Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 22.02.2022, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 481/2021
Вид
Решение № 23
Подписан
22.02.2022
В сила
14.07.2022
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 197, т. 13 · Закон за горите
  • чл. 199 · Закон за горите
  • чл. 235 · Закон за горите
  • чл. 257, ал. 2 · Закон за горите
  • чл. 275, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 54, ал. 1, т. 1 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
  • чл. 64, ал. 1, т. 1 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. гр.Велинград, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215210200481 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, чрез адв. М.П., против

Наказателно постановление № 291/18.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 257, ал. 2, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл.

54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата са изложени подробни съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП). Формулирано е искане за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при грубо нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И.К. , чрез процесуалния си представител адв. М.П., поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и 1 незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, чрез юрк.

И.Б., оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и излага съображения в тази насока.

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2021 г. служители на РДГ – Пазарджик – свидетелите АНГ. Н.

АНГ. и В. Б. К. извършили пълна теренна и документална проверка на отдел „1“, подотдел „л“, имот № ***, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. При проверката било констатирано, че жалбоподателят И.К., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от ЗГ и притежаващо удостоверение за регистрация № 11237/04.02.2015 г., е издал Позволително за сеч № 0614242 от 30.05.2021 г. за извършване на добив в отдел „1“, подотдел „л“, имот № ***, собственост на физически лица, горска територия, находящ се в землището на с. Медени поляни, общ.

Сърница, както и че е изготвил досие, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, без да е приложил валидна скица на имот с кадастрален № ***, находящ се в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. Сред документите, които жалбоподателят представил на проверяващите органи имало скица на имот с кадастрален № ***, находящ се в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, но тя не била актуална (валидна), тъй като в същата не била отразена смяната на предназначението на имота от земеделска в горска територия. Това според проверяващите органи представлявало нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Нарушението било извършено на 30.05.2021 г. в отдел „1“, подотдел „л“, имот № ***, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, ТП ДГС „Селище“ и установено на 14.07.2021 г. в хода на извършената от 2 служителите на РДГ-Пазарджик проверка.

За констатираното нарушение свид.

А.А. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 002183/13.10.2021 г. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения.

Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 13.10.2021 г.

В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН ( съгласно действащата редакция към датата на извършване на нарушението, ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г.) жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу издадения АУАН, в които изложил своята позиция по случая.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 257, ал. 2, чл.

275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал.

2 от ЗГ във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

Разпитан като свидетел актосъставителят А.А. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от актосъставителя се подкрепя от показанията на свид. В.К., присъствала при извършване на проверката, която разказва подробно за случая. Двамата заявяват, че в хода на извършената проверка жалбоподателят не е представил актуална скица на имот № ***, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница .

Свидетелката В.К. уточнява, че при проверката е била представена скица, но същата не била актуална, като неактуалността на скицата се изразявала в това, че в нея не е отразена смяната на предназначението на имота от земеделска в горска територия.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.А. и В.К.. Всеки един 3 от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Двамата дават последователни, логични, еднопосочни, непротиворечиви сведения относно констатациите на проверката, които кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Не се установява свидетелите А.А. и В.К. да са се намирали в някакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си. Поради това съдът намира, че същите не са заинтересовани и предубедени от изхода на делото и кредитира показанията им, като достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. АНГ. Н. АНГ. , заемащ длъжността „главен горски инспектор“ при Регионална дирекция по горите - Пазарджик .

Компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 199 от ЗГ вр. чл. 197, т. 13 от ЗГ, а тази на административнонаказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление – от чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните. Видно от приетия като писмено доказателство по делото трудов договор № К-1216/01.11.2021 г. административнонаказващият орган инж. Валери Костадинов Ачев заема длъжността „директор“ на РДГПазарджик. Същият, в качеството му на директор на РДГ-Пазарджик, е изрично оправомощен със Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на 4 земеделието и храните да издава наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. В този ред на мисли неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че административнонаказващият орган не притежава компетентност да издаде процесното НП.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН – АУАН е съставен в присъствието на нарушителя И.К. и на свид. В.К., която е присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от него.

Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, а не на двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В процесния случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид.

В.К., която е присъствала при установяване на нарушението и съставянето на акта, с което настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Вярно е, че сочената разпоредба използва множествено число по отношение на субекта „свидетел“. Но използваната от законодателя множествена форма на съществителното име „свидетел“ не може да обоснове извод за нередовност на съставянето на АУАН, поради подписването му от един свидетел в процесната хипотеза (в този смисъл Решение № 1891/12.02.2019 г. по адм.дело № 8568/2017 г. на ВАС, VII о.). В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т.е. подписът на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, е достатъчен, за да отговаря АУАН на изискванията на ЗАНН. Отделно от това следва да се отбележи, че неотразяването на ЕГН на посочения в акта свидетел не може да се третира като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните отменителни основания, каквито доводи навежда жалбоподателя.

5

Неоснователно е инвокираното от жалбоподателя възражение, че е нарушено правото му на защита, тъй като в АУАН липсват изрични указания относно правото му да подаде възражения срещу акта. Действително, видно от съдържанието на процесния АУАН, в същия няма данни да е указано на жалбоподателя, че на основание чл. 44 от ЗАНН има право да направи възражения в тридневен срок от подписването му (съгласно действащата редакция на чл. 44 от ЗАНН към датата на съставяне на АУАН ). От приетото като писмено доказателство по делото възражение с вх. № РДГ 098201/18.10.2021 г. по описа на РДГ - Пазарджик обаче се установява, че в законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение срещу АУАН. Поради това, доколкото жалбоподателят е упражнил в срок правото си на възражение по чл. 44 от ЗАНН, съдът намира, че в процесния случай липсата на изрични указания в процесния АУАН относно правото на възражение срещу акта не е довело до ограничаване правото на защита на соченото като нарушител лице и не е основание за отмяна на НП.

На следващо място, неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на атакуваното НП, тъй като е нарушен принципа „non bis in idem“, доколкото за същото деяние била образувана прокурорска преписка при РП - Пазарджик, ТО - Велинград за извършване на преценка относно наличието на данни за извършено престъпление от общ характер. Видно от приетите като писмени доказателства по делото писма на Административния ръководител на РП Пазарджик, ТО - Велинград (л. 63 и л. 64), след извършена справка в Унифицираната информационна система на ПРБ/УИС-3/, както и в деловодните регистри няма данни за наличието на преписки, образувани по повод, подаден в РП - Пазарджик, ТО - Велинград сигнал във връзка с АУАН № 002183/13.10.2021 г., издаден срещу ИЛ. К. К., ЕГН ********** от гр.