Решение № 62 от 18.07.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. ХАСКОВО, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от М. Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №

20235600900120 по описа за 2023 година

Търговско дело № 120/2023 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба вх. №9337/07.11.2023г. подадена от М. С. Н. против „Зърнени храни Х.“ЕООДгр.Х..Предявен е главен иск с правно основание чл.79 вр. чл.200 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ вр. чл.318 и сл. от ТЗ за сумата в размер на 44 370,20лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

ИЩЦАТА-М. С. Н. твърди,че е земеделски производител и като такава е вписана в Регистъра на земеделските стопани. Стопанисвала земеделска земя в землището на с.Студена, общинаС. и произвеждала земеделска продукция, основно зърнени културипшеница и слънчоглед, а през последните три години продавала производствена продукция на ответното дружество. Твърди, че през 2022г. продала на ответника слънчоглед с нето тегло 12 320кг., което било получено от последния на 13.09.2022г., а продажната цена била заплатена на 23.03.2023г. През месец юли 2022г. ответникът получил пшеница с нето тегло общо 86 240 кг., която заплатил на 17.08.2023г. В края на месец юли 2023г. отново се договорила с ответника да изкупи всичката произведена мека пшеница, която както и до сега ответникът да изпрати собствен транспорт, на който да се натовари произведеното.

Твърди, че изкупуването на в последствие договорената пшеница било с продажна цена 0,41лв. за килограм пшеница реколта 2023г. Започнала жътвата на пшеницата на 01.08.2023г., като ответникът изпращал на място свой превоз с шофьори за товарене на закупеното. Пшеницата директно от комбайна се натоварвала в изпратени камиони и се разтоварвала в базата на ответното дружество в гр.Х.. Срещу продадената пшеница била издавана, подписана и подпечатана от ответника кантарна бележка, в която се посочвал номер, предаденото количество пшеница, регистрационния номер и модела на камиона, 1 имената на шофьора, часът и датата на получаване, като най-напред се вписвал месецът, а после денят и накрая годината. Твърди, че по описания начин през месец август 2023г. в изпълнение на постигнатата договореност ответникът получил пшеница с нетно тегло 108 220 кг. ,описани в пет кантарни бележки, а в последствие била издадена и фактура №7/17.10.2023г. за сумата в размер на 44 370,20лв., която била получена от ответника, но неизплатена и до момента независимо от многократните разговори.

Претендира съдът на постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 44 370,20лв., представляваща дължимо плащане за продадена през 2023г. мека пшеница от общо 108 220 кг., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

С допълнителната искова молба се пояснява и допълва първоначалната. Оспорват се изложените възражения от ответното дружество като се твърди, че страните по делото не са имали никакви уговорки за плащане на посочените в отговора на исковата молба такси, нито по отношение на процесната продадена на ответника пшеница реколта 2023г., нито при продажбата на пшеница през предходните години. В тази връзка поддържа, че между страните не е възникнало и не е било възможно да възникне подобна договореност за съхранение на зърно-влог, тъй като такъв договор не е бил обективиран в дължимата писмена форма и ответникът не е имал право да я извършва, тъй като не е регистрирал обект за съхранение на зърно, видно от публичен електронен регистър за обектите за съхранение на зърно в страната на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

Твърди, че пазарната цена на меката пшеница-реколта 2023г. през м.август 2023г. е била повече от 0,42лв/кг., а закупената и предадена на ответното дружество от ищцата пшеница с кантарни бележки е била продадена на трети лица.

ОТВЕТНИКЪТ- „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ Х.“ЕООД оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че между страните липсва договор за изкупуването на пшеница, а още по-малко на твърдяната от ищцата цена от 410лв. за тон и то на мястото на производството. Твърди още, че дружеството поддържа трайни търговски отношения с износител на пшеница –„Севан“ООД-гр.Б., с което за 2023г. има сключени два договора за доставка на мека пшеница, реколта 2023г. с твърдо уговорени показатели за качеството на пшеницата, с уговорена цена 395лв. за тон с доставка до пристанище Б. или търговска база гр.К., област Б.. Поддържа, че с ищцата е имало договорка само за приемане на пшеницата на съхранение и подготовка за продажба, като твърдените количества в исковата молба действително са били приети на склад по описаните кантарни бележки на общо количество 108 220 кг., а превозът е извършен за сметка на дружеството от „Димида“ЕООД. В отговора на исковата молба се излагат и доводи относно установената практика през годините във връзка с приемането на пшеницата на съхранение и подготовката й за продажба, транспортните разходи и пр. Не оспорва,че през месец юли 2022г. ищцата е предала с кантарни бележки на дружеството общо 86 240 кг. мека пшеница и при постигане на договорка за цената от 300лв. за тон на 17.08.2023г. е била издадена фактура и договорената 2 цена е била платена веднага. Самият факт, че ищцата е издала фактура №7/17.10.2023г. за сумата от 44 370,20лв. при цена на пшеницата 410лв. за тон не би могло да установи наличие на покупко-продажба за приетото на съхранение количество пшеница и че е договорена посочената цена.Твърди също, че тази фактура не е била връчена на дружеството, не е била получавана там и не е могло да бъде осчетоводена. Претендира от съда да отхвърли исковата претенция изцяло.

Счита,че ищцата разполага с възможността да заяви дали поддържа уговорката за съхранение на стоката или не и десетдневен срок от получаване на настоящия отговор да направи необходимото за получаването й обратно, като предварително заплати разходите за транспорт до базата на дружеството, разходите за вход и изход, разходите за съхранение и фумигация, за което отговорът на исковата молба да се счита за покана.

С отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа направените възражения с първоначалния отговор и излага доводи по депозираната допълнителна искова молба.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно установено,че ищцата е земеделски производител и като такава е вписана в Регистъра на земеделските стопани. Не е спорен и факта,че същата стопанисва земеделска земя в с.Студена

,общинаС. и произвежда основно зърнени култури-.пшеница и слънчоглед.Не е спорен и факта,че между страните съществуват трайни търговски отношения породени от обстоятелството,че ищцата през последните три години/2021г.-2023г./ е продавала на ответното дружество произведена от нея продукция.В тази връзка от представените писмени доказателства се установява,че през 2022г. ищцата продала на ответника слънчоглед с нето тегло 12 320 кг.,което ответникът получил на 13.09.2022г. ,натоварил на собствен превоз-камион с рег.№4948 КН, с шофьор В.З., а договорената продажна цена заплатил на ищцата на 23.03.2023г. През месец юли 2022г. ответникът получил от ищцата и пшеница с нето тегло общо 86 240кг.,която натоварил на собствен превоз- камион с рег.№ ********,а заплатил на ищцата на 17.08.2023г.

Безспорно е също, а това се установява и от представените от ищцата кантарни бележки,неоспорени от ответното дружество,че през месец август 2023г. ищцата предала на ответника общо мека пшеница с нетно тегло 108 220кг,както следва,а именно:

-с кантарна бележка №5221/01.08.2023г.,17:24:52ч.-пшеница с нетно тегло 23 540 кг.;

-с кантарна бележка №5224/01.08.2023г.,20:46:27ч.-пшеница с нетно тегло 19 320 кг.;

-с кантарна бележка №5230/02.08.2023г.,17:15:06ч.-пшеница с нетно тегло 20 040 кг.;

-с кантарна бележка №5235/02.08.2023г.,20:31:49ч.-пшеница с нетно тегло 23 540 кг.;

-с кантарна бележка №5241/04.08.2023г.,20:26:51ч.-пшеница с нетно тегло 23 540 кг.

Общото количество предадена пшеница било 108 220кг. ,като превозът е извършен 3 от фирма „Диленда“ООД за сметка на ответното дружество. Именно това количество предадена пшеница е предмет на разглеждане в настоящето производство и за това количество ищцата е издала фактура №7/17.10.2023г. за сумата от 44 370,20лв., чието плащане се оспорва от ответното дружество.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе назначена съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че при проверка извършена в счетоводството на ответното дружество на Дневниците за покупки по ДДС за периода от м.10.2023г. до м.01.2024г. и от проверка на извлечение от с/ка 304 Стоки, с/ка 401Доставчици, аналитичност „ЗП М. С. Н.“ за посочения период процесната фактура №7/17.10.2023г. не е включена и не е осчетоводена. В счетоводството на ответника липсват записи от осчетоводени приходи от такси “съхранение“,“вход и изход от базата“, както и „обгазяване“ в периода м.01.2022г.-м.12.2023г.Вещото лице е проследило отразяването и движението на получената от ответника пшеница с представените към исковата молба кантарни бележки и посочва,че получените и продадени количества пшеница за периода от м.08.2023г. до м.01.2024г. са общо покупки- 1 399 040кг. и продажби- 3 390 900 кг., като данните са извлечени от анализите по периоди. Вещото лице сочи,че не е възможно да се обвърже всяка доставка с всяка продажба защото счетоводното отчитане на стоките не се извършва на принципа “първа входяща-първа изходяща“, а на принципа „средно претеглена“. Продажбите за посочения период са били извършени и на база покупки от предходни периоди /до м.08/ и стари наличности. Не могат да се разграничават покупките и продажбите изцяло за реколта 2023г. предвид факта, че някои земеделски производители не са вписвали от коя реколта е пшеницата, която продават на ответното дружество, както и последното при някои от своите продажби не са вписвали реколта/година/. Примери в посочения смисъл са посочени от вещото лице в констативната част на заключението.

Според вещото лице представените по делото кантарни бележки сами по себе си/без издадената фактура №7/17.10.2023г./ не представляват документ за осчетоводяване на пшеницата в с/ка 304 Стоки.Те би трябвало да се осчетоводят в с/ка Стоки на отговорно пазене, ако е наличен подписан от двете страни Протокол за отговорно пазене, какъвто при проверката си вещото лице не е установило. Прави се и извод, че към 31.01.2024г. в ответното дружество има налична пшеница в размер на 343 808 кг., в което количество не е включено количеството по представените кантарни бележки и отразеното такова във фактура №7/17.102-203г. в размер на 108 220 кг. пшеница.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Д. Н. се установява начина, по който неговата съпруга като земеделски производител и ответното дружество са осъществявали търговските си отношения .Свидетелят сочи, че поне от три години работят с ответното дружество и им предават произведената земеделска продукция, тъй като нямат собствен транспорт, а дружеството предлага такъв.Същото било и през 2023г. Ако жътвата започне от края на месец юли в началото на август, точно преди нея започва договарянето на цената за продукцията.При договарянето за посочената година те предложили цена 0,42 лв. на кирограм пшеница или 420 лв. за тон, но се разбрали на 0,41лв., за да може ответното 4 дружество да си ги приспадне от транспорта. Уговорката била да се вземе цялата пшеница от тази реколта, защото цяла да се събира направо от нивата и при последния курс трябвало да оправят документите. Това се налагало тъй като пшеницата не била на съхранение и не се знаело какво точно ще бъде нейното количество. След като пшеницата била извозена управителят на ответното дружество Д. и нейният съпруг започнали да предлагат да заплатят по-ниска цена с 10 стотинки и не могли да се разберат с ищцата, поради което цялото количество предадена пшеница и до момента не било заплатено. Ответното дружество не спазило уговорката за договорената цена от 0,41лв. за килограм пшеница.