Решение № 326 от 18.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5058/2023
- Вид
- Решение № 326
- Подписан
- 18.01.2024
- В сила
- 18.01.2024
- Състав
- Любомир Василев, Виктория Недева, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 51 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 326 гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. И.
Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100505058 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „К.К. - 55“ ЕООД, чрез адв. А. М., срещу решение № 20075721/20.01.2023 г., поправено с решение № 20076373/25.01.2023 г. и решение № 20079316/10.02.2023 г., по гр. д. № 30456/2020 г. по описа на Софийски районен съд , 171 състав, с което е отхвърлен предявеният от „К.К. - 55“ ЕООД срещу А. Д. П. и Д. А. И. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 1412,50 евро, представляваща възнаграждение за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Банкя, ул. „*******, заедно с построената в имота сграда със застроена площ от 24 кв.м, в размер на 2,5 % от договорената продажна цена на имота на 17.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски за първоинстанционното производство в размер на 1000 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че ищецът е търговец, като основната му дейност по занятие е насочена към постигането на определен резултат - да свързва страните по бъдеща сделка и да подпомага сключването й; че договорът за посредничество е неформален, независимо от формата на сделката, за сключването на която способства то, което обстоятелство не било отчетено от районния съд. Сочи се, че при посредничество за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот в задълженията на 1 посредника се включва организиране на огледи и преговори между страните, проучване на пазара и на цените, снабдяване с информация и документи за имота, технически действия, подпомагащи сключването на сделката, тоест посредничеството е фактическа дейност, способстваща процеса на договаряне. Поддържа се, че самият договор за посредничество може да бъде сключен преди или след сключване на сделката между контрагентите, като посредникът не е необходимо да взема участие в преговорите, а е достатъчно сключването на сделката да е в резултат от това, че посредникът е свързал страните. От доказателствата по делото безспорно се установявало наличието на договор между страните за посредничество за продажба на недвижим имот, в изпълнение на който ищецът е намерил купувач на предлагания от ответниците имот, извършил е огледи на имота с купувача, съдействал е за установяването на контакт и за водене на преговори между ответниците и купувача, както и за сключване на окончателен договор. Поддържа се, че до сключването на окончателен договор се е стигнало благодарение на посредничеството на дружеството-ищец.
Поради изложените съображения моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Д. П. и Д.
А. И., чрез адв. Д. К., с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Оспорват се твърденията на въззивника за наличие на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключен между тях договор за посредничество. Излагат се подробни съображения относно наличието на разминавания между представеното към исковата молба копие на споразумение и представения впоследствие оригинал, както и за неавтентичност на представената от ищеца декларация. Поддържа се, че от свидетелските показания по делото не се установява изпълнение на посреднически услуги от страна на ищеца. Поради това се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Производството по гр. д. № 30456/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, е образувано по искова молба на „К.К. – 55“ ЕООД, представлявано от управителя А.В.М., срещу А. Д. П. и А.Й.П. (починал в хода на процеса и заместен от правоприемника си Д. А. И.). Ищецът твърди, че извършва по занятие търговско посредничество при сключване на сделки с недвижими имоти; че А. и А. П. са го ангажирали във връзка с продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. Банкя, ул. „*******, заедно с построените в имота сгради, за сумата от 56 500 евро. След като били извършени огледи на имота, на 17.11.2018 г. ответниците сключили окончателно споразумение с купувач, като се задължили да заплатят на ищеца възнаграждение за посредничество в размер на 2,5 % от договорената продажна цена. Ответниците продали имотите на 27.11.2018 г., поради което за тях възникнало задължение да заплатят на посредника договореното възнаграждение в 2 размер на общо 1412,50 евро.
Към исковата молба е приложена разпечатка от обява в интернет за продажба на къща в гр. Банкя, кв. „Вердикал“, срещу сумата от 59999 евро, с посочено лице за контакти М.Л..
Приложено е и копие от споразумение, според което А.Й.П. и А. Д. П., като собственици на къща в гр. Банкя, кв. „Вердикал“, ул. „*******, и Б.Д.С., като купувач, са се споразумели, че купувачът заплаща на продавача сумата от 1000 лева – депозит за спиране за срок до 17.12.2018 г. от предлагане и продажба с цел последващо сключване на окончателен договор за продажба на посочения имот. Посочено е, че страните са се споразумели да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота в срок до 17.12.2018 г. за продажна цена от „56 500 Е“, като словом е посочено „петстотин и шест хил. и 500 Е“. В т. 8 от споразумението е посочено, че продавачът/купувачът/ дължи комисион на агенция „К.К. – 55“ ЕООД в размер на 2,5% върху договорената цена при подписване на договор. Посочено е, че споразумението е подписано в три еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните и за агенцията-посредник. В края на споразумението са положени подписи за продавач – А. П. и А. П., за купувач – Б.Д.С., и за посредник -А. В. М..
Приложени са и копия на 4 бр. декларации от лицата Т.Р.М., В. И. И., В.В. Н.-Н. и Б.Д.С., че са извършили оглед на адрес в гр. Банкя, кв. „Вердикал“ на дати съответно 11.09.2018 г., 08.09.2018 г.,07.09.2018 г., 22.10.2018 г.
Видно от приложено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.11.2018 г., том XVI, рег. № 31275, дело № 2429/2018 г. на нотариус с рег. № 622 на НК, А.Й.П. и А. Д. П. са продали на Д.А.С. поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. Банкя, район „Банкя“, ул. „*******, с площ 748 кв.м, заедно с намиращите се в имота сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 24 кв.м, и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 26 кв.м, за продажна цена от общо 29 400 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по иска го оспорват по основаниe и по размер.
Отричат да са сключвали писмен договор за посреднически услуги с „К.К. – 55“ ЕООД, да са договаряли в устна форма посреднически услуги или дружеството да е извършило посредническа услуга във връзка с продажбата на имота. Сочат, че от представените към исковата молба документи се установява единствено, че са се договорили с Б.Д.С. да спрат предлагането на имота до 17.12.2018 г., но впоследствие имотът е продаден на друго лице.
Оспорена е истинността на представеното с исковата молба копие от споразумение от 17.11.2018 г. поради наличие на дописвания, поправки и задрасквания. Оспорени са още приложените обява и декларации за оглед.
Поради нечетливост на заглавието на представеното копие на споразумение районният съд е задължил ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи оригинала.
В първото по делото заседание е представено в оригинал споразумение /за сключване на предварителен (която дума е задраскана и над нея е изписано „окончат.“ ) договор за 3 покупко-продажба на недвижим имот/ от 17.11.2018 г. според което А.Й.П. и А. Д. П., като собственици на къща в гр. Банкя, кв. „Вердикал“, ул. „*******, и Б.Д.С., като купувач, са се споразумели, че купувачът заплаща на продавача сумата от 1000 лева – депозит за спиране за срок до 17.12.2018 г. от предлагане и продажба с цел последващо сключване на окончателен договор за продажба на посочения имот. Посочено е, че страните са се споразумели да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота до 17.12.2018 г. за продажна цена от „56 500 Е“, като словом е посочено „петдесет и шест и 500 Е“.
Съгласно т. 8 от споразумението продавачът/купувачът/ дължи комисион на агенция „К.К. – 55“ ЕООД в размер на 2,5% върху договорената цена при подписване на договор. Посочено е, че споразумението е подписано в три еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните и за агенцията-посредник. Положени са подписи за А. П., А. П., Б.Д.С. и А. В. М..
В същото съдебно заседание ищецът представя и декларация от 08.09.2018 г. за извършен оглед, подписана от А.Й.П., с която потвърждава, че при сключване на договор дължи комисион на „К.К. – 55“ ЕООД.
Във връзка с направено от ответниците оспорване на представените в съдебно заседание документи е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК за оспорване автентичността на подписите, положени за А. П. и А. П..
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза подписите за продавач № 1 и 2 в споразумението от 17.11.2018 г. са положени от А.Й.П. и А. Д. П., а подписът за декларатор в декларацията за извършен оглед не е положен от А.Й.П.. С оглед на това заключение декларацията за извършен оглед от 08.09.2018 г. следва да бъде изключена от доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че са налице разминавания и копието на споразумението, представено към исковата молба, не е направено от оригинала, представен впоследствие, тъй като са налице разминавания в щрихите, с които са изпълнени отделните думи или букви, взаимното разположение на отделните щрихи една спрямо друга и спрямо печатния текст на споразумението.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелката М.Л., която през 2018 г. е работила в „К.К. – 55“ ЕООД, посочва, че е извършвала огледи във връзка с продажба на обекта в гр. Банкя, като е контактувала с дъщерята на П., която е уведомявала баща си при необходимост да предостави достъп до имота. Свидетелката сочи, че е направила снимки и е публикувала обява за продажба на имота срещу цена от 60 000 евро; че е водила клиенти за оглед на имота; че лице на име Б. е извършило оглед и е искало да го купи, като заедно със свидетелката и управителката на дружеството за ходили в общината, за да извършат проверка относно имота. Свидетелката твърди, че е присъствала на среща между А. и А. П., тяхната дъщеря, и Б., на която последният дал стоп-капаро в размер на 1000 лева и се договорили да се осъществи сделката. На тази среща е присъствала и управителката на „К.К. – 55“ ЕООД.
4
Разпитан по делото е и свидетелят Н.М., който сочи, че е работил 10 години с ответницата Д. И. и познава родителите й. Твърди, че е виждал процесния имот и знае, че същият е бил продаден през 2018 г. В началото на 2018 г. Д. го потърсила за съвет как да бъде извършена продажбата, като той я посъветвал да публикуват обява в интернет и да се свържат с посреднически агенции. В края на годината Д. му се обадила и му казала, че една от посредническите агенции е довела клиент, който е дал на баща й 1000 лева, но самата агенция после е поискала от баща й да се платят някакви суми. Д. му е казала, че баща й не е сключил писмен договор с въпросната агенция, като уговорката била да продадат имота за определена цена, а посредникът да вземе определена сума над нея. Свидетелят сочи, че е посъветвал Д. да се обърнат към адвокат, който да оформи документите.