Решение № 22502 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22502 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110172234 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.9 от ЗПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Ф И“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,против П. И. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 4540,11 лева главница,509,93 лева възнаградителна лихва за периода 20.04.2021 г. до 20.08.2023 г.,1527,01 лева лихва за забава за периода 21.03.2021 г. до 21.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 29.08.2018 г. между „Б“С.А.- клон Б,чийто правоприемник е „Ю“АД и ответникът П. е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 5500 лева,която е предадена по сметка на заемополучателя освен сумата от 110 лева,представляваща такса ангажимент.

Ищецът сочи,че е уговорено паричната сума да бъде връщана на 60 вноски като ответникът е извършвал плащания до м.11.2019 г.,след което плащанията са преустановени. Ищецът твърди,че са налице незаплатени задължения за главница и за договорна лихва,а предвид преустановяване на плащанията е начислявана и мораторна лихва. Ищецът поддържа,че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия,сключен с „Ю“АД. В исковата молба се твърди,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но при съобразяване връчването на книжата по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове.

Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответникът П. П. в подадения писмен отговор чрез назначения особен 1 представител оспорва исковете – твърди се,че дори ответникът да е подписал договора,това не означава,че е приел условията по договора. Оспорено е получаване на паричната сума от ответника. Оспорено е наличието на плащания по договора. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Ответникът чрез особения представител изтъква,че не е доказано да е сключен договор за цесия,както и не е доказано ответникът да е уведомен за настъпилата цесия. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление от 08.04.2024 г. „Ф И“ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против П. И. П. за сумите от 4540,11 лева главница по договор за паричен заем,1151,46 лева договорна възнаградителна лихва за периода 21.12.2019 г. до 21.03.2024 г.,1959,70 лева лихва за забава за периода 21.12.2019 г. до 21.03.2024 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 21074/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Приет е договор за потребителски паричен кредит от 29.08.2018 г.,сключен между „Б“С.А. и П. И. П..

Представена е служебна бележка,издадена от „А“АД относно открита на името на П. И. П. банкова сметка.

С преводно нареждане от 29.08.2018 г. „Б“С.А. нарежда в полза на П. И.

П. сумата от 5390 лева.

Установява се от рамков договор,сключен между „Ф И“АД и „Б“С.А.,че е постигнато съгласие „Б“С.А. да прехвърля свои вземания към трети лица,а „Ф И“АД се съгласява да придобива вземанията при условията,посочени в договора.

От приетото приложение към договора за прехвърляне на вземания се установява,че е прехвърлено вземане към П. И. П. по договор за кредит CARU-16312272.

Представено е доказателство,че „Ф И“ЕАД е упълномощен да уведомява длъжниците за реализираното прехвърляне на вземания,както и до П. И. П. е изпратено уведомление за цесия до адреса,посочен в договора като адресатът не е намерен на адреса.

Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че с платежно нареждане от 29.08.2018 г. е наредена по сметка с титуляр П. И. П. сумата от 5390 лева,която представлява заемната сума с удържана такса ангажимент в размер от 110 лева,постъпили са и са осчетоводени плащания в размер от 2165,25 лева,с които са погасени първите петнадесет вноски,непогасената главница по договора възлиза на 4416,39 лева,възнаградителната лихва за периода 20.04.2021 г. до 20.08.2023 г. възлиза на 509,93 лева,а мораторната лихва върху непогасена главница е 933,25 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

2

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че е носител на вземане на основание сключен договор за цесия,да докаже,че е сключен договор за паричен заем,предоставена е заемна парична сума,уговорена е дължимост на договорна лихва,а при доказване на тези предпоставки ответникът следва да проведе доказване,че е изпълнил точно своите договорни задължения. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 08.04.2024 г.

Софийският районен съд приема,че е доказано,че дружеството ищец е носител на вземания спрямо ответника П. на основание сключен договор за цесия. Договорът за цесия представлява двустранен консенсуален договор,съгласно който страните постигат съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което страната цедент прехвърля свои вземания към трети лица на страната цесионер,която придобива вземанията при уговорените в договора условия. Съдът,отчитайки представения договор за цесия,както и приложението към този договор,което съдържа описание на вземанията и се установява,че са прехвърлени вземания към ответника П. по процесния договор за заем,приема,че е доказано,че ищецът е материалноправно легитимиран да предяви иска като носител на вземанията на основание сключен договор за цесия. Не може да бъде споделен доводът на ответника чрез особения му представител,че ответникът П. не е уведомен за цесията.

Следва да бъде отчетено,че според съдебната практика в хипотезата,когато уведомлението за цесия е приложено като препис към исковата молба,се счита,че настъпва уведомяване за реализираната цесия- в този смисъл решение № 123/24.06.2009 г.,постановено по търг.дело № 12/2009 г. по описа на ВКС,а дори ответникът да е представляван от особен представител,това не променя извода,че настъпва уведомяване за промяната в личността на кредитора – решение № 198/18.01.2019 г.,постановено по търг.дело № 193/2018 г. по описа на ВКС. Отделно от това,следва да бъде отчетено,че значението на уведомяването за цесията е с оглед това,че докато не бъде уведомен за настъпилата промяна на кредитора длъжникът може валидно да изпълнява към стария кредитор,докато в конкретния случай ответникът е преустановил плащанията към м.11.2019 г. и не е изпълнявал към никого. По изложените съображения съдът счита,че е доказана първата изискуема предпоставка,а именно дружеството ищец е носител на вземането.

Уважаването на иск за връщане на заемна парична сума е обусловен от провеждането на доказване,че е сключен договор за заем,предадена е заемната парична сума. С този иск се реализира договорното задължение,възникнало за заемополучателя да върне заемната парична сума,когато липсва доброволно изпълнение. Съдът счита,че от представения по делото договор за кредит се 3 установява,че е сключен такъв между „Б“ и ответника П. при заемна парична сума от 5500 лева. Съдът счита,че е доказано,че паричната сума е получена от ответника П.,в която насока взе предвид,че според заключението по съдебносчетоводната експертиза паричната сума е постъпила по сметка на ответника П.,а и се установява,че са заплатени сумите по първите петнадесет вноски,което представлява доказателство,че ответникът е получил заемната сума,съответно ответникът реализира плащания по първите петнадесет вноски. В настоящия случай при сключване на договора за заем страните са постигнали съгласие заемната парична сума да бъде връщана на шестдесет вноски като крайният срок за връщане на суми по договора е до 20.08.2023 г. С изтичането на крайния срок по договора заемополучателят дължи връщане на неиздължените парични суми по договора за заем. С оглед обстоятелството,че ответникът П. е преустановил плащанията,съдът счита,че искът за главницата е доказан по основание,а по размер следва да бъде уважен за сумата от 4306,39 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 4540,11 лева искът подлежи на отхвърляне,тъй като от една страна според заключението по съдебно-счетоводната експертиза неиздължената главница възлиза на 4416,39 лева,т.е. искът за разликата до 4540,11 лева е недоказан,а от друга страна,съдът счита,че при съобразяване обстоятелството,че на ответника П. е предоставена заемна сума,намалена със 110 лева такса ангажимент,то следва да бъде върната сума със 110 лева по-малко. С оглед това,че според общите условия към договора е посочено,че такса ангажимент се удържа,за да не бъде променян лихвеният процент,съдът счита,че посочената договорна клауза би могла да бъде счетена за неравноправна за заемополучателя – потребител – физическо лице,защото представлява првдварително определено по размер вземане в полза на заемодателя. Съдът,отчитайки срока на договора – петгодишен,намира,че заемодателят би могъл при съобразяване професионалната му подготвеност относно кредитиране на физически лица да прецени размера на лихвения процент. Доколкото промяна на лихвения процент не може да бъде реализирана едностранно,а само по съгласие на страните и единствено при настъпила промяна в показателите,които рефлектират върху размера на лихвения процент,съдът намира,че представлява нарушение правата на потребителя да бъде счетено,че дължи заплащане на такса,за да не бъде променян лихвеният процент,чиято дължимост възниква още при сключване на договора,защото чрез тази такса се достига до реализиране печалба на заемодателя. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че искът подлежи на уважаване за сумата от 4306,39 лева,а за разликата до пълния претендиран размер искът подлежи на отхвърляне.

Уважаването на иск за заплащане на възнаградителна лихва е обусловено от провеждането на доказване,че е уговорена такава лихва,от установяване нейния размер. Договорната лихва има възнаградителен за заемодателя характер и нейната дължимост възниква,ако при сключване на договора такава лихва е уговорена. Страните не спорят,а и от представения договор за заем се установява,че е уговорена възнаградителна лихва в размер от 12,63 %,който размер позволява да бъде възприето,че не е нарушена императивна правна норма,както и не са накърнени добрите нрави. От съдържанието на представения договор се установява,че страните са уговорили договорната лихва да бъде заплащана като част от всяка 4 погасителна вноска. Диспозитивното начало в гражданския процес овластява съда да се произнесе в рамките на формулираното от страната ищец искане,а в настоящия случай с исковата молба ищецът претендира дължимата договорна лихва за периода 20.04.2021 г. до 20.08.2023 г. Съдът счита,че искът е доказан по основание,тъй като не се установява за посочения период ответникът П. да е изпълнявал точно своите договорни задължения относно заплащане на погасителните вноски,а по размер искът следва да бъде уважен за сумата от 509,93 лева,в която насока съдът възприема заключението по съдебносчетоводната експертиза,т.е.искът подлежи изцяло на уважаване.