Решение № 1554 от 24.04.2026, Районен съд - Варна

Съд: Районен съд - Варна
Дело: Гражданско дело 11727/2025
Вид: Решение № 1554
Подписан: 24.04.2026
Състав: Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

чл.131 · Граждански процесуален кодекс
чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
чл.107 · Закон за задълженията и договорите
чл.121 · Закон за задълженията и договорите
чл.127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
чл.20 · Закон за задълженията и договорите
чл.240 · Закон за задълженията и договорите
чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1554 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110111727 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от Й. Я. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ж.к. ***********, срещу Р. Д. Д., ЕГН ********** и М. М. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. ***********.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.240, ал. 1 вр. с чл.107 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на Р. Д. Д., ЕГН ********** и М. М.

Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. *********** да заплатят солидарно на Й. Я. Ч., ЕГН **********, сума в размер на 10 507.05 евро, представляваща новирано задължение, със Споразумение от 04.03.2025г., подписано между страните, по сключени устни договори за заем на 04.10.2024г., на 10.10.2024г. и на 24.10.2024г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението и сума в размер на 226,75 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 10 507.05 евро за периода от 04.09.2025 г. до 30.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между Й. Я. Ч., ЕГН **********, в качеството му на заемодател и ответника – Р. Д. Д., ЕГН **********, в качеството му на заемател и ответницата М. Б., в качеството й на солидарен длъжник, било сключено Споразумение от 04.03.2025 г. за новиране на задълженията на ответника Д. по договори за заем. По силата на споразумението ищецът предал в собственост на ответника парична сума в размер на 20 550 лева, която сума ответниците се задължили да върнат в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на посоченото споразумение.

Ищеца - Й. Я. Ч. предоставил в собственост и заем на ответника Р. Д. общата сума в размер на 20 550 лева, чрез банкови преводи, както следва: на 04.10.2024г. сума в размер на 6 050лв.; на 10.10.2024г. сума на размер на 10 1

000лв. и на 24.10.2024г. сума в размер на 4 500лв. Посочените суми в общ размер на 20 550 лева, съобразно т.1 от споразумението, били предоставената от Й. Ч., като заем, на Р. Д., като сумите били преведени и усвоени чрез разплащателна сметка на солидарния длъжник – М. М. Б., в банка ***********, с IBAN ***********.

Сумите били изтегляни от титуляра на сметката от Банка *********** и предавани в брой на ответника Р. Д. Д.. Видно от т.4 от споразумението, ответникът М. М. Б. дала съгласие и поела солидарно задължението за връщане на заемната сума заедно със заемополучателя Р. Д..

Страните по делото изрично са договорили в процесното споразумение ответниците да отговарят солидарно спрямо ищеца по начин, по който те са разбирали солидарната отговорност. Изразът „при равни квоти“, който страните са договорили в споразумението урежда вътрешните отношения на ответниците по отношение на тяхната солидарна отговорност спрямо ищеца.

Твърди се, че ответниците не изпълнили задължението, за което е предявен настоящия иск. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна. В него се заявява, че предявените искове били недоказани и неоснователни. В споразумението, сключено между страните не била уговорена солидарна отговорност, доколкото в т.4 от него било посочено, че ищецът можел да претендира цялото вземане от двамата ответници в качеството им на солидарни длъжници като те отговаряли при равни квоти. В този смисъл твърди, че било налице противоречие на уговореното в т.4 от споразумението и волята на страните била всеки един от ответниците да върне по ½ част от заетата сума. Иска се отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание страните се явяват, като чрез процесуалните си представители ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му, а ответника поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщените по делото Платежни нареждания с наредител Й. Ч. и получател М. Б. от 04.10.2024 г. за сума в размер на 6 050 лв., от 10.10.2024 г. за сума на размер на 10 000лв. и от 24.10.2024г. сума в размер на 4 500лв., Споразумение от 04.03.2025 г., между Й. Я. Ч., като Заемодател, Р. Д. Д., като Заемодател и М. М. Б., като Солидарен длъжник се установява, че между Й.

Я. Ч., в качеството му на заемодател и ответника – Р. Д. Д., в качеството му на заемател и ответницата М. Б., в качеството й на солидарен длъжник, е сключено Споразумение от 04.03.2025 г. за новиране на задълженията на ответника Д. по договори за заем. Ищеца - Й. Я. Ч. предоставил в собственост и заем на ответника Р. Д. общата сума в размер на 20 550 лева, чрез банкови преводи, както следва: на 04.10.2024г. сума в размер на 6 050лв.; на 2

10.10.2024г. сума на размер на 10 000лв. и на 24.10.2024г. сума в размер на 4 500лв. Посочените суми в общ размер на 20550 лева, съобразно т.1 от споразумението и платежните нареждания, са предоставената от Й. Ч., като заем, на Р. Д., като сумите са преведени и усвоени чрез разплащателна сметка на М. М. Б., в банка ***********, с IBAN ***********.

Според споразумението сумите са изтегляни от титуляра на сметката от Банка *********** и предавани в брой на ответника Р. Д. Д..

Страните са уговорили, че Р. Д. се задължава да върне сумата по споразумението в общ размер на 20550 лева на ищеца в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на споразумението. Договорили са, че в случай, че сумата не бъде върната до 04.09.2025г. върху цялата главница се начислява законната лихва до окончателното й погасяване.

В т.4 от споразумението страните са договорили, че в случай на неизпълнение на задължението по договора от страна на Р. Д., Й. Ч. има право да претендира изпълнение на цялото задължение в размер на 20550 лева от Р.

Д. и М. Б. в качеството им на солидарни длъжници като отговарят при равни квоти.

От правна страна съдът намира следното:

Съдът е определил за безспорни следните факти: ищецът дал в заем на ответника Д. следните суми, които превел по банковата сметка на ответницата Б.: на 04.10.2024г. сума в размер на 6 050лв.; на 10.10.2024г. сума на размер на 10 000лв. и на 24.10.2024г. сума в размер на 4 500лв; Ответницата Б. изтеглила горепосочените суми от банковата си сметка и ги предала на ответника Д.;

Страните новирали дълга си по сключените между тях устни договори за заем с подписване на Споразумение от 04.03.2025 г. По силата на споразумението ищецът предал в собственост на ответника Д. парична сума в размер на 20 550 лева, която сума двамата ответници се е задължили да върнат в срок до 04.09.2025г. Ответниците не са върнали на ищеца претендираната от него сума в размер на 20 550 лева.

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са солидарно отговорни за изпълнение на процесните задължения.

В тежест на ответника е да докаже страните са уговорили разделна 3 отговорност по ½ за всеки един от ответниците по отношение на процесните задължения.

Договорът за заем е реален консенсуален договор, който се счита за сключен с предаването на парите от заемателя на заемополучателя. По силата на чл.240 от ЗЗД заемополучателя се задължава да върне заемната сума. В случаят между страните е безспорно сключването на процесните договори за заем, предаването на сумите по заема от ищеца на ответника Д., новирането на дълга по договорите с подписване на Споразумението 04.03.2025г. и неизплащане на дълга от отвентиците. Единственият спорен момент между страните е дали е налице солидарност на задълженията по процесното споразумение от страна на ответниците като отговора на този въпрос е положителен. Съобразно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите се търси според общата воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга, във връзка с целия договор, добросъвестността и обичаите. Видно от споразумението още в титулната му част М. Б. е посочена като солидарен длъжник. В т.4 от споразумението страните са договорили, че при неизпълнение на задължението на Р. Д. по договора, ищеца може да претендира цялото си вземане в размер на 20 550лева от Р. Д. и М. Б. в качеството им на солидарни длъжници. Волята на страните е ясна – договорена е солидарна отговорност на М. Б. за процесното вземане при неизпълнение от страна на Р. Д.. Страните не спорят, че процесния дълг не е заплатен до 04.09.2025г., което обуславя сбъдване на условието за възникване на солидарната отговорност за Б. към момента на предявяване на иска. Поради това съдът намира, че в случая страните са уговорили солидарна отговорност и на основание чл.121 от ЗЗД и сбъдването на условието посочено в т.4 от процесното споразумение ответниците отговарят солидарно за изпълнението на задължението.

Обстоятелството, че страните в т.4 от споразумението след посочването на солидарната отговорност на длъжниците са посочили, че те отговарят при равни квоти не касае уговорената солидарност, а вътрешните отношения между длъжниците съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното предявените главни искове като основателни следва да бъдат уважение ведно с обезщетение за забава от предявяване на исковата молба – 30.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.

Страните изрично са уговорили дължимостта на обезщетение за забава в споразумението. Крайната падежна дата за заплащане на процесното вземане е 04.09.2025г., поради това първия ден на забавата настъпва на 05.09.2025г. и обезщетение за забава се дължи от тогава, а не както е претендирано от 04.09.2025г. Крайният ден, за който се претендира обезщетение за забава е 30.10.2025г., но ищецът претендира за същия този ден и обезщетение за забава върху главницата до окончателното изплащане на вземането, което би довело 4 до анатоцизъм, който е недопустим. Поради това на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава до 29.10.2025г.

Съдът, използвайки продукт на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли, че размера на обезщетението за забава върху главницата от 10 507.05 евро за периода 05.09.2025г. – 29.10.2025г. е в размер на 191.18 евро. С оглед на горното предявеният иск по чл.86 от ЗЗД следва да се уважи за сума в размер на 191.18 евро за периода 05.09.2025г. – 29.10.2025г. като иска следва да се отхвърли за разликата от предявения размер от 226,75 евро до уважения размер от 191,18 евро и за дните 04.09.2025г. и 30.10.2025г.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски, като такива му се дължат на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода по делото. Сторените от ищеца разноски са в размер на 433,88 евро за държавна такса, адвокатски хонорар 1326,36 евро. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1754,41 евро.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците се дължат разноските, които е сторила съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.

Ответниците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете им се дължат разноски в размер на 4,23 евро.