Решение № 307 от 28.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330204924 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-003609/20.07.2023 год., издадено от ВПД Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Т. П. К., с ЕГН: ********** на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.116 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. П. К., в жалбата прави искане за отмяна на атакуваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, без да излага конкретни доводи за това. В съдебно заседание се явява лично и чрез процесуалния му представител излага аргументи за недоказаност и необоснованост на вменените нарушения, като поддържа искането за отмяна на постановление /НП/. Претендира сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна Началник Група в ОДМВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата с искане за намаляване на неговия размер до минимално предвидения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 21.06.2023 г. срещу жалбоподателя Т. П. К., ЕГН: ********** бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бланков № 317345/21.06.2023 год., затова, че на 21.06.2023 в 13:00 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.“Опълченска“ и ул.“Бетховен“, в посока изток, управлявал товарен автомобил „Даф“ с рег.№ ********, като 1. Не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, поради което преминава с предната дясна гума на автомобила през стъпалото на левия крак на малолетно дете с тротинетка - Б. Ц. И., ЕГН: **********, и по този начин допуска ПТП с пострадало лице; 2. Напуска мястото на произшествието без да уведоми органите на МВР за случая.

Актосъставителят приел, че по този начин К. виновно е нарушил разпоредбите на чл.116 и чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.116 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на св. Й. В. К. /актосъставител/, св.М. Д. Н. и св.Р. Л. Г..

Съдът кредитира показанията на актосъставителя К., като отчита, че 2 същите са лишени от каквато и да е конкретност и не представляват източник на обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваните нарушения, а възприема показанията единствено като доказателство относно авторството на АУАН.

Съдът кредитира с доверие и показанията на св.М. Д. Н. и св.Р. Л. Г., които се открояват като обективни, подробни, житейски логични, непротиворечиви, взаимоподкрепящи се и незаинтересовани от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Събраният доказателствен материал налага безспорен извод за извършено от обективна страна от жалбоподателя К. нарушение на чл.116 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал посочения товарен автомобил без да изпълни задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходци, в случая дете, като при неспазване правилата за предимство преминал с предната дясна гума на автомобила през стъпалото на левия крак на малолетното дете, посочено в акта и НП, с което допуснал ПТП с пострадало лице.

Въпреки това, по делото не се установява субективната страна на деянието по чл. 116 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението. В случая не се установява знание от страна на жалбоподателя за намиращ се в близост пешеходец, в частност дете, което изисква от него като водач на товарния автомобил, съобразно нормата на чл.116 от ЗДвП, да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеца. Именно в тази насока са показанията на разпитаните в хода на настоящото производство свидетели – Г. и Н., който оборват обвинителната теза, залегнала в акта и НП, касаеща вината на санкционираното лице. От показанията на св.Г. се установява, че от мястото и обстоятелствата, при които тя и малолетното й дете са пресичали улицата, е нямало как жалбоподателят да узнае, че там има пешеходци, единият от които е дете, и да бъде внимателен и предпазлив към тях.

3

Обяснявайки ситуацията, свидетелката сочи, че при предприемане на действия да пресече процесното място заедно с малолетния си син и виждайки, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил тръгнал, осъзнала, че водачът нямало как да ги види, затова се опитала да издърпа детето, но то паднало на тротоара. В момента, в който детето поставило крака си на шосето, камионът минал през него. Свидетелката е категорична, че при тези обстоятелства, водачът на камиона не е бил в състояние да ги види.

Последното се потвърждава и от показанията на св.Н., за който се установява, че към датата на нарушението бил на работа в ОДЧ към Второ РУ при ОД на МВР гр.Пловдив и приел сигнала от Единния европейски номер за спешни повиквания - тел.112 за настъпило ПТП с пострадало дете. Свидетелят потвърждава, че при разговор с майката на детето, същата му споделила, че е изпуснала детето и то попаднало под камиона, без неговия водач да го види.

Самият свидетел след като изяснил обстоятелствата по произшествието, достигнал до извод, че „човека не е виновен“, което и обяснил на актосъставителя. От своя страна показанията на актосъставителя, който не е бил очевидец на нарушението, не успяха да подкрепят с необходимата категоричност и безспорност, залегналите в акта констатации.

За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието.

При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение по т.1 от НП от субективна страна, което е задължителна предпоставка за съставомерноста на вмененото деяние.

Доколкото вината в наказателния процес, какъвто е и административнонаказателния процес се доказва, а не се презумира, съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.116 от ЗДвП не се доказа по безспорен и категоричен начин от субективна страна, което обуславя извод за несъставомерност на извършеното и води до отмяна на обжалвания санкционен акт.

За пълнота следва да се посочи, че нито в акта, нито в НП са изложени данни за нарушени от жалбоподателя правилата за предимство, разминаване, изпреварване или заобикаляне, за което е санкциониран на основание чл.179, 4 ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Това е довело до непълнота при описание на твърдяното деяние и обстоятелствата по неговото извършване, което представлява нарушение на изискванията относно съдържанието на двата акта съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Липсата на коректно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, е процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което като съществено процесуално нарушение е винаги основание за отмяна на постановения правораздавателен акт.

Недоказано по несъмнен начин се явява и второто нарушение по чл.123, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя. Посочената разпоредба изисква от водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. В случая събраните по делото доказателства не са годни категорично да подкрепят констатациите в АУАН.

Макар актосъставителят в показанията си да поддържа акта, това не е достатъчно да се приеме, че нарушението е безспорно установено и доказано по несъмнен начин. Обвинителната теза е разколебана и от показанията на св.Н., който посочва, че данни за настъпилото ПТП с пострадало лице е получил след сигнал от тел.112, но не уточнява от кого е постъпило позвъняване до Националната система за спешни повиквания и дали е изследван този въпрос. Ето защо съдът намира, че представените доказателства не обуславят еднозначен извод за извършено от жалбоподателя нарушение на горецитираната норма от

ЗДвП.

Доколкото административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, а в случая деянието не беше доказано по безсъмнен начин, съдът следва да отмени НП и в тази му част.

За пълнота настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи констатираното некоректно изписване в акта и НП на фамилията на жалбоподателя Т. К., ЕГН: **********, като административнонаказателното производство е водено срещу Т. К., ЕГН: **********.

Предвид гореизложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да 5 бъде отменено.

При този изход на спора на основание на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.08.2023 г. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения, имущественият интерес от водене на делото и извършените процесуални действия. Предвид това, следва направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение да бъде уважено като основателно и да се присъди минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, а именно 400 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-1030-003609/20.07.2023 год., издадено от ВПД Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Т. П. К., с ЕГН: ********** на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.116 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП.