Решение № 1387 от 11.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300502086 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375,чрез пълномощника адвокат Н. К., против решение № 121/05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 2339/2021 г., по описа на Районен съд - А., с което е признато за установено в отношенията между страните, че Н. Й. Р., ЕГН **********, не дължи на жалбоподателя, сумата в размер от 5 772.39 лева- главница по договор за банков кредит № 2794 /14.05.2008 г. , сумата от 1075.23 лева -договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -15.07.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 136.95 лева - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1370/2011 г. по описа на РС-А. и въз основа на който е образувано и висящо изп. дело №476/2011г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег.№ 825, с район на действие ОС-Пловдив.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК , насрещната страна Н. Й. Р., ЕГН **********, чрез адв. Е. И. в писмен отговор оспорва жалбата, като 1 неоснователна. Моли решението в да бъде потвърдено с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано по предявен от ищцата Н. Й. Р., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване за установено, че поради изтекла в нейна полза погасителна давност, не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата в размер от 5 772.39 лева- главница по договор за банков кредит № 2794 /14.05.2008 г. , сумата 1075.23 лева -договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.07.2011 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението -15.07.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 136.95 лева - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1370/2011 г. по описа на РС-А. и въз основа на който е образувано и висящо изп. дело №476/2011г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег.№ 825, с район на действие ОС-Пловдив.

Ищцата твърди, че през периода 04.06.2013г.-05.01.2016г. по изпълнителното дело не са били поискани от взискателя и извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 04.06.2015г. Последващите искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия и осъществени такива са не надлежни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело и съответно не прекъсват течението на давността. Така 5-годишният давностен срок е започнал да тече на 23.04.2013г. и е изтекъл на 23.04.2018г.

Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и е поддържал, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите от взискателя действия по принудително изпълнение,които прекъсвали давностния срок.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по изпълнителното дело действия, съдът е приел, че през периода от 04.06.2013г. до 05.01.2016г. не са били поискани от взискателя и извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 04.06.2015г.Така от последно предприетото валидно изпълнително действие е започнал да тече 5- годишния давностен срок, изтекъл на 23.04.2018г., с което се е погасило правото на принудително събиране на присъдените суми.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

2

От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства е документално установено, че на 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1370/2011г. по описа на РС-А., в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. Й. Р., ЕГН **********, за сумата в размер от 5 772.39 лева-неизплатена главница по договор за банков кредит № 2794 /14.05.2008 г. , сумата 1075.23 лева договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.07.2011 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението15.07.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 136.95 лева – разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземането си и въз основа на така издадения изпълнителен лист, банката е образувала на 17.08.2011г. изп.д.№476/2011г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№825, с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив. С разпореждане на съдебния изпълнител от 22.03.2016г. , като взискател по делото е конституирано „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 на мястото на досегашния взискател „УниКредит Булбанк“ АД , поради извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ЗЗД.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение , опис и оценка на притежавани от длъжника движими вещи.

Поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение, са връчени на длъжника на 04.10.2011г. С разпореждане на съдебния изпълнител от 17.09.2011г. е насрочен опис на 08.11.2011г. на движими вещи , собственост на длъжника, находящи се на адрес:град А.,ул.***, като е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от работодателя „Данино Стил 97“ЕООД. На

05.12.2011г. по делото е подадена молба от длъжника, според която се задължава да погасява дълга по изпълнителното дело на равни месечни вноски в размер от 30 лева до 30-то число на месеца.Към молбата е приложено и сключено между страните споразумение на 11.11.2011г. , с което са постигнали съгласие, че непогасеното от кредитополучателя вземане на банката възлиза в размер от 5772,39 лева-главница и 1269,65 лева-лихви и са уговорили начина на погасяването на дълга.На 14.03.2013г. от взискателя е подадена молба до съдебния изпълнител за възобновяване на изпълнителнитге действия и с разпореждане от 18.03.2013г. съдебният изпълнител е насрочил опис на 23.04.2013г. на движими вещи , собственост на длъжника, находящи се на адрес:град А.,ул.***. На 23.04.2013 г. е извършен описът на движими вещи и насрочена продан на 04.06.2013г. от 13 ч., чрез явен търг с устно наддаване. На 04.06.2013 г. длъжникът е поискал разсрочване на дълга, като е внесъл по сметка на ЧСИ следните суми през 2013 г.: 500 лв. на 18.06.2013 г., на 30.07.2013 г. - 100 лв., на 30.08.2013 г. -100 лв., на 30.09.2013 г. - 100 лв., на 30.10.2013 г. - 100 лв., на 29.11.2013 г. - 100 лв., на 04.12.2013 г. - внесъл 100 лв., на 27.12.2013 г. - 100 лв. С молба длъжникът Н. Р. е поискала промяна датата на вноските по делото от 30-то на 15-то число от месеца, считано от м.май 2014 г. През 2014 г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ следните суми: на 30.01.2014 г. – 70 лв., на 28.02.2014 г. – 100 лв., на 11.04.2014 г. – 100 лв., на 13.05.2014 г. – 100 лв., на 13.06.2014 г. – 100 лв., на 14.07.2014 г. – 1000лв., на 18.08.2014 г. – 100 лв., на 3

12.09.2014 г. – 100 лв., на 15.10.2014 г. – 100 лв., на 17.11.2014 г. – 100 лв. и на 16.11.2014 г. – 100 лв. През 2015 г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ следните суми: на 14.01.2015 г. – 100 лв., на 16.02.2015 г. – 100 лв., на 16.03.2015 г. – 100 лв., на 15.04.2015 г. – 100 лв., на 18.05.2015 г. – 100 лв., на 16.06.2015 г. – 100 лв., на 23.06.2015 г. – 100 лв., на 15.07.2015 г. – 100 лв., на 25.08.2015 г. – 100 лева, на 15.09.2015 г. – 100 лв., на 28.09.2015 г. – 100 лв., на 15.10.2015 г. – 100 лв., на 16.11.2015 г. – 100 лв., на 15.12.2015 г. – 100 лв.

През 2016 г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ следните суми: на 06.01.2016 г. – 100 лв., на 15.01.2016 г. – 100 лв., на 17.02.2016 г. – 100 лв., на 21.03.2016 г. – 100 лв., на 14.04.2016 г. – 100 лв., на 13.05.2016 г. – 100 лв., на 04.08.2016 г. – 100 лв., на 20.09.2016 г. – 100 лв., на 25.10.2016 г. – 100 лв.

Видно е , от отразяване на извършени плащания на гърба на изпълнителния лист, приложен по изпълнителното дело , че от длъжника по същото са постъпили следните суми: на 27.12.2013 г. – 21.97 лв., на 26.05.2014 г. – 114.98 лв., на 29.08.2014 г. – 82.51 лв., на 07.09.2014 г. – 100 лв., на 20.10.2014 г. – 80.29 лв., на 25.11.2014 г. – 100 лв., на 22.12.2014 г. – 79.76 лв., на 02.02.2015 г. – 89.60 лв., на 25.02.2015 г. – 89.60 лв., на 20.03.2015 г. – 100 лв., на 21.04.2015 г. – 80.31 лв., на 20.05.2015 г. – 100 лв., на 22.06.2015 г. – 79.33 лв., на 23.07.2015 г. – 89.56 лв., на 27.08.2015 г. – 100 лв., на 28.09.2015 г. – 79.11 лв., на 12.11.2015 г. – 89.51 лв., на 31.05.2016 г. – 89.48 лв., на 20.07.2016 г. – 88.88 лв., на 15.09.2016 г. – 180.59 лв., на 15.11.2016 г. – 180.57 лв., на 27.12.2016 г. – 88.84 лв., на 30.01.2017 г. – 60.74 лв., на 20.03.2017 г. – 89.41 лв., на 26.05.2017 г. – 89.39 лв., на 28.07.2017 г. – 88.87 лв., на 30.10.2017 г. – 180.48 лв., на 13.02.2018 г. – 88.80 лв. и на 30.09.2021 г. – 586.86 лв.

При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.

439,ал.2 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички 4 последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност.

В процесния случай давността е прекъсната с изтичането на срока за възражение, след връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника ведно с ПДИ на 04.10.2011 г., т.е. на 19.10.2011 г., когато влиза в сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че длъжникът е упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК/или 423 ГПК/.