Решение № 1975 от 15.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1975 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330204856 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 8278/25.07.2023г. на ***** ,,Контрол по републиканската пътна мрежа‘‘ с което на Д. И. Я., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.5 ал.1 т.3 б.“В“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП.

Жалбоподателят по съображения, изложени в жалбата и допълнително развити такива, моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Евентуално, моли размерът на наложената му глоба да бъде намален до минимума, предвиден в закона.

Въззиваемата страна редовно уведомена, изпрати представител **** А., която оспори подадената жалба. Намери същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Претендира разноски.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени 1 поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съдът споделя изцяло възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, а именно:

На 26.06.2023г. в 13.50 часа, на път II-56 км 90+200, в посока гр. Р-П жалбоподателят Д. И. Я. управлявал и извършвал превоз на товари /бетонна греда/ със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка ,,Скания‘‘ с рег.

№ ****** и полуремарке с три оси с рег. № *****, като в процеса на извършената проверка било направено измерване с техническо средство ролетка 1243/18 /50 метра/, при което било констатирано, че били превишени максимално допустимите норми по раздел II Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: измерената дължина на ППС била 21.50 метра при допустима максимална дължина на ППС 16.50 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 буква В от Наредбата, като превишаването било с 5 метра. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 5, ППС е извънгабаритно. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП вр. чл. 5, ал. 1, т. 3 б. В чл. 8, ал. 5, чл. 14, ал. 3, пр. 1 и чл. 37, ал. 1, пр. 2 от Наредбата движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата. За така констатираното превишаване на максимално допустимите норми, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ, документ за заплащане само на дължимата такса.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на Д. Я., на основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.3 б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - АУАН № 0009627/26.06.2023г., копия от свидетелство за регистрация на влекач и полуремарке, копие от трудов договор, копия от 2

Заповеди въз основа на които се установява, че АУАН и НП са били издадени от компетентни органи, копие от Сертификат за съответствие, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д. Г. З., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията на свидетеля З. се установява, че е била извършена проверка на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, при която е било установено, че измерената дължина на ППС е била 21.50 метра, при допустима максимална дължина на ППС от 16.50 метра.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства, служещи за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя Д. Я. нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.3 б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл.139 ал.1 т.2 пр.1от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Според разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т.3 б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за съчленено ППС - 16,50 метра.

Посоченото се потвърждава от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, както и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН с бл. № 0009627 от 26.06.2023 г., редовно съставен и връчен на жалбоподателя, в който същият е посочил, че няма възражения, а също така от копия на свидетелства за регистрация на влекач и полуремарке.

В АУАН и НП изрично се сочи каква е била измерената дължина, а именно от 21,50 метра, както и максимално допустимата такава, съгласно нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

3

Обстоятелствено е описано ППС-то и неговите технически параметри, както и при какви обстоятелства, къде и на коя дата е осъществено нарушението.

Отразена е както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането му и с какво е било натоварено. Процесното нарушение касае конкретно и единствено измерената дължина.

Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.139 ал.1 т.2 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.5 ал.1 т.3 б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е наложено наказание по реда чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В случая наказващият орган е наложил глоба в размер от 1000 лв. – над определения в закона минимум, която се явява несъразмерно тежка.

По делото няма доказателства за други такива нарушения на жалбоподателя по влезли в сила административни актове за ангажиране на неговата отговорност.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде намален размерът на наложеното наказание до предвидения в закона минимум от 500 лв., който размер се явява справедлив и отговарящ на обществената опасност на извършеното нарушение и на дееца.

Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. Коментираните по-горе смекчаващи обстоятелства са значими за индивидуализацията на наказанието и налагането на глобата в минимален размер, но не могат да обусловят освобождаване на нарушителя от отговорност. От друга страна накърнените обществени отношения са с особена важност , доколкото надвишаването на нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС повишава рисковете за повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

При извършената служебна проверка не се откриха съществени 4 процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на атакуваното НП По разноските:

Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН страните в административнонаказателното производство имат право на разноски. В конкретния случай жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ сумата в размер от 40 лева представлява разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото се определи в такъв размер, доколкото съдебното производство приключи единствено с разпит на актосъставителя, поради което се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева и с оглед уважения материален интерес по делото се присъди такъв в размер от 40 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8278/25.07.2023г. на ***** ,,Контрол по републиканската пътна мрежа‘‘ с което на Д. И. Я., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.5 ал.1 т.3 б.“В“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА на 500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА Д. И. Я., ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна ,,Агенция автомобилна администрация‘‘ сумата в размер от 40 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5