Решение № 4474 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4474 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110127342 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от „Д З“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,против „Б И“АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С П и К К,с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 10137,35 лева главница – регресно вземане вследствие изплатено застрахователно обезщетение по щета и 1000,03 лева мораторна лихва за периода 16.08.2024 г. до 09.05.2025 г.

В исковата молба се твърди,че „Д З“АД е застраховател по договор за застраховка каско на товарен автомобил ман с рег.№ ******,валидна за периода 20.05.2023 г. до 19.05.2024 г. Ищецът поддържа,че на 17.11.2023 г. е настъпило ПТП между застрахования при ищеца автомобил ман и автомобил сеат алхамбра с рег. № ******. Ищецът твърди,че товарният автомобил ман се е движил правомерно по главния път,когато при излизане от черен път автомобилът сеат отнема предимството на товарния автомобил и става причина за настъпване на произшествието. Ищецът поддържа,че като застраховател по договор за застраховка каско е образувал преписка по щета и е определил застрахователно обезщетение,което е изплатено с преводно нареждане от 22.05.2024 г. Ищецът сочи,че ответникът е застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност за автомобил сеат и е длъжен да възстанови щетите. Претендира се сумата от 10137,35 лева главница,както и мораторна лихва от 1000,03 лева мораторна лихва за периода 16.08.2024 г. до 09.05.2025 г. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковите претенции.

Ответникът „Б И“АД в подадения писмен отговор намира,че исковете са допустими,но неоснователни. Оспорва исковете и по основание,и по размер.

Твърди се,че произшествието не е настъпило по описания в исковата молба механизъм. Твърди се,че вина за настъпването на произшествието има водачът на товарния автомобил. Оспорва се искът по размер като се излагат доводи,че 1 някои от ремонтните дейности не са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представена е полица по застраховка каско на МПС,издадена от „Д З“АД,валидна за периода 20.05.2023 г. до 19.05.2024 г. за товарен автомобил ман с рег.№ ******.

Приети са общи условия на „Д З“АД по застраховка каско на МПС.

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица. От докладна записка към констативния протокол се установява,че произшествието е настъпило като от черен път автомобилът сеат навлиза на главния път и тогава настъпва удар между двата автомобила.

С писмо „Д З“АД възлага ремонта на автомобил ман с рег. № ****** на „Е“ЕООД,а видно от приемо-предавателен протокол автомобилът е предаден след ремонта и е приет без възражения.

Установява се от преводно нареждане от 22.05.2024 г.,че „Д З“АД нарежда по сметка на „Е“ЕООД сумата от 10122,35 лева.

Според справка от Гаранционен фонд автомобил с рег. № ****** е застрахован по застраховка гражданска отговорност при „Б И“АД.

С регресна покана „Д З“АД претендира от „Б И“АД сумата от 10137,35 лева с включени ликвидационни разноски.

С уведомително писмо „Б И“АД сочи,че не определя размер на обезщетение,защото няма данни за издаден акт за административно нарушение спрямо водача на автомобил сеат.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетел на С. К.,който е водач на товарния автомобил,който депозира показания,че на околоградския път от С към К – имало спрял камион,както и кола и служител на ТОЛ системата,а при наближаване на завоя автомобил сеат изскочил от черен път,свидетелят натиснал спирачката,но ударът настъпил в предната страна на камиона – горе -долу в средата.

От приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза се установява,че възможният и вероятен механизъм на настъпване на ПТП е при движение на автомобил ман по първокласен път I-6 с посока от С и в района на гр.М от странична пресечка – черен път излиза автомобил сеат,който не изчаква преминаване на товарния автомобил,при което настъпва ПТП. Ударът е бил предотвратим за водача на автомобил сеат,ако е съобразил движещия се по път с предимство автомобил ман,докато за водача на автомобил ман произшествието е било непредотвратимо. От техническа гледна точка настъпилите щети за товарния автомобил могат да бъдат получени при описания механизъм на ПТП,стойността на вредите по средни пазарни цени възлиза на 10054,14 лева,а обичайно ликвидационните разноски варират от 15 до 25 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

2

Искът с правно основание чл.411 от КЗ е уреден като иск,с който застрахователят по договор за застраховка каско реализира правото си на регресно вземане спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност. За да бъде уважена исковата претенция,необходимо е да бъде доказано,че ищецът е застраховател по договор за застраховка каско,да бъде установено,че е настъпило застрахователно събитие,вследствие на което са причинени щети за застрахования по застраховка каско автомобил,да бъде установено,че е изплатено застрахователно обезщетение,с чието изплащане застрахователят по договор за застраховка каско встъпва в правата на увредения собственик спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност.

Страните не спорят,а и от представената по делото застрахователна полица се установява,че ищецът е застраховал товарен автомобил ман като застраховката е валидна към датата на настъпване на ПТП. Договорът за застраховка каско поражда за застрахования задължението да заплати застрахователната премия,а застрахователят поема задължението да обезпечава при евентуално настъпване на вреди. Когато настъпи застрахователно събитие,задължението на застрахователя се трансформира в задължение да определи и изплати обезщетение за настъпилите щети.

Пътнотранспортното произшествие представлява покрит риск,което означава,че при реализиране на ПТП настъпва застрахователно събитие.

Съдът намира,че е доказано,че е възникнало ПТП при отчитане представения по делото констативен протокол за ПТП и докладна записка. Между страните съществува спор относно механизма на настъпване на ПТП и по вина на кой водач е настъпило произшествието,но съдът приема,че при съобразяване представените писмени доказателства,както и с оглед свидетелските показания и приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза,че ответникът отговаря за възстановяване на вредите,защото произшествието е предизвикано от водача,застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника. С оглед обстоятелството,че товарният автомобил се е движил по първокласен път,а автомобилът сеат е навлязъл от страничен черен път,както и като отчете,че според заключението по автотехническата експертиза причините за настъпване на ПТП са субективни и за водача на автомобил сеат ударът е бил предотвратим,ако се е съобразил да изчака преминаването на движещия се по главния път автомобил,съдът намира,че исковата претенция е доказана по основание. Следва да се приеме,че водачът на автомобил сеат е допуснал нарушение на правилата за движение,защото съществува правило,че при включване в движението от страничен към главен път,автомобилът,движещ се по страничния път,трябва да се увери,че няма движещи се по главния път автомобили,преди да предприеме маневрата по навлизане в главния път. Софийският районен съд намира,че се явява доказана и друга предпоставка – вредите представляват пряка и непосредствена последица от произшествието,защото според експертното заключение могат да бъдат получени при описания механизъм,а доводът на ответника,че някои вреди не се дължат на конкретното произшествие е останал недоказан. В хипотезата на настъпване на частична щета допустим способ за обезвреда е заплащане стойността на ремонта,каквито доказателства са представени при съобразяване преводното нареждане. Така мотивиран,съдът приема,че е доказано,че са настъпили условия за реализиране на регресно вземане.

3

Ответникът „Б И“АД се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявената искова претенция в качеството си на застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност за автомобил сеат. Договорът за застраховка гражданска отговорност поражда задължение за застрахователя да осигурява покритие за настъпили за трети лица имуществени и/или неимуществени вреди,когато същите са причинени от действия или бездействия на застрахования водач. Това означава,че застрахователят отговаря пред трети лица като прекия причинител,но до размера на застрахователния лимит.

Съдът,отчитайки събраните по делото доказателства,приема,че водачът на автомобил сеат е навлязъл от страничен на главен път,без да отчете преминаващия по главния път товарен автомобил,а вследствие на това е настъпило произшествието. Така мотивиран,съдът приема,че искът е доказан по основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 10069,14 лева с включени ликвидационни разноски ( 5148,30 евро ),а за разликата до пълния претендиран размер от 10137,35 лева ( 5183,14 евро ) искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава кредиторът има право на обезщетение от длъжника. Ако задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде отправена покана. В хипотезата,когато застраховател по застраховка каско претендира възстановяване стойността на щетите от застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност,застрахователят по каско изпраща регресна покана,а срокът за произнасяне от застрахователя по застраховка гражданска отговорност е тридесет дни. При липса на изпълнение в срока от тридесет дни застрахователят по договор за застраховка гражданска отговорност отговаря не само за главницата,а дължи и мораторна лихва върху незаплатената главница. Така мотивиран,съдът приема,че искът за мораторна лихва подлежи на уважаване за сумата от 993,35 лева ( 507,89 евро ),определена по реда на чл.162 от ГПК при отчитане уважената част от исковата претенция за главницата,а за разликата до пълния претендиран размер от 1000,03 лева ( 511,31 евро ) исковата претенция подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част от исковете съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 946,38 лева ( 483,88 евро ),а в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 15,60 лева ( 7,98 евро ) съответно на отхвърлената част от исковете.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б И“АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С П и К К да заплати на основание чл.411 от КЗ на „Д 4

З“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Н С и Р Д Д.,сумата от 10069,14 лева ( 5148,30 евро ) ( пет хиляди сто четиридесет и осем евро и тридесет евроцента ) – обезщетение по щета № 211723931,ведно със законната лихва от предявяване на иска – на 14.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 10069,14 лева до пълния претендиран размер от 10137,35 лева ( 5183,14 евро ).

ОСЪЖДА „Б И“АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С П и К К да заплати на основание чл.86 от ЗЗД на „Д З“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Н С и Р Д Д.,сумата от 993,35 лева ( 507,89 евро ) ( петстотин и седем евро осемдесет и девет евроцента ) мораторна лихва за периода 16.08.2024 г. до 09.05.2025 г. като отхвърля иска в частта за разликата над 993,35 лева до пълния претендиран размер от 1000,03 лева ( 511,31 евро ).