Решение № 57 от 11.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20221000501626 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на П. Д. П. срещу решение № 265720/ 13.09.2021г. на СГС, ГО, 16, постановено по гр.д. № 9470/18г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 34 000 лв. до 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят- ищец твърди, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно е прието, че справедливият размер за обезщетяване на неимуществените му вреди е 75 000лв. От събраните доказателства са се установили получените от него увреждания, както и че въпреки дългия възстановителен период и към настоящият момент има здравословни проблеми и не е възстановен напълно. При определяне на размера на обезщетението не е взета предвид хронологията на възстановителния период, 1 настъпилите усложнения и проведеното лечение. Между втория и петия ден е имало опасност за живота му. Множеството увреждания, извършените интервенции и лечение са довели до много болки, страдания, неудобства и притеснения за него. Счита, че не е налице принос от негова страна и не е знаел, че се качва в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Недопустимо е да се правят правни изводи въз основа на предположения за наличието или не на конкретен принос на пострадалия. Няма ангажирани доказателства, че ищецът и водача са били заедно в новогодишната нощ, за да е знаел за употребата на алкохол от страна на последния. Съдът неправилно и избирателно е кредитирал част от изводите на вещото лице, изготвило токсикологичната експертиза, а не я е взел в цялост и в конкретни детайли. Според заключението водачът е бил в лека степен на алкохолно опиянение във фаза 2/еуфория/ и прояви на такава и приказливост могат да се забележат от лице, което добре познава водача. Вещото лице е посочило, че по делото няма данни за нарушения в моторната координация и рефлекси, на дизартрия и брадлилалия, на гадене и повръщане.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Жалбоподателят- ответник поддържа, че решението на СГС в обжалваната от него част е неправилно. Счита, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен. То е в разрез с принципа на справедливостта. Съдът не е приложил задължителните критерии за определяне на справедливо обезщетение. Правилно е прието, че са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е съобразена съдебната практика.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за сумата над 34 000 лв. до уважения размер от 50 000лв.

В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните взаимно оспорват жалбите си.

ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирало писмен отговор във връзка с жалбата на ищеца. В него се твърди, че П. П. не е доказал по основание и размер предявения от него иск.

2

Третото лице помагач К. Я. не взема становище по жалбите.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът твърди, че на 01.01.2018г. е бил участник в ПТП като пътник в лек автомобил „Волво“, модел „ В-70“ с рег. № ********. Пътували са в посока от гр. Велико Търново към гр. София и на кръстовището с пътя за с. Ледник водачът му К. Я. е предприел ляв завой към селото, автомобилът е напуснал платното за движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, ударил се е в еластичната ограда- мантинела. След това се е преобърнал. Водачът е нарушил правилата за движение по пътищата и му е причинил средна телесна повреда. Образувано е ДП № ЗМ2/18г. на РУ на МВР- гр. Велико Търново.

Водачът К. Я. е управлявал МПС с наличието на алкохол в кръвта. Ищецът е транспортиран и приет по спешност в МБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ , гр. Велико Търново с оплаквания от болки в дясната гръдна половина. Поставена му е диагноза „други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области в тялото“. Ищецът твърди, че от инцидента е получил следните увреждания: фрактура на дясната ключица и фрактури на 3-11 ребра в дясно. На 02.01.2018г. е установено, че той е с влошено общо състояние е приет в отделение по гръдна хирургия. Там му е поставена и друга диагноза „ Друг пневоторакс“. Извършена му е животоспасяваща операция на белия дроб, от който са евакуирани 1200мл. кръв. Изписан е на 10.01.2018г. От момента на произшествието П. П. изпитва неописуеми болки и страдания. Имал е продължителен постоперативен възстановителен период, свързан с прием на медикаменти. Продължително време не е могъл да използва пълноценно дясната си ръка, което е нарушило закономерно естествения ритъм на живот и значително е затруднило ежедневните му дейности. Той не е могъл да извършва сам елементарни човешки дейности без помощта на близките си.

Лекувал се е за период от няколко седмици. Преживял е силен стрес и шок от неочакваното и внезапно събитие, за който инцидент няма вина. От инцидента и към момента П. П. се страхува да шофира и да пътува с автомобил. Лекият автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към момента на ПТП. Счита, че изтърпените болки и 3 страдания трябва да бъдат възмездени. Затова моли съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в едно със законната лихва от 01.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП като счита, че описания в исковата молба не отговаря на действителния. Оспорва вината на водача, застрахован в дружеството. Няма влязъл в сила акт на наказателен съд, от който да се установява вината на деликвента. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен обезопасителен колан и се е качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на дружеството като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че иска е завишен по размер. По отношение на акцесориня иск за лихвата следва да се приложи чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

Третото лице помагач К. Я. не е депозирал отговор на исковата молба.

Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.01.2018г., протокол за оглед на ПТП от същата дата и фотоалбум е, че на 01.01.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП.

Не се спори, че за лек автомобил „Волво“, модел „ В-70“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента на ПТП.

Безспорно е, че на 01.01.2018г. на П. П. е оказана медицинска помощ в МОБАЛ „ д-р Ст. Черкезов“ АД- Велико Търново и

„Комплексен онкологичен център Велко Търново“ ЕООД, Отделение по гръдна хирургия.

Представени са и са приети медицински документи, включително две епикризи за лечение от 01.01.2018г. до 03.01.2018г. и от 03.01.2018г. до 10.01.2018г. Приети са история за заболяване от двете лечебни заведения.

Не се спори, че с влязло в сила споразумение водачът К. Я. е признат за виновен за станалото на 01.01.2018г. пътно произшествие, което е причинил в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,00 на хиляда.

4

Безспорно е, че ищецът е отправил до ответника извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от дружеството на 24.04.2018г. С писмо от 31.07.2018г. застрахователят е отказал да изплати такова.

В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- ортопед –травматолог и специалист по автотехнически експертизи. Според медицинската част ищецът е получил следните травми: съчетана травма с контузия на главата, оток на левия клепач и хематоза на конюктивита на лявото око; контузия на гръдния кош със счупване на от 3-10то ребро в дясно на границата на задна/средна акселарна линия, десностранен хемоторакс/1200мл/ и десностранен пневмоторакс. Лек пневмомедиастинум; контузия на част от десния бял дроб; фрактура на дясна ключица; счупване на дясната лопатка.

Проведено е спешно лечение с наблюдение и реанимация с водносолеви разтвори, кислород на назален катетър 2л/мин. Проведено е лечение на артериална хипертония като е добавен ½ таблетка Хлофазолин. Поставена е текстилна ортеза за имобилизация. На лявото око е проведено лечение с унидекса капки. По време на лечението е установено прогресивно влошаване на дишането и общото състояние, което е наложило приемане в отделение по гръдна хирургия. Извършено е оперативно лечение чрез инцизия в седмо междуребрие в дясно, проникване с троакар и отстраняване на 1200мл. лизирала кръв, лаваж на гръдната кухина до бистър разтвор без данни за активно кървене, тръбен дрен и кожен шев. На 08.01.2018г. е свален дренажа.

Изписан е в подобрено общо състояние без риск за живота му за амбулаторно лечение. Лечебният и възстановителният период са продължили 100-120 дни при липса на усложнения. През болничния период е бил на постелен режим с интензивен болков синдром и тогава е имал нужда от чужда помощ. След изписването е можел да се самообслужва. Непосредствено след травмата болките са били много силни и се дължат на счупените ребра. Постоянното им движение при дишане и издишане и реакцията на дихателните мускули, които са засегнати в зоната на фрактурите. Постепенно изливът на кръв в дясната плеврална половина е ставал по- голям, въздушната колекция се е увеличавала и е проникнала в медиастинума. Това е довело до ограничаване на дихателната повърхност на десния бял дроб до почти пълното му изключване и е влошило общото състояние на пострадалия. При такова 5 счупване на ребра болковият синдром е силен и продължителен, щаденето на гръдната половина продължава 60-75 дни от травмата. Страданията са причинили болки, трудно обръщане и придвижване, затруднения при тоалет.

Ищецът не е можел да ползва дясната си ръка в ежедневието си за период от 45 дни имобилизация и още толкова рехабилитация. При рентгеново изследване от 05.02.2018г. може да е направи заключение, че в областта на фрактурите са се образували плеврални сраствания, които за в бъдеще период могат да доведат до болки при промяна на времето и при интензивни физически натоварвания. Функционалното състояние на белия дроб не може да бъде обективирано поради липса на специализирани изследвания на дихателните обеми. Вещото лице е посочило медико-биологичния характер на травмата, която е довела до срив в дишането и тя е причинила временно разстройство на здравето опасно за живота преди оперативната интервенция.

Непосредствено след травмата не е имало опасност за живота на ищеца.

Състоянието му е било най- тежко между 2-5 ден от инцидента. В автотехническа част експертизата е посочила механизма на ПТП, както и че ищецът е пътувал на задна дясна седалка с поставен предпазен колан.

Скоростта на движение на лекия автомобил преди и към момента на удара е била съответно- 74,55 км/ч и 29, 13 км/ч. Травмите на ищеца в дясната предна част на гръдния кош са типични от възпиращото действие на предпазния колан. Причината за възникване на инцидента са действията на водача.

В съдебно заседание вещите лица са допълнили писменото заключение.