Решение № 7377 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7377 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110142392 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума в размер на 3 067,75 евро (6 000 лева), частично от 5341,47 евро (10 447,00 лева), представляваща задължение съществуващо в полза на ответника в справка ЦКР и присъждане на разноски по настоящото дело.

Ищецът твърди, че при извършена справка в ЦКР е установил наличието на задължение към ответното дружество, което препятства възможността му да получи кредитно финансиране.

В тази връзка е отправил писмено искане до ответника за заличаване на задължението, но не е получил отговор. При последваща справка от 13.05.2025 г. задължението продължавало да фигурира, поради което счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Поддържа, че не съществува облигационно правоотношение между страните, респективно – че евентуалното задължение е погасено по давност.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който признава иска. Посочва, че след депозирано от страна на ищеца възражение е предприел конкретни действия по отписване на задължението и актуализиране на данните в ЦКР.

Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска и да му присъди разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция и оспорва възражението на ответника относно липсата на повод за завеждане на делото, като излага, че ответникът не е доказал твърдяното от него 1 отписване на задължението към релевантния момент.

Ответникът не изпраща представител, но поддържа направеното признание на иска.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от търсената защита, обусловен от наличието на вписано задължение в ЦКР, което засяга неговата кредитоспособност и създава правна несигурност в отношенията му с ответника.

По съществото на спора съдът съобразява, че ответникът е признал изцяло предявения иск още с отговора на исковата молба, като е заявил, че не поддържа съществуването на процесното вземане. Доколкото обаче от страна на ищеца не е направено изрично искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 237 ГПК, а следва да обсъди признанието като доказателствено средство по делото. В този смисъл признанието на ответника представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което, съпоставено с останалите доказателства, обосновава извод за недължимост на процесната сума.

При тези данни съдът приема, че не се установява съществуването на валидно и изискуемо вземане на ответника спрямо ищеца в претендирания размер, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че към момента на предявяване на иска ответникът е преустановил подаването на информация към ЦКР относно процесното задължение, нито че ищецът е бил надлежно уведомен за подобно обстоятелство. Напротив, от представената справка от 13.05.2025 г. се установява наличието на вписано задължение, което обективно е могло да мотивира ищеца да потърси защита по съдебен ред. Самото твърдение за последващо заличаване, останало недоказано, не е достатъчно да обоснове извод, че ответникът не е дал повод за образуване на делото.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът следва да понесе отговорността за разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съдът съобразява, че процесуалният представител на ищеца е осъществил защитата при условията на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който изрично е уговорено, че възнаграждение не се дължи от доверителя.

При определяне размера на дължимото възнаграждение съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че искът е признат от ответника още с отговора на исковата молба, както и че производството е приключило в едно съдебно заседание без събиране на гласни доказателства. Съдът отчита и актуалната практика, включително постановките на Съда на Европейския съюз относно неприложимостта на 2 задължителния характер на минималните адвокатски възнаграждения, поради което не е обвързан от тях при определяне на дължимия размер.

С оглед на изложеното съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро (500 лв.), платимо от ответника.

Към присъдените разноски следва да се включи и заплатената от ищеца държавна такса, доколкото същата представлява необходим разход за упражняване на правото на иск. С оглед изхода на спора и приетото от съда, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият следва да бъде осъден да възстанови на ищеца сумата в размер на 122,71 EUR (240 лв.), представляваща внесена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. К. П., ЕГН ********** с адрес в /адрес/, срещу **********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в /адрес/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата в размер на 3067,75 евро (6000,00 лв.), представляваща част от общо претендирано вземане в размер на 10 447,00 лв., отразено като задължение в Централния кредитен регистър към БНБ.

ОСЪЖДА ************, ЕИК *******, да заплати на Е. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 122,71 евро (240,00 лв.), представляваща направени разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА ************ да заплати на адвокат С. С. С., ЕГН **********, със служебен адрес в /адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 255,65 EUR (500,00 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3