Решение № 4246 от 27.06.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 27.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 9611 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от И.К.Н. против Г.Ф., с която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“Б“ от КЗ.

Твърди се, че на 20.09.2016 г. около 13,10 часа в с. Лехчево, обл.Монтана по ул. „Г.Д.“ срещу дом № 135 се движил лек автомобил марка „Дайхатсу Шараде“ с рег. № *******, управляван от неправоспособен водач В.С.Н. и без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост реализира ПТП-самокатастрофира и причинява средни телесни повреди на ищеца в качеството му на пътник на предна дясна седалка.

Твърди се, че вследствие на ПТП ищецът получил следните телесни повреди: фрактура осиум крурис декстри аперта, контузио ет екскорацио арт.талокруралис декстри, крурис синистри. Твърди се, че е извършено оперативно лечение чрез открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, поставена е гипсова имобилизация. Твърди се, че на 09.01.2017 г. ищецът е претърпял оперативна интервенция в условията на венозна анестезия и е направен сагитален кожен разрез на скротума в ляво, възстановено е нормалното положение на тестиса.

Поддържа се, че по искане на ищеца при ответника е образувана щета № 210194/14.06.2017 г. , отправено е предложение за изплащане на застрахователно обезщетение, като същото е безусловно заплатено на ищеца, но с което ищецът не е съгласен. Твърди се, че с оглед горните увреждания и локализацията на същите възстановителният период е бил дълъг, като болки и страдания ищецът е търпял и ще търпи за период от повече от шест месеца, доста интензивни за първите от тях.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, която сума представлява разликата между обезщетението за действително претърпените вреди и изплатеното по административен ред от ответника обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие от травматични увреждания, получени в пряка, причинно-следствена връзка с настъпило

ПТП на 20.09.2016 г. в с.Лехчево, виновно причинено от водача на л.а.м.

„Дайхатсу Шараде“ с рег. № *******, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Ш., надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора.

По същество оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер. Поддържа се, че ответникът е определил и изплатил на ищеца обезщетение в размер на 40 000 лв.-претърпени от него неимуществени вреди и обезщетение в размер на 724 лв.-имуществени вреди, изплатени на 05.07.2017 г. Твърди се, че исковата претенция е прекомерно завишена. Оспорва претенцията за лихви с твърдението, че ответникът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява чуждо задължение. Твърди се, че задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице.

С молба от

07.12.2017 г. ищецът моли за продължаване на съдопроизводствените действия по длето и за насрочване в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез своите процесуални представители. Не претендира разноски.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.

Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Третото лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно, че ищецът е изпълнил процедурата по чл.558, ал.3 от КЗ, както и че на 05.07.2017 г. ответникът му е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.

Предвид извършеното плащане, съдът намира, че ответникът е признал основанието на иска до размера на извършеното плащане.

От ангажираните по делото писмени доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие от 20.09.2016 г., както и от заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните се установява, че на 20.09.2016 г. около 13,10 часа в с. Лехчево по ул. „Георги Д.“ в посока от центъра на с. Лехчево към с. Михайлово се движил л.а.м. „Дайхатсу Шараде“ с рег. № *******, управляван от В.Н. и срещу дом № 135 поради движение със скорост от 78 км/ч, при мокра пътна настилка и неправилно боравене с органите за управление на автомобила-рязко завъртане на волана, както и от обстоятелството, че същият е бил с износени гуми, загубва управление над същия.

Автомобилът започнал да се движи странично с дясната си част напред при едновременно търкаляне и плъзгане на колелата, като след изминаване на разстояние от 21 м е последвал удар между дясната странична част на автомобила и железобетонен стълб. В автомобила като пътник на предна дясна седалка пътувал ищеца.

Вещото лице сочи като причина за

ПТП управлението на автомобила от водача със скорост несъобразена с конкретните пътно климатични условия, дъждовно време и мокър асфалт, както и рязкото завъртане на волана на автомобила довело до загуба на напречна устойчивост и навлизането му в лентата за насрещно движение и удара в железобетонния стълб.

Отговорността на виновния водач В.Н. не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност».

От приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява, че следствие на настъпилото събитие И.Н. е получил следните увреждания: отворено счупване на костите на дясната подбедрица, контузия и охлузване на дясната глезенна става, разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица. Получените увреждания представляват множествена травма със засягане двата долни крайника. Проведено е болнично лечение в продължение на осем дни от 20.09.2016 г. до 28.09.2016 г., по време на което е направено кръвно наместване и метална фиксация на счупването на костите на дясната подбедрица с метална плака и винтове, хирургична обработка на раните на левия крак, гипсова имобилизация на оперирания крак. По време на второто болнично лечение е направено изваждане на металната плака и винтове, косна трансплантация, нова метална фиксация с интрамедуларен /вътреканален/ пирон. Проведено е и домашно-амбулаторно лечение от 28.09.2016 г. до 11.10.2017 г. в продължение на 343 дни.

Установява се, че при ищеца е настъпило несрастване на счупването на костите на дясната подбедрица, което е наложило втора оперативна намеса. Налице са остатъчни последици-намаление в обема на движения на дясната глезенна става с 20%, четири белега на дясната подбедрица и един на дясната колянна става, които нарушават функцията на крайника и имат козметичен дефект.

Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката С.И.Б.-майка на ищеца.

Свидетелката установява, че видяла сина си за първи път след произшествието в болницата, където му била направена операция в продължение на 9 часа и половина. Кракът на И. се е държал само на кожата, всичко било изпочупено.

Когато го видяла той изглеждал много зле. Започнал да плаче и казал на майка си, да се радва, че е жив. Ищецът бил в болница около 20 дни. Много трудно се възстановил, плачел и казвал, че не си чувства краката и че го лъжат. След като го изписали от болницата бил с шина доста време, докато зарастнат раните. Ищецът не можел да се придвижва изобщо. Близо четири месеца всичко ставало с помощта на свидетелката. Ищецът бил с количка и патерици, на памперси, бил се отчаял от живота и когато минавало действието на болкоуспокояващите, започвал да си бие главата. Ищецът бил футболист в отбора на Лехчево и все още не може да превъзмогне факта, че вече не може да бъде футболист, а има желание да е в отбора. Докато бил на легло идвали негови приятели, но той не искал да общува с тях. След третата операция има болки. Три-четири пъти в месеца получава някаква криза. Сега ходи самостоятелно, но като му блокира крака сяда на едно място, затваря се в една стая и не иска контакт с никого. Сега не може да играе футбол.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротиворечиви.

На

09.03.2017 г. ищецът е сезирал ответника с искане за изплащане на обезщетение.

Образувана е щета № 210194/14.06.2017 г., по която на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.2, б.“Б“ от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.

С оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2, б.“Б“ от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача В.Н., както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травмитични увреждания.

Както бе посочено с извършеното плащане ответникът е признал основателността на иска и наличието на горните предпоставки за неговата отговорност.

Спорът е само по отношение на дължимия размер на обезщетението.

По отношение на размера на предявените искове:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

Съдът намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 60 000 лв., която следва да бъде намалена с вече изплатената от 40 000 лв., т.е. на ищеца следва да се присъдят още 20 000 лв.

При определяне на горния размер съдът съобразява, че се касае за момче на 16 години към датата на произшествието, което вследствие на получените тежки телесни повреди се е възстановявало 6-7 месеца, претърпяло две тежки оперативни интервенции /първата операция продължила над девет часа/, изживяло ужас и страх при мисълта, че може да не се възстанови,че е лишен от възможността да бъде футболист, какъвто бил преди това. Ищецът следва да бъде обезщетен и за остатъчните последици от травмите, а именно: намаление в обема на движения на дясната глезенна става с 20%, четири белега на дясната подбедрица и един на дясната колянна става, които нарушават функцията на крайника и имат козметичен дефект.

Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.