Решение № 1053 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501195 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.

С решение № 1294/05,04,2019 г., постановено по гр. д. № 20471/2017 г. на РС Пловдив, е допуснато извършване на съдебна делба между С. П. Т., С. С. С., С. Н. С., Д. С. П., и Д. С. П., на следния съсобствен недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от общо 1875 кв. м., представляващо:

УПИ XV - 651 в кв. 68 по регулационния план на село Б., с площ от 1675 кв. м., при граници: УПИ XVI-655, УПИ VII-652, УПИ VIII – 649, УПИ XIV – 650; ведно с поземлен имот 442, в кв. 68 по регулационния план на село Б., с площ от 200 кв. м., при граници: УПИ XVI-655, УПИ XV-651 и улица, който поради допусната грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план на село Б., одобрен със Заповед № 45/20.08.1992 г. е обособен като нов имот пл. № 442 в кв.

68 в рамките на УПИ XV – 651, кв. 68 по плана на село Б., ПРИ КВОТИ: 1/ за С.

П. Т., ЕГН ********** – 1200,60/1875 ид. ч., 2/ за С. С. С., ЕГН **********, и С.

Н. С. ЕГН ********** – общо 474,40/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО;

3/ за Д. С. П. ЕГН ********** и Д. С. П., ЕГН ********** – общо 200/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО.

С решение № 260025/14,02,2022 г., постановено по в. гр. д. № 1

1274/2019 г. на ПОС, посоченото по-горе решение е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено.

С решение № 50031/26,04,2023 г., постановено по гр. д. 1835/2022 г. на ВКС, ІІ гр. отделение, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане при съобразяване на указанията по прилагането и тълкуването на закона, съдържащи се в мотивната част на касационното решение.

Настоящото производство е за повторно разглеждане по реда на чл. 294 от ГПК на постъпилите против решение № 1294/05,04,2019 г., постановено по гр. д. № 20471/2017 г. на РС Пловдив, въззивни жалби, предявени от Д. С. П. ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, и С. Н. С., ЕГН **********. Решението за допускане на делбата се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предявените от жалбоподателите възражения са за това, че между страните не съществува съсобственост върху общ поземлен имот, а жалбоподателите притежават самостоятелни права върху отделни имоти, както и че в делбеното производство не може да бъде констатирана и коригирана грешка в кадастралната основа.

Въз основа на изложеното от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо това – да отхвърли предявения иск за делба.

Ответникът С. П. Т., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбите и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производство по делба, фаза по допускането.

Ищецът С. П. Т., ЕГН **********; твърди, че страните са съсобственици на дворно място с обща площ 1865 кв. м., находящо се в с. Б., Община ***, състоящо се от УПИ XV - 651 в кв. 68 по регулационния план на село Б., с площ от 1675 кв. м.; и от поземлен имот 442, в кв. 68 по регулационния план на село Б., с площ от 200 кв. м., като последният погрешно е заснет в кадастралната основа на действащия регулационен план на с. Б. като самостоятелен имот. Твърди се, че тези имоти на практика представляват един общ. Като основание за възникване на съсобствеността ищецът сочи договори за покупко-продажба на части от имота, сключени с посочените в исковата молба нотариални актове.

Ответниците оспорват иска, считат, че между страните не съществува 2 съсобственост върху поземления имот, тъй като са придобивали реално обособени части от него, представляващи самостоятелни обекти.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. Наред с това съдът дължи и служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна материалноправна норма (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). При направената служебна проверка се констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С решението на ВКС, с което делото се връща за ново разглеждане, на въззивния съд се указва да се произнесе, съобразно доводите във въззивните жалби, дали се е осъществило в полза на жалбоподателите Д. С. П. и Д. С. П. придобивно основание за самостоятелен имот от 200 кв. м., заснет като неурегулиран поземлен имот № 442 в кв. 68, респ. дали този имот е част от общия съсобствен имот, както и дали първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал границите на съсобствеността, посочвайки, че поземлен имот № 442 е част от УПИ ХV-651, кв. 68 (в каквато насока са оплакванията на въззивниците С. С. С., и С. Н. С.), и да постанови решение по същество съобразно изводите си за установените по делото граници на правото на собственост, посочвайки и как тези граници са отразени в действащия ПУП. Дадени са задължителни разяснения по отношение индивидуализацията на процесния имот, както следва: когато границите на собствеността на един поземлен имот (като част от земната повърхност) са определени от установено по делото придобивно основание и липсват доказателства за настъпила промяна в тези граници вследствие на приложена до изтичане сроковете по § 6 ПР на ЗУТ дворищна регулация, несъобразена с имотните граници, респ. друго основание по чл. 77 ЗС за промяна на границите на собствеността, то обстоятелството, че по действащия ПУП за част от едни поземлен имот е отреден УПИ, а друга част от същия поземлен имот, попадаща в същата територия, обозначена с понятието „основно предназначение на територията“ е отразена като самостоятелен неурегулиран поземлен имот, е от значение единствено за начина на индивидуализиране на границите на собствеността съобразно градоустройствения им статут.

Във връзка с предявените във въззивните жалби оплаквания и като съобрази посочените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закова, настоящият състав на ПОС приема следното:

3

Безспорно в настоящото производство е, че страните са придобили вещни права на собственост с представените с исковата молба нотариални актове, както следва:

С договори за продажба, сключени с нотариален акт № 171/25,03,1999 г., поправен с нотариален акт № *** .; и нотариален акт № *** г. (л. 6-8), ответниците С. С. С., ЕГН **********, и С. Н. С. ЕГН **********; са придобили в режим на СИО общо 474,40/1600 идеални части от парцел ХV-651 в кв. 68 по плана на с. Б., цялото застроено и незастроено, с площ от 1600 кв. м.

С договор за продажба, сключен с нотариален акт № *** г. (л. 11), С. П.

Т., ЕГН **********; е придобил правото на собственост върху 1200,60/1675 идеални части от УПИ ХV-651 в кв. 68 по плана на с. Б., с площ от 1675 кв. м., ведно с построени в него сгради, описани в договора.

С договор за продажба, сключен с нотариален акт № *** г. (л. 9), Д. С.

П. ЕГН ********** и Д. С. П., ЕГН **********; са придобили в режим на СИО правото на собственост върху ПИ № 442 в кв. 68 по плана на с. Б., с площ от 200 кв.- м., ведно с построената в него сграда.

С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 3151/1999 г. (л. 14-16) между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че А. К. (праводател на Д. П. и Д. П.) е собственик на 200/1800 ид. части от имот пл. № 651 в кв. 68 по плана на с. Б. от 1992 г., както и че в кадастралната основа на посочения план е допусната грешка, изразяваща се в заснемането на имот пл. № 442 като самостоятелен такъв, вместо като част от имот пл. № 651, за който е отреден парцел XV-651 в кв. 68. Страните в настоящото производство са правоприемници на страните, между които е постановено цитираното решение, и са обвързани от силата на пресъдено нещо, с която е разрешен спор за собственост и е постановено, че площта, заснета като имот пл. № 442, всъщност представлява част от имот пл. № 651 от кв. 68 по действащия регулационен план на с. Б..

Следователно, при зачитане влязлото в сила решение следва да се приеме, че с договора от 2015 г., с който ответниците Д. С. П. и Д. С. П. са закупили от К. С. А. (наследник на А. К.) правото на собственост върху имот пл.

№ 442, същите не са придобили собственост върху отделен, самостоятелен имот, а са закупили притежаваната от праводателя им идеална част (200/1800 ид. ч.) от имот пл. № 651, от който тази площ е част.

Затова, както и по съображенията, изложени от първостепенния съд, които настоящата инстанция споделя, следва да се приеме, че между страните 4 съществува съсобственост върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от общо 1875 кв. м., представляващо (състоящо се от): УПИ XV 651 в кв. 68 по регулационния план на село Б., с площ от 1675 кв. м., при граници:

УПИ XVI-655, УПИ VII-652, УПИ VIII – 649, УПИ XIV – 650; ведно с поземлен имот 442, в кв. 68 по регулационния план на село Б., с площ от 200 кв. м., при граници: УПИ XVI-655, УПИ XV-651 и улица, който поради допусната грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план на село Б., одобрен със Заповед № 45/20.08.1992 г., е обособен като самостоятелен имот пл. № 442 в кв.

68, вместо като част от имот пл. № 651 от кв. 68 по плана на село Б..

Правата върху описания имот се разпределят между страните, съгласно посочените по-горе нотариални актове, както следва: 1/ за С. П. Т., ЕГН ********** – 1200,60/1875 ид. ч., 2/ за С. С. С., ЕГН **********, и С. Н. С. ЕГН ********** – общо 474,40/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО; 3/ за Д. С.

П. ЕГН ********** и Д. С. П., ЕГН ********** – общо 200/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО.

При това положение исканата делба следва да се допусне между страните при посочените квоти. До същия извод е достигнал и първостепенният съд, който обаче е допуснал неточност при описание на имота, посочвайки, че погрешно заснетата като самостоятелен имот пл. № 442 площ от 200 кв. м. представлява част от УПИ ХV-651. Същата, както се посочи, представлява част от поземления имот, но остава извън обхвата на урегулирания имот, доколкото влязлото в сила решение, установяващо грешка в кадастралната основа, не е взето предвид в устройствения план. Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1294/05,04,2019 г., постановено по гр. д.

№ 20471/2017 г. на РС Пловдив, с което се ДОПУСКА извършване на съдебна делба между съсобствениците: С. П. Т., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН **********, и С. Н. С. ЕГН **********; Д. С. П. ЕГН ********** и Д. С. П., ЕГН **********; на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от общо 1875 кв. м., представляващо (състоящо се от): УПИ XV - 651 в кв. 68 по регулационния план на село Б., с площ от 1675 кв. м., при граници: УПИ XVI-655, УПИ VII-652, УПИ VIII – 649, УПИ XIV – 650; ведно с поземлен имот 442, в кв. 68 по регулационния план на село Б., 5 с площ от 200 кв. м., при граници: УПИ XVI-655, УПИ XV-651 и улица, който поради допусната грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план на село Б., одобрен със Заповед № 45/20.08.1992 г., е обособен като самостоятелен имот пл. № 442 в кв. 68, вместо като част от имот пл. № 651 от кв.

68 по плана на село Б.; при квоти:

- 1200,60/1875 ид. ч. – за С. П. Т., ЕГН **********;

- общо 474,40/1875 ид. ч. в режим на СИО – за С. С. С., ЕГН **********, и С. Н. С. ЕГН **********;

- общо 200/1875 ид. ч. в режим на СИО – за Д. С. П. ЕГН ********** и Д. С. П., ЕГН **********.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.