Решение № 5935 от 15.08.2024, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5935

Бургас, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20237040701695 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.54, ал.4 и ал.6 от ЗКИР.

Предмет на оспорване е отказ № 17-269/16.08.2023г. на началника на СГКК – Бургас, постановен по подадено пред него заявление вх. № 01-358432/26.06.2023г. от К. Г. Д. за извършване на изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за [населено място] по отношение на поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** и сгради с идентификатори ***, *** и ***.

Жалбоподателят К. Д. оспорва постановения отказ в частта, в която е отказано изместване на кадастралните граници на поземлен имот с [идентификатор] в посока границата с поземлен имот с [идентификатор], като посочва, че в резултат на това искано изменение, 1 кв.м. от имот с [идентификатор] се придават към имот с [идентификатор], в резултат на което би се постигнало съответствие с границите на [УПИ], кв.58 по регулационния план на [населено място], одобрен през 1994г. Иска се отмяна на постановения отказ в тази негова част.

В хода на процеса жалбоподателят К. Д. е починал, поради което като жалбоподатели бяха конституирани неговите наследници Д. К. А. и Й. Е. Д. чрез неговата майка и законна представителка Л. В. Д.. Двамата жалбоподатели се представлява от общ пълномощник –адв.С., който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, както и ангажира допълнителни доказателства, претендира присъждане на разноски.

Ответникът – началник на СГКК – Бургас, не се явява и не се представлява.

Заинтересованите страни М. К. М. и Д. К. П. се представляват от общ пълномощник – адв.М., който оспорва основателността на жалбата и моли за нейното отхвърляне, претендира разноски.

Заинтересованите страни П. К. Г.-В. и К. Т. В., чрез представляващия ги процесуален представител –адв.О., считат оспорването за процесуално недопустимо поради наличие на предходно формиран мълчалив отказ по идентично искане на жалбоподателя. Алтернативно, считат жалбата за неоснователна, като пълномощникът посочва, че при повдигнат спор за материално право, единственият законово предписан начин е административният орган да постанови отказ за исканото изменение. Моли за присъждане на разноски.

Заинтересованите страни В. В. К. и Д. Д. Д. не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от заинтересована страна, адресат на административния акт, депозирана в установения срок. Възражението за недопустимост поради вече формиран мълчалив отказ по идентично подадено искане от 02.06.2022г. е неоснователно, тъй като по сега постановения отказ административният орган не е процедирал по това искане, а по заявление от 26.06.2023г.

Разгледана по същество е неоснователна.

Бившият жалбоподател К. Д., като собственик на имот с [идентификатор] по КК на [населено място], е подал пред СГКК – Бургас заявление вх. № 01-358423/26.06.2023г. за извършване на услуги по нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастрален регистър на [населено място].

За целта е бил изготвен проект, за който е издадено удостоверение за приемането му № 25-180489/20.06.2023г., ведно с графична част.

Видно от обяснителната записка, придружаваща изготвения проект за промяна на кадастралната карта, проектът има за цел границата на имота с [идентификатор] да се отрази в КК в съответствие с действащата регулация, което налага изменение на границите на този имот и тези на съседните с идентификатори *** и ***. Посочено е, че южната част на границата между [ПИ] и [ПИ] не е ясно материализирана на място, като по искане на бившия жалбоподател Д. границата се изменя по изменението на кадастралния и регулационен план, одобрен през 1994г., като границата между двата имота се изменя така, че да минава по югоизточния зид на второстепенната постройка в [ПИ], продължава към южния ъгъл на същата и чупи към второстепенната постройка в [ПИ], продължава по стената на сградата на юг, като достига до ъгъла на границата между *** и [ПИ]. С така проектираното изменение площта на [ПИ] се увеличава от 397кв.м. на 407кв.м., като към него се придават 9кв.м. от [ПИ], както и се придава 1кв.м. от [ПИ]. Променят се и контурите на сградите в имотите, като тази с [идентификатор] се увеличава с 2кв.м., тази с [идентификатор] се увеличава с 8кв.м., а сградата с [идентификатор] не променя площта си, но се завърта в пространството. Приложена е скица-проект.

За откритото производство са уведомени собствениците на [ПИ] и [ПИ] и тези на сградите в тях.

Постъпило е възражение рег. № 02-888/11.07.2023г. от страната на К. Т. В. – собственик на [ПИ] и от П. К. Г.-В. – собственик на сграда с [идентификатор], видно от което, възразили са, че заявителят няма документ за собственост на имота от 407кв.м. според неговата проектна площ, както и липсват доказателства за приложена регулация между двата имота, както и са посочили, че към момента на одобряване на КККР между двата имота е съществувала материализирана граница /ограда/, за която няма данни да е била неправилно отразена в картата. Оспорили са също наличието на основание за изменение на разположението на сградата, като са потвърдили, че тя е правилно отразена на действителното й положение на място. Изразили са становище, че с исканото изменение възложителят е повдигнал спор за собственост за 9кв.м., които с проекта се отнемат от техния имот.

Постъпило е и становище рег. № 02-918/20.07.2023г. от заинтересованите страни Д. П. и М. М., които са собственици на [ПИ], видно от което, възразили са против отнемането на 1кв.м. от техния имот, като са посочили, че според документа им за собственост той е с площ от 650кв.м., докато в кадастралната карта е отразен с по-малка площ от 634кв.м. Посочили са също, че претенцията на заявителя поражда спор за материално право, на което основание са поискали да бъде постановен отказ за исканото изменение на кадастралната карта.

При обсъждане на постъпилото заявление за изменение на кадастралната карта административният орган е съобразил, че съобразно титула за собственост – [НА]/1979г., бившият жалбоподател и заявител К. Д. е собственик на идеална част от [УПИ], в кв.55 по плана на [населено място], целият с площ от 390кв.м., който е отразен в кадастралната карта с [идентификатор], с площ от 397кв.м., с установени на място фактически граници. При сега исканото изменение той става с площ от 407кв.м. поради промяна на южната и западна граница за сметка на съседните [ПИ] и [ПИ]. Административният орган е отбелязал площта на [ПИ] , който по титула за собственост на заинтересованата страна К. В. е 434кв.м., като в резултат на исканата промяна той се редуцира до 425кв.м. Отбелязал е и площта на другия засегнат [ПИ], който по титула за собственост на заинтересованите страни Д. П. и М. М. е 650кв.м., отразен е в кадастралната карта с площ от 634кв.м., а след исканата промяна се намалява на 633кв.м.

Разгледал е искането в хипотезата на грешка в кадастралната карта – чл.51, ал.1, т.2, във вр. с чл.54, ал.1 от ЗКИР, като се е позовал на легалната дефиниция в § 1, т.16 от ДР на ЗКИР за непълнота и грешка като несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизираната територия спрямо действителното им състояние. За твърдяното несъответствие в южната и западна граници на [ПИ] административният орган е посочил, че те са материализирани на място с огради, които са отразени в кадастралната карта като кадастрални граници на този имот, като не е възприел възражението, че не са ясно материализирани на място, а предвид обстоятелството, че кадастралната карта не е ПУП-ПРЗ, респ. кадастралните граници не винаги са и могат да бъдат съответни на регулационните, приел е, че не се доказва наличието на грешка. Позовал се е също така на възраженията на заинтересованите страни, възприети като спор за материално право по отношение на проектираните за отнемане от техните имоти [жк], което е счетено за пречка да се одобри изменението на основание чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Посочил е, че този спор рефлектира и на разположението на сгради с идентификатори *** и ***, които поради исканото изменение и завъртането си в пространството завземат част от площта на [ПИ], както и се променя конфигурацията на сграда с [идентификатор], за което молителят не сочел никакви основания или аргументи.

С тези мотиви е постановен процесният отказ да се извърши изменение на кадастралната карта и регистър към нея за [населено място] по отношение на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и сгради с идентификатори ***, *** и ***.

Видно от жалбата и уточнение към нея постановеният отказ се обжалва само в частта относно отказаното изменение на кадастралната граница между [ПИ] и [ПИ], с което, според проекта, в резултат на изместването на границата, от този втори имот се отнема 1кв.м.

Отказът на административния орган, в тази оспорвана част, е законосъобразен.

Становището на жалбоподателя е, че в случая не се касае за спор за материално право, тъй като спорът за имотната граница между [ПИ] и [ПИ] е бил решен с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 202 по гр.дело № 186/2000г. на Районен съд Царево, отменено с Решение от 14.02.2003г. по гр.дело № 338/2002г. на Окръжен съд Бургас, поправено с Решение № II-70/30.05.2005г. по гр.дело № 338/2002г. на Окръжен съд Бургас, отменено с Решение от 18.07.2007г. по гр.дело № 2412/2005г. на ВКС. Крайният правен резултат от тези съдебни актове е, че по предявения от бившия жалбоподателя К. Д. иск с правно основание чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ против К. П. – наследодател на заинтересованите страни Д. П. и М. М., е признато за установено, че в кадастралната основа на плана на [населено място] от 1986г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между имоти пл.№ 678 /сега [ПИ]/ и № 679 /сега [ПИ]/ в кв.55, като вярната имотна граница между тях минава по зелената линия на скица № 3 на вещото лице З. и съвпада с регулационната граница между парцели IV-364 и V-364 по плана от 1960г. Скицата е налична по делото, но тъй като е представена черно-бяла, за възможната зелена линия съдът изхожда от легендата към скицата, представяща тази линия с най-тънък контур, който е видим между двата имота. По делото се представи и Решение № 1059/02.12.2008г. по адм.дело № 1523/2007г. на А. съд Бургас, видно от мотивите на което, за изпълнение на посочените по-горе съдебни актове е била издадена Заповед № РД-14-02-1404/11.10.2007г. на началника на СГКК Бургас, по която не е съществувал спор, че одобреното с нея изменение на кадастралната карта за нанасяне на вярната имотна граница между [ПИ] и [ПИ], е съобразено с влязлото в сила решение на ВКС. Отбелязано е също, че административният орган е процедирал именно след разрешения спор за материално право. Жалбата против тази заповед е била отхвърлена, като съдебният акт е оставен в сила с Решение № 6231/13.05.2009г. по адм.дело № 1940/2009г. на ВАС.

В сега проведеното административно производство бившият жалбоподател Д. е поискал нанесените в кадастралната карта граници между неговия имот и съседните му [ПИ] и [ПИ] да бъдат отразени съобразно Заповед № РД-14-72/16.02.1994г. на кмета на О. Ц., с която е одобрено попълването и поправката на кадастралния и регулационен план на [населено място], кв.55, като дворищната регулационна линия между имот пл.№ 678 и 700 минава по югозападния зид на второстепенната постройка в имот пл.№ 678 и чупи на 1,50м от южния ъгъл на същата към второстепенната постройка в имот пл. № 700 и продължава към имот пл. № 679 като тангира по зида на същата. /имот пл. № 678 съответства на [ПИ], имот пл. № 700 съответства на [ПИ] и имот пл. № 679 съответства на [ПИ]/.