Решение № 1712 от 30.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1712 гр. Пловдив, 30.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330208263 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 610300F616675/10.11.2021г. на *** на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Етериал“ ООД, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

С жалбата и в хода на процеса се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

Дружеството „Етериал“ ООД било вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 14.01.2021г. Същото извършвало търговска дейност – търговия с козметични продукти чрез онлайн магазин.

1

Дружеството сключило договор на 28.01.2021г. със „Спиди“ АД, съгласно който „Спиди“ АД предоставял срещу възнаграждение пощенски услуги, като следвало да изплаща събраните чрез наложен платеж суми по банков път по посочена от жалбоподателя банкова сметка. За периода след подписването на договора до подаването на заявление на регистрация по ЗДДС на 14.05.2021г., получаваните от „Спиди“АД суми по наложен платеж от крайните потребители били изплащани на „Етериал“ ООД по банков път по посочената от жалбоподателя банкова сметка. В този период от „Спиди“ АД били получени суми по наложени платежи по товарителници с номера 61322966941, 61324231846, 61324764884 и 61324768398 на суми със стойност съответно 25.94 лв., 27.94 лв., 27.94 лв. и 24.94 лв., които впоследствие били изплатени на „Етериал“ ООД по банков път на 05.02.2021г.

Междувременно, до датата на подаване на заявление за регистрация по ДДС, дружеството-жалбоподател осъществяло дейност и чрез „Еконт Експрес“ ЕООД, като също регистрирало продажби чрез наложени платежи.

Видно от справката от л. 20 и л. 21 от приложената преписка по регистрация по ДДС, получените суми от „Еконт Експрес“ ЕООД по наложените платежи били получавани от „Етериал“ ООД в офис или по банков път за периода от 18.03.2022г. до 28.05.2022г., като жалбоподателят същевременно сключил и писмен договор с „Еконт Експрес“ ЕООД на 25.05.2022г. за онлайн продажби с наложен платеж без касов апарат. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят изпратил пратка чрез „Еконт Експрес“ ЕООД по товарителница 1050399422081 на 11.03.2021г., като при предаването на пратката не бил издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Получателя на пратката я взел на 16.03.2021г. в 10,25ч., като платил сумата по наложения платеж в размер на 25,94 лв. в офис. Впоследствие сумата била изплатена на „Етериал“ ООД в офис на куриера на 18.03.2021г.

За този период дружеството нямало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, като за извършените доставки не е издавало фискални касови бележки.

Доколкото жалбоподателят достигнал облагаем оборот над 50000 лв., на 14.05.2021г. било подадено заявление за регистрация по ЗДДС. В хода на извършената проверка по регистрация по ЗДДС се достигнало до извод, че осъществяваната от дружеството дейност на отговаряла на изискванията на данъчното законодателството, поради което на 17.06.2021г. бил съставен АУАН в присъствието на управителя на жалбоподателя. На същата дата срещу АУАН било подадено възражение с вх. № 70-00-6426/17.06.2021г., което било счетено за неоснователно, поради което и административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката

Г.А., както и от приложените към административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. Свидетелката разяснява, че дружеството не е имало сключен договор с „Еконт Експрес“ ЕООД за 2 осъществените доставки през месец март 2021г. Свидетелката сочи, че е установила дружеството да е имало сключен договор със „Спиди“ АД, по който са били представени всички документи, свързани с оборотите и банковите сметки, както и че не е установила да е имало неустановени обороти в дейността. Сочи, че от значение за въпроса за задължението на дружеството да има касов апарат е дали е имало сключен договор с разносната фирма, което представлява въпрос от правна страна. От приложената по делото преписка по регистрацията не дружеството по ДДС, както и от представените в хода на съдебното следствие документи от „Спиди“ АД, се установяват отношенията на жалбоподателя с разносните фирми – „Спиди“ АД и „Еконт Експрес“ ЕООД, включително във връзка със сключените договори и извършените плащания по доставките.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1149/ 25.08.2020 се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя – т. 1.1.г. и т.2.1. от Заповедта.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на твърдяното нарушение и нарушените правни норми.

С АУАН и НП е повдигнато обвинение за това, че на 11.03.2022г. – датата, на която дружеството е извършило първата си продажба, за която е било длъжно да издаде касов бон, респ. приетата за дата на започване на дейността, същото не е притежавало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.

Видно от представените доказателства е, че дружеството е започнало дейността си на дата, предхождаща твърдяната дата на извършване на нарушението, като в този смисъл са били и събраните доказателства от страна на административно-наказващия орган, установяващи регистриран оборот по доставки през м. февруари 2021г. чрез „Спиди“ АД. Прави впечатление от събраните доказателства по делото, че тези доставки са осъществени чрез наложен платеж. Съгласно дефиницията за "наложен платеж" по см. на § 1, т.

12 ЗПУ, същата е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. В тези случаи доставчикът на стоката я предава на куриера, който я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума – стойността на стоката със или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Най-същественият момент обаче е, че начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя няма нищо общо с начина, по който се заплаща стоката от получателя й, и който начин на плащане е определящ при съобразяване изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.

3

Поради това и основният факт, определящ дали за конкретната доставка е необходимо издаването на ФУ е начинът на заплащане от получателя й – в случай, че е по някое от посочените в чл. 3, ал. 1 изключения (чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги), издаване на фискален бон не е необходимо, а оттам не е необходимо и регистриране на фискално устройство. В случая обаче се установява, че между жалбоподателя и „Спиди“ АД е било уговорено заплащанията от страна на получателите да се извършват чрез „пощенски паричен превод“ – в този смисъл е и Допълнително споразумение № 1 към Договор № 104290 / 28.01.2021г., видно от което допълнителната услуга „наложен платеж“ се счита извършена при подписване от получателя на пратката на разписка за услуга „пощенски паричен превод“ за сумата в размера на наложения платеж и събиране на тази сума от изпълнителя.

Поради това и възражението, че дружеството е започнало дейността си от поранна дата, се явява неоснователно, тъй като за извършените доставки чрез „Спиди“ АД издаването на фискална бележка не е било задължително, доколкото получателят е извършвал плащанията чрез пощенски паричен превод.

Същевременно обаче съдът констатира, че останалите възражения на жалбоподателя се явяват основателни, доколкото в описанието в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения при описание на деянието.

Така на първо място, в обжалваното наказателно постановление е видно, че са смесени двете понятия за извършваната дейност на дружеството – от една страна е прието, че в конкретния случай дейността е съотносима с дадената в §1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за разносна търговия, а от друга страна е посочено, че дейността на дружеството съставлява продажба чрез електронен магазин, включително от правна страна са цитирани норми, касаещи правния режим и на двете фигури.

Смесването на двете понятия в НП води до неяснота каква дейност е приел административнонаказващият орган че осъществява дружеството, а оттам се явява нарушено съществено правото му на защита, доколкото двете дейности се подчиняват на различен режим по отношение на издаването на фискалните касови бележки. Така например при разносната търговия, издаването се подчинява на режима, предвиден в чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на

МФ, съгласно който при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, при това само в случаите, когато плащането по продажбата не се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. Същевременно, при електронния магазин, е предвиден различен ред в зависимост от това дали фискалният бон се издава на хартиен носител или в електронен вид – чл. 25, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

4

По този начин се ограничава възможността на дружеството да разбере в какво се състои нарушението му, а оттам – да организира защитата си чрез доказване на наличие на някой от фактите, изключващи задължението му да издаде фискален касов бон, доколкото не става ясно по кой режим е приел административно-наказващият орган, че е следвало да се издаде фискалния касов бон. Нарушението се явява особено съществено и с оглед на обстоятелството, че при дейност на дружеството като електронен магазин, каквато се твърди да е тя в АУАН и НП, има и допълнително изключение освен изброените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при което издаването на касов бон не е задължително, като същото е описано в чл.

3, ал. 17 от Наредбата.

На следващо място, при описанието на извършената с товарителницата 1050399422081/11.03.2021г. доставка не става ясно по какъв точно начин същата е била заплатена от клиента – получател. В АУАН и НП е описано, че същата е платена в офис. Липсва обаче по-конкретно описание на извършеното плащане – дали същото е било осъществено например в брой или пък по някой друг начин – например като неприсъствено плащане чрез дебитна или кредитна карта. Във втория случай, на основание чл. 118, ал. 3а вр. §1, т. 96 от ДР на ЗДДС издаването на фискален касов бон от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност не би било задължително.