Решение № 1092 от 03.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Б., 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120203384 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от С. П. А., ЕГН **********, от ************* срещу Наказателно постановление № 23-0769-001175/03.08.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., Сектор „П. п. Б.“ , с което за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Със жалбата са формулирани доводи и оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, т.к. в разпоредбата на чл.143, ал.15 ЗДвП не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за дерегистрацията,липсва възможност за обжалване на акта за дерегистрация и задължение за собственика на дерегистрирания автомобил да уведомява за този факт трети лица Твърди се,че процесното МПС е собственост на лицето,с което жалбоподателката е във фактическо съжителство, което и предвид отсъствие на доказателствени данни за уведомяване от „органите по застраховане или дерегистрация“ обосновава извод за субективна несъставомерност на нарушението. В евентуалност изтъква аргументация за приложимост на чл.28 ЗАНН и моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.

Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юркР. Ж., в което на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация на относимата нормативна уредба, чието централно съображение е,че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.15 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС от собственика му не представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС предвид обвързващия основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява незнаещия .

В с. з. за жалбоподателя, редовно уведомена, се явява адв. Б. К., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски.

В с. з. за АНО, редовно уведомен, явява се гл.юрк. Ж., която поддържа съображенията в депозираното писмено становище и прави претенция присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства и след преценка на изложените в жалбата защитни доводи в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното наказателно постановление, при която констатира, че не са налице основания за неговата отмяна при следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 18.02.2023 г., около 13.25 часа, в гр.Б., по бул. „Д. Д.“ до хотел „Ф.“ в посока бензиностанция „Л.“ при извършена проверка от мл.автоконтрольор при МЗБР „С.“ ОДМВР- Б., било установено, че жалбоподателят С. А. управлява л.а. „***“ с рег.

№********, като при проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 06.02.2023 г.

За установеното нарушение, квалифицирано в АУАН по чл.140, ал.1 ЗДвП свидетелят-актосъставител В. С., мл.автоконтрольор съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл.№396153 от 18.02.2023г. Преписката била изпратена в РП - Б., като с постановление от 05.07.2022 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор "П. п.".

В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.3.11 от Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Началник на група в при ОДМВР – Б. Сектор „П. п.“, на 03.08.2023 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят А. е санкционирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП й е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 10.08.2023 г., като в законоустановения срок на 17.08.2023 г. е депозирана жалба срещу същото.

Видимо от постъпило писмо –справка от ОДМВР –Б., Сектор „П. п.“-Б., .а. „***“ с рег.№********, се установява, че процесното МПС на 05.12.2022 г. е прехвърлено с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на нотариус С. Д., в район РС-С. с рег. №*** на НК в собственост на К. С. С.. Видно от писмените сведения на С. А., от твърденията в жалбата,а и макар и опосредствано от служебно набавеното от съда удостоверение за родствени връзки /дъщери К. К. С., М.К. С. и С. К.

С./,жалбоподателят А. е във фактическо съпружеско съжителство със собственика на процесния л.автомобил- К. С. С.

Съдът кредитира изложеното от свидетеля В. С., доколкото в процесуален аспект неговите непосредствени наблюдения са формирани при рутинно изпълнение на служебните задължения, респ. същите са обективен източник на информация,относно правнозначимите обстоятелства по делото, при проверката на процесното МПС, което било със служебно прекратена регистрация, считано от 06.02.2023 г.

Съдът кредитира и допълнително постъпилите писмени доказателства, а именно : договор за покупко-продажба на МПС от 05.12.2022 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус С. Д., в район РС-С. с рег. №*** на НК, със приобретател и купувач К. С. С.. В тази връзка кредитируема основа на изводи относно горните факти е справка от регистър на Сектор ПП –Б. относно история на регистрацията на ПС с рег.№******** видно от която на 05.12.2022 г. е регистриран договор за продажба-праводаване, а на 06.02.2023 г. е настъпило служебно прекратяване на регистрацията на осн. чл.143,ал.15 ЗДвП. Представено е и заявление №230769007148 от 21.02.2023 г. за възстановяване след прекратена регистрация относно МПС „***“, рег.№********.

В случая следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, налице е спор по приложимото материално право и относно наличието на 2 допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание в пределите на възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група в при ОДМВР –Б. Сектор „П. п.“, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице младши автоконтрольор в звено

„С.“,

ОДМВР-Б..

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при съставяне на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен с оглед съотношението на цифрово и словесно единство във фактическите параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за упражняване правото на защита на нарушителя. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП , както и че същият е бил управляван от жалбоподателя А. на път, отворен за обществено ползване. От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 18.02.2023 г., около 13.25 часа, в гр.Б., по бул. „Д. Д.“ до хотел „Ф.“ в посока бензиностанция „Л.“ жалбоподателят С. А. управлява л.а. „***“ с рег.№********, като при проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 06.02.2023 г.

Авторството на деянието е установено по делото чрез надлежно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП .

Доказателствената сила на акта не е била оспорена от жалбоподателя. Регистрацията е била служебно прекратена поради неизпълняване на задължението на собственика да регистрира МПС в двумесечен срок от придобиването му - 05.12.2022 г. Съдът намира, че събраните еднопосочни и лишени от противоречия и логически несъответствия доказателства предоставят легитимна опора на правния извод, че с поведението си жалбоподателят А. е осъществила състава на процесното административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкционирана.

На първо място, следва да се отбележи,че фактическият състав на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП в случая е недвусмислено регулиран от законодателя и визира управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. в разрез с общо вмененото задължение на водачите, преди да предприемат действие по управление на МПС, да се уверят дали съответното превозно средство е с валидна регистрация, за да могат правомерно да се включат в движението по пътищата, отворени за обществено ползване -в този см. и практиката на касационната инстанция в Решение № 130 от 10.02.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2067/2022 г. „ Посочената разпоредба, тълкувана във връзка с тази на чл.

175, ал. 3 от ЗДП, води до извод, че адресати на санкционната норма са не 3 собствениците, а водачите на МПС без валидна регистрация, независимо от принадлежността на правото на собственост. Законът изхожда от разбирането, че всеки водач, преди да започне да управлява МПС, следва да се увери, че не са налице пречки МПС да бъде приведено в движение. /…/Следва да се направи ясно разграничение между задължението за извършване на регистрацията на МПС след сделката, което безспорно е задължение за дружеството – приобретател, и забраната да се управлява МПС с прекратена регистрация. В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана не за неизпълнение на задължението за регистрация, а за управление на МПС.“ На плоскостта на това разграничение несъстоятелен се явява защитния довод в жалбата за липса на нормативно регулирано задължение за собственика да уведоми третото лице водач на МПС за настъпилата дерегистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. По делото не е спорно от изявленията на жалбоподателя А. в жалбата, от писмените и сведения,а и от приобщеното от съда удостоверение за родствени връзки,че същата се е намирала във фактическо съпружеско съжителство с приобретателя на автомобила по договора за покупко-продажба от 05.12.2022 г.В този контекст тезата за липса на знание относно неизпълнението на задължението по чл.145,ал.2 ЗДвП не се явява съответно на формалната логика рационално аргументативно средство, още повече,че съставът на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП не вменява задължение на водачите на МПС да регистрират придобитите от тях превозни средства, а само общо изискване за наличие на валидна регистрация на управляваните по пътищата, отворени за обществено ползване, МПС. Константно положение в доктрината и съдебната практика е че вината, в очертаните разновидности на умисъла и непредпазливостта, съгл.,чл.7, ал.1 ЗАНН е определена от материалния закон, чрез нейното въздигане в конститутивен признак на съответния състав на административно нарушение, под който е субсумирано и предявено административнонаказателното обвинение. Фактическите данни, установими от материалите по делото сами по себе си не биха могли да послужат за аргументиране на правоизключващото възражение на жалбоподателя, доколкото нито опровергават базисния интелектуален момент за виновно психично отношение- знание за обстоятелството, че регистрацията на управлявания от А. автомобил е била прекратена служебно, нито сами по себе си са противопоставими на формата и правната характеристика на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП, вменяваща общо изискване към водачите да управляват регистрирани МПС. Отделно от това, нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.