Присъда № 6 от 04.03.2026, Районен съд - Бяла Слатина

М О Т И В И към присъда № 6/ 04.03.2026 год. по Н.Ч.Х.Д. № 428 /2023 год. по описа на Белослатински районен съд.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд – Б.С. тъжба от М. П. П. от грБ.С., който е повдигнал обвинение против подсъдимия А. М. А. от гр.В., за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно в това, че на 31.07.2023 г. в грБ.С. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане – оток на брадата, което е причинило на тъжителя болка и страдание, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в следствие на нанасяне на удар с юмрук в областта на долната лява половина на челюстта, на тъжителя.

Срещу подс. А. М. А. е предявен гр. иск по чл.45 от ЗЗД от частния тъжител М. П. П. за сума в размер на 2556.46 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 цента/, сума представляваща евровата равностойност на 5 000.00 лева /пет хиляди лева/, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.07.2023 г., до окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес с протоколно определение на съда.

В съдебните заседания тъжителят се явява лично и с повереника си адв.Ц. Й. от АК-В.. Последният поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си адв.Д. Д. от АК-В., не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава подробни обяснения по същото. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан. Защитникът прави искане за присъждане на разноски в полза на подсъдимия при постановяване на оправдателен съдебен акт.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят М. П. е брат на свидетелката Х. П.а А.а. Подсъдимия А. А. и св.А.а са бивши съпрузи. По време на брака си имат родено общо дете, родителските права по отношение на което са определени с влязло в сила Решение и предоставени на майката Х. А.а, с определен режим на лични отношения с бащата /подсъдим по настоящето дело/ А. А.. След развода си с подсъдимия, св.А.а, заедно с детето заживяла в град Б.С., обл.В., на ул. “Д.Б.“ №140, в едно домакинство със своята майка и брат М. П. /тъжител по делото/.

На 31.07.2023 г. подсъдимия и св.А.а вече били разведени, като в този ден детето било при своя баща, по повод личен празник на последния в гр.В..

1

В късния следобед на 31.07.2023 г., пътувайки към град Б.С., подсъдимият се чул по телефона с бившата си съпруга във връзка с връщането на детето, съобщавайки й, че идва да остави детето, което било обичайно в тези случаи с оглед малката възраст на сина им. По повод на горното Х. излязла навън да посрещне сина си, като подсъдимия вече бил пристигнал с детето и бил спрял автомобила си пред дома й в грБ.С., на ул. “Д.Б.“ №140. Слизайки от автомобила си А. започнал да отправя обидни думи адресирани към св.А.а на висок ток, поради което полуспящото в колата дете се разплакало.

По същото време вътре в къщата бил тъжителя М. П., със своята майка и нейна приятелка свидетелката М. И., дошла им на гости. Тъй като прозореца на стаята в която се намирали бил отворен, видели и чули как А. се кара с Х. отвън на висок тон. Чувайки виковете идващи от вън, П. излязъл при сестра си, за да разбере какво се случва, като казал на А. да се маха, при което между двамата мъже възникнал словесен конфликт на висок тон. Усещайки, че ситуацията ще ескалира, Х. взела плачещото дете в себе си, затворила портата и внесла детето вътре в къщата, поверявайки го на грижите на майка си и нейната приятелка св.М. И.. Х. ги помолила да успокоят детето, като им казала, че тя се връща навън да прибере брат си, за да спрат виковете, които продължавало да се чуват.

Междувременно двамата мъже били разположени почти така както от самото начало, но с оглед на затворената вече от Х. порта – М. се намирал от вътрешната страна на оградата, която била мрежа /продължение на портата/, а А. на тротоара, от външната страна на въпросната ограда, която била висока около 1.40м., разположени един срещу друг, продължавайки да се разправят.

Х. застанала до брат си, опитвайки се да го накара да влезе в къщата, за да не ескалира повече ситуацията, като в един момент видяла как подс. А., както бил до мрежата, в близост до тъжителя нанесъл юмручен удар с дясната си ръка в областта на лявата челюст на тъжителя. От нанесения удар пострадалият се отместил крачка назад, казал на подсъдимия да си тръгва, след което двамата /Х. и М./ се прибрали в дома си.

Вътре М. казал пред св.И., че А. го е ударил, което било видимо от червенината на лявата страна на бузата му. Заявил още и, че ще потърси правата си, тъй като изпитвал болка и дискомфорт от нанесения удар.

На следващия ден, на 01.08.2023 г. тъжителят М. П. посетил съдебен лекар в гр.В., като при освидетелстването му било констатирано травматично увреждане в областта на брадата в ляво и към рамото на челюстта, изразяващо се в лек оток с диаметър около З см., като съдебният лекар приел че по механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с/или върху твърд предмет и може да бъде получено по начин и по време посочени от пострадалия, като на П. му е причинено БОЛКА И СТРАДАНИЕ.

На 02.08.2023г. тъжителят М. П. подал жалба в РУ Б.С., по повод на която била извършена полицейска проверка със снемане на сведения на П., на А.а и на А.. В хода на проверката на М. П. и на А. А. са били съставени и 2 връчени предупредителни протоколи по ЗМВР. С постановление на прокурор от РП-В./ТО-Б.С. по случая е отказано образуване на досъдебно производство.

По повод на това на 02.10.2023 г. пострадалият М. П. сезирал с тъжба РС – Б.С. и било отпочнато настоящото наказателно производство.

В хода на съдебното следствие по делото е допуснатата и назначена Съдебно - медицинска експертиза, чието заключение съдът цени като обективно и компетентно. От същото се установява, че в резултат на нанесения му удар с ръка в областта на лицето, тъжителят П. е получил отток на брадата, което му е причинило БОЛКА И СТРАДАНИЕ.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като обосновава допълнително своето становище, като подчертава, че по механизъм процесната травма е нанесена с твърд тъп предмет с широка повърхност, като може да е получена при удар с ръка, независимо дали с отворена длан, или с юмрук. Заключва, че нараняването не може да бъде получено при падане на плоскост от собствен ръст, че увреждането не е типично за самонараняване, а е типично при удар с крак, коляно, ръка и т.н.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Х. П.а А.а, М. Т. И., частично от обясненията на подсъдимия, а също изцяло от относимите и приети по делото писмени доказателства – СМУ и заключението на назначената СМЕ.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. П.а А.а и М. Т.

И., като първия е непосредствен очевидец на случилото се. Показанията им са еднопосочни и взаимно допълващите се. Те убедително заявяват, че са възприели разговор на висок тон между тъжителя и подсъдимия.

Свидетелката Х. А.а сочи също така, че е възприела лично как подсъдимия с ръка нанесъл удар в лицето на тъжителя, вследствие на което той се отместил, като същото било възприето непосредствено от свидетелката И. по разказ на пострадалия и неговата сестра /очевидец/. Свидетелката И. възприела ситуацията случайно, тъй като била на гости в дома на своя приятелка /майка на тъжителя/. Освен това вниманието й било привлечено от предхождащия словесен спор между участниците в инцидента, който е бил на висок тон и появата на червенина по бузата на тъжителя непосредствено след приключване на скандала.

Показанията на А.а и И. са еднопосочни и взаимно допълващи се и по отношение на разположението на тъжителя и подсъдимия, до степен която се установява точното място на извършеното деяние. В тази връзка св. И. заявява - „Да, аз видях А. отвън на портата от външната страна, нямаше никой с него.

Беше той и детето. Не съм видяла автомобил. Него го видях, защото той стоеше на портата, беше отворена, само Х. взе детето и след това я затвори“;

„В дома на тъжителя има асми над пътеката. Да, вижда се кой стои на портата, защото асмите са високо и от прозореца като поглеждаш се вижда“; „Х. беше много разстроена и каза, че А. се е пресегнал през мрежата и е ударил М. с 3 юмрук“, а св. А.а заявява – „Усетих, че има напрежение между двамата, предвид създалата се караница помежду им, при което аз затворих портата.

Детето беше в мен. Като затворих портата, А. остана от външната страна на тротоара, а аз, брат ми и детето останахме в пределите на двора, във вътрешната страна“; „Връщам се навън, брат ми и А. стояха почти на същото място. До портата ни има ограда, след това мрежа не много висока и продължаваха с караницата. Портата все още беше затворена от момента в който аз я затворих и двамата продължаваха да се карат. Бяха съвсем близо до въпросната ограда, която е до портата, като бяха един срещу друг, като между тях беше оградата, която е мрежа не висока, може би около 1.40 метра“.

Думите на тези двама свидетели и относно вида и състоянието на тъжителя, непосредствено след инцидента, мотивират съда да приеме, че отговарят на истината относно преживяното – като емоция и физически контакт на тъжителя с подсъдимия. И двамата свидетели описват без противоречие, че П. е бил разстроен, като заявил, че А. го е бил ударил. Бузата му /лявата/ е била зачервена, което съдът приема, като резултат от нанесения удар с юмрук от подсъдимия, в областта на долната лява половина на челюстта, на тъжителя.

В подкрепа на показанията на тези двама свидетели са и СМУ и заключението на извършената СМЕ, според които при прегледа на тъжителя е установено, че в резултат на нанесен му удар с ръка в областта на лицето, тъжителят П. е получил отток на брадата, което му е причинило БОЛКА И СТРАДАНИЕ.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. И. Г.. Същият въпреки, че твърди да е присъствал на мястото на инцидента, не е възприел такава ситуация, което противоречи на анализа на всички доказателства водещи до горния извод. Тук следва да се отбележи по отношение на св.Г., че не се събраха доказателства по делото, сочещи, че същият е придружавал подсъдимия на процесната дата и място, напротив. Свидетелите по делото на чиито показания съдът дава вяра заявяват категорично, че подсъдимия е бил само с детето. Освен това съдът отчита така дадените показания в опит да подкрепят версията за случилото се, изложено от подсъдимия с оглед на това, че самият Г. встъпва в процеса като свидетел едва след почти три години от даване ход на тъжбата пред РС-Б.С.. Извън тези съждение, дори и да се приеме, че същият е бил там, то самият той заявява, че е имало момент в който е бил в гръб от случващото се, а именно когато е пресичал улицата, поради което не е имал непрестанен визуален контакт, като не твърди с категоричност, че такъв удар е, или не е имало, а просто, че не е възприел.

Според свидетеля между двамата не е имало физическо съприкосновение, което е в разрез със заявеното от останалите свидетели относно фактологията на самия инцидент.

Тук е мястото да се отбележи, че съда не разполага с процесуална възможност да обсъжда и съпоставя дадените показания на свидетелите по 4 делото пред предходен съдебен състав, каквото искане е въведено от страна на защитата на подсъдимия. Това е така, тъй като показанията дадени пред предходен съдебен състав не са четени по реда на чл.281 от НПК, като не е имало искане в тази насока от страните пред настоящия състав по делото.

На следващо място съда не разполага и с процесуална възможност да обсъжда и съпоставя дадените сведения от страните пред органите на МВР по приложената по делото преписка, тъй като същите са извънпроцесуални.