Решение № 19 от 14.01.2022, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19 гр.Плевен, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Николай Господинов при секретар Милена

Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 654 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

/ДОПК/.

Делото е образувано по жалба от И.Ц.И. ***, ЕГН **********, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/9277#6 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на „Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Твърди, че същият АУПДВ е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Излага доводи, че в него е посочено, че се издава въз основа на прекратен агроекологичен ангажимент, което е станало с акт изх.№ 01-6500/9277 от 07.08.2019 г., което не е вярно, доколкото такъв акт не му е съобщаван и по тази причина не е влязъл в сила. Сочи, че е участвал в агроекологичния ангажимент със земи, които е ползвал въз основа на договори за наем на общинска земя, които договори са били прекратени поради изменение на законодателството. Съгласно §15, ал.6 от ЗИД на ЗСПЗЗ и чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ, тези договори не са прано основание за подпомагане. Твърди, че следва да се съобразят чл.45, т.4 от Регламент №1974/2006, чл.47, т.3 от Регламент 1305/2013, чл.18, ал.6 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., чл.2, §. 2, букви „а“ и „е“ от Регламент №1306/2013. Смята, че въз основа на същите разпоредби не дължи връщане на получената субсидия. Освен това неправилно е поискано възстановяване на 40 % от полученото подпомагане, след като актът за прекратяване е издаден през петата година, и следва да се определят 10 % от получената субсидия за възстановяване.

Моли да се отмени АУПДВ и да се присъдят разноски.

С Определение № 1191/15.09.2021 г. /л.156/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава е внесена в посочения от съда срок /л.160/.

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му възможност с определение № 1216/21.09.2021 г. /л.161/. В придружителното писмо към преписката е налице становище /л.2/, чрез юрк.П., в което се сочи, че жалбата е неоснователна.

В съдебно заседание оспорващият И.И. се представлява от адв. Е.Й. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно по делото. Моли да се уважи изцяло подадената жалба като се отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен и се присъдят направените разноски, платени по банков път. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11, с оглед на която прекратяването на агроангажимента няма за последица възстановяване на част или на цялата изплатена субсидия. Категорично се установява, че във връзка с изменението на ЗСПЗЗ, чл. 37в от същия и § 15, договор № 8/2013 г. за наем на общински земеделски земи, сключен с Община Плевен е прекратен по отношение на цялата площ. Съгласно чл. 47, т. 4 Регламент № 1305/2013 г., възстановяване на част или цялата субсидия не се дължи ако неспазването на поетия агроангажимент се дължи на форсмажорни обстоятелства или други извънредни обстоятелства, които ЗП не е могъл да предвиди, към деня на поемане на ангажимента, ако това отчуждаване не е станало по негова вина. Безспорно е, че законодателните промени са именно такова обстоятелство, което може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство, той не е могъл да предвиди тези обстоятелства, поради което агроангажимента му, след прекратяването му, би следвало има като последица да има прилагане на ал. 6 на чл. 18 от Наредба № 8, която в случая е в синхрон с посочения Регламент. Цитира решение № 9971/04.10.2021 г., постановено по АД № 1935/2021г. на ВАС, съгласно което първоинстанционното решение е оставено в сила, като са развити доводи именно за приложение на Регламент 1305. Изрично в това решение е посочено, че обсъждане на причините за форсмажор или извънредни обстоятелства не представлява пререшаване на спора и евентуалното наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на ангажимента, не е пречка за събиране на доказателства и за обсъждането им именно в този процес, тъй като прекратяването на агроангажимента, съгласно Наредба № 11 е предвидено като автоматична последица и в този процес не се навеждат, не се събират и не се обсъждат обстоятелства за евентуалната причина за прекратяване. Именно в настоящия процес, казва ВАС, се събират доказателства и това не представлява пререшаване на вече влязъл в сила спор по отношение на предишен административен акт. В цитираното решение наемния договор е прекратен по отношение на 1/3 от поетия ангажимент, като и в този случай съда е приел, че трябва да се приложи цитираната разпоредба, тъй като е отчуждено земеделското стопанство. Процесният случай не е такъв. Тук имаме изцяло прекратен договор за наем. Установяването на форсмажор води до законосъобразния извод, че не следва да се дължи възстановяване на субсидията. Следва да се обсъди представеното удостоверение, съгласно което се установява, че при поемането на ангажимента 2013 г. в софтуера на ответника не е съществувало основание, освен правното основание, за очертаване географското разположение на заявените парцели. Те са очертавани по памет от ЗП, без наличие на подложка по КВС. Поради това, счита, че визираните от ответника малки посочени площи от парцели, не кореспондират по никакъв начин с всички останали доказателства по делото, тъй като доверителят й никога не е заявявал земеделски площи по БЗС със съответни номера. Те биха могли да бъдат квалифицирани като извънредни обстоятелства, тъй като какво по-голямо такова извънредно обстоятелство е налице, ако при поемане на ангажимента не си имал възможност да очертаеш парцелите по географско положение, те са одобрени от ДФЗ именно като номера по БЗС, без наличие на такива парцели, посочени по КВС, а в последствие възникне като основание за неизпълнение на ангажимента непосочване на граници по КВС. Независимо от горните наведени доводи не следва да се приеме и посочената разпоредба за възстановяване на сумата в размер на 40%, тъй като безспорно е, че агроангажимента е прекратен след 5-тата година. Съгласно съществуваща съдебна практика, прекратяването на агроангажимента, момента на неговото прекратяване, от този момент зависи приложение на процентите за възстановяване. Този момент е именно влизане в сила и издаване на административния акт за прекратяване, а не годината, посочена в него, по отношение на която административния орган, счита че е налице виновно поведение.

Моли да се има предвид, че при изчисляване на дължимия хонорар се е позовала на минималните размери определени по Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения, с оглед на размера на материалния интерес по обжалвания акт, който е безспорно такъв с материален интерес, тъй като се дължи връщане на парична сума. Необяснимо поради каква причина, след като в уведомителното писмо за прекратяване на агроангажимента, самият административен орган е приел, че е налице обективна невъзможност по продължаване на агроангажимента за голяма част от заявените парцели като е приел, че не са заявени 1,14 ха, тоест за остатъка до 24,5 ха от поетия ангажимент самият орган приема, че е налице обективна невъзможност и освобождава от отговорност жалбоподателя. Остава необяснимо защо 40% за възстановяване на субсидията е изчислена върху цялата площ независимо от това, че само за 1,14 ха се приема, че има неизпълнение.

В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт Д.П. с надлежно пълномощно. Излага доводи за неоснователност на жалбата и твърди, че оспорения акт е правилен, издаден от компетентен за това орган, при спазване процедурата по издаване и целта на закона, поради което моли същият да бъде потвърден.

Констатациите, залегнали в акта са доказани, с оглед приобщения доказателствен материал по преписката, изяснени са нужните факти и обстоятелства във връзка с чл. 34 и чл. 35 от АПК, като счита, че не са налице отменителни основания.

Обръща внимание върху факта, относно пледоарията на доверителя на жалбоподателя във връзка с прилагането на форсмажорни обстоятелства, по делото не се представят съответните документи съгласно Наредбата в определените срокове за да бъде приложено форсмажорно или изключително обстоятелство. Що се отнася до представеното удостоверение от Общинската служба факт е, че земеделските стопани са очертавали земите си като изрично Наредбата за директни плащания посочва границите на парцелите по БЗС. Видно от удостоверението, което е представено е, че земеделските стопани, с шейп файлове копират от предходната година или служителят копира заявените парцели, поради което не е налице грешка относно незаявяване на същите площи и т.н. Наредбата позволява редакция на вече подаденото заявление и допълнително при приключване на заявлението има страница, която е озаглавена „Резултати от автоматични проверки на въведените данни“ с предупреждения „грешки“ и „детайли“, като земеделският стопанин е уведомен за това какво съдържа заявлението му, какви площи е очертал, мерките им. Моли да бъде даден срок за писмени бележки, в които да изложи подробни съображения. Представя списък с разноски, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в размер на 1000 лева, с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради същото да бъде намалено с оглед изхода на делото. В представени в срок писмени бележки отново навежда фактическите и правни основания за издаване на АУПДВ, като допълнително сочи, че относно законосъобразността на акта са релевантни изплащането на подпомагане и прекратяването на агроекологичния ангажимент.

Твърди, че не е налице форсмажор, а и същият е следвало да бъде заявен е в опреден срок. След като не е заявен, ДФЗ е длъжен да издаде АУПДВ. За площи от 1,14 ха не е налице прекратяване на договори за наем.

Административен съд-Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/9277#6 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на „Държавен фонд „Земеделие“. Същият е издаден на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.

162. ал. 2. т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/9277 от 07.08.2019 г.

Посочено е, че И.Ц.И. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 600908 в Интегрираната система за администриране н контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ през кампания 2013.

Разпечатката съдържа 23 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96edae8c-01be-49ac-af27-6ac9ce68f4bf