни, по следните съображения:

С действащия ГПК законодателят е предвидил четири способа за извършване на делбата, а именно: възлагане на неподеляемо жилище (чл. 349 ГПК), теглене на жребий (чл.

352 ГПК), разпределяне на имотите между съделителите (чл. 353 ГПК) и публична продан, (чл. 348 ГПК).

Основният принцип, който се съблюдава при определяне на начина, по който следва да бъде извършена съдебната делба, е всеки от съделителите да получи реален дял. Поради това и разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН предписва, че всеки наследник може да иска своя дял в натура.

От описанието на имотите, направено от вещото лице икономист при огледа му за целите на икономическата експертиза в първоинстанционното производство е видно, че двата обекта всъщност са части на едно жилище.

В случая по делото е установено, че в допуснатите до делба недвижими имоти, макар с различни идентификатори, няма отделни санитарни помещения - баня-тоалетна, такова има само за „Жилищна сграда 1“. За разделянето на допуснатия до делба жилищен имот на две жилища е необходимо още едно такова помещение, като законът има предвид обособяването на дялове от налични помещения, при преустройства в рамките, очертани с нормата на чл. 203 от ЗУТ а не построяването на нови помещения. Според същата, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.

Въпреки, че в първоинстанционното производство не е извършена поисканата от ответниците съдебно-техническа експертиза, а пред настоящата инстанция същото искане не е направено, видно е от събраните по делото доказателства, че съдът е съблюдавал изискването на закона и установената съдебна практика, че предвидените преустройства на сграда са значителни и създават неудобства, по-големи от обикновените, когато стойността им надвишава 10% от стойността на целия допуснат до делба имот. Не са необходими специални знания на съда в областта на архитектурата, за да заключи, че имайки предвид справедливата пазарна стойност на имота, според приетата по делото икономическа експертиза, а именно 36 708лв., за да бъдат спазени строителните правила и нормативи, разходите неминуемо биха надвишили 10% от стойността на имота, към момента на извършване на делбата.

Предвид на това, въззивният съд изцяло споделя доводите изложени от районния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Когато предмет на делбата е само един имот и той е неподеляем, т. е. не могат да бъдат формирани реални дялове според броя на съделителите, съгласно чл. 348 от ГПК съдът изнася имота на публична продан.

В разглеждания случай, очевидно е, че способите жребий и разпределение са 3 неприложими /поради това, че имотът е един/. Неприложим и е способът възлагане, тъй като съсобствеността е смесена /възникнала е от повече от един юридически факт- в случая: наследяване и правни сделки/. В този смисъл е ТР№1/2004г. на ВКС по гр.д.№ 1/20024г.

ОСГК. Дори този способ да беше приложим, то правилен е извода на първоинстанционния съд, че страните не сочат доказателства във връзка установяване фактическия състав на хипотезата на чл.349,ал.2 от ГПК.

Следователно делбата не може да бъде извършена чрез възлагане в реален дял на жалбоподателите жилищната сграда с идентификатор ***, а на въззиваемата жилищна сграда с идентификатор ***, а единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е публичната продан, като сумите от продажбата се разпределят между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.

С оглед изложеното, въззивната жалба на И. Г. М. и К. В. К. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Окръжният съд-Силистра РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №5/10.01.2023г. по гр. д. №20213430100290/2021г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4