Решение № 1204 от 14.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Русе, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Д. С. В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520106750 по описа за 2024 година

Производството е по предявен от Р. Д. Т. и К. Д. Б. против Н. Е. М. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне строеж, представляващ сграда с идентификатор *********** по КККР на гр. Русе, находяща се в поземлен имот с идентификатор **************, с административен адрес гр. Русе, ул.

„***********“ № 49.

За съвместно разглеждане е приет и предявеният от Н. Е. М. против Р. Д. Т. и К.

Д. Б. насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска преустановяване на поддържаното противоправно състояние и премахване на надстройката и обитаемото подпокривно пространство над сграда с идентификатор **************.4, ведно със създадената връзка към надстройката на сграда с идентификатор **************.2, препятстващи възстановяването на собствената на ищеца по насрещния иск сграда с идентификатор ***********.

Ищците по първоначалния иск твърдят, че са наследници на Д. К. Б. и съсобственици на поземления имот. Излагат, че през 2017 г. заедно със С. М. Б. са учредили в полза на ответника право на пристрояване и надстрояване на съществуващата негова сграда, обективирано в нотариален акт № ***, том I, рег. № *****, дело № ***/2017 г. Поддържат, че това право не е било упражнено в петгодишния срок по чл. 67 ЗС, както и че след събарянето на старата сграда през 2024 г. ответникът е започнал изграждането на изцяло нова сграда без необходимото съгласие на останалите съсобственици. Твърдят и неспазване на нормативните отстояния, както и на изискванията за озеленяване, поради което строителството 1 препятства нормалното упражняване на правото им на собственост.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че строителството не се осъществява въз основа на учреденото през 2017 г. право на пристрояване и надстрояване, а представлява възстановяване на собствената му жилищна сграда, придобита заедно с 189/269 идеални части от дворното място с нотариален акт № ***, том IV, дело № ****/1988 г. Позовава се на Заповед № ******/19.06.2014 г. на кмета на Община Русе, одобрени инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 86/27.02.2018 г., презаверено на 01.04.2021 г.

С насрещния иск Н. М. твърди, че извършените върху сграда с идентификатор **************.4 надстрояване, пристрояване и свързването със сграда с идентификатор **************.2 са осъществени без надлежни строителни книжа и са конструктивно изпълнени върху част от основата на собствената му сграда с идентификатор ***********. Поддържа, че създаденото състояние прави невъзможно продължаването на разрешеното строителство и упражняването на правото му на собственост.

Ответниците по насрещния иск го оспорват. Поддържат, че сграда с идентификатор **************.4 произхожда от придобитата от наследодателя им през 1964 г. лятна кухня, че извършеното в последствие строителство е осъществено от Д. Б. и че за него са били налице необходимите съгласия. В отговора е направено и искане за признаване на права върху 15,40 кв.м. от придобитата през 1964 г. лятна кухня.

Последното искане не е било въведено като самостоятелен насрещен или инцидентен установителен иск, не е включено в окончателния доклад по делото, срещу който страните не са направили възражения, поради което съдът го обсъжда единствено като защитно възражение във връзка с принадлежността и произхода на сграда с идентификатор **************.4, без да дължи самостоятелен диспозитив по него.

От събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Поземлен имот с идентификатор ************** по КККР на гр. Русе е с площ 269 кв.м. и административен адрес гр. Русе, ул. „***********“ № 49.

Наследодателят на ищците Д. К. Б. е придобил през 1964 г. 80/269 идеални части от дворното място, ведно с описаните в нотариалния акт сгради и постройки, между които помещение, означено като лятна кухня, с площ 15,40 кв.м.

Н. Е. М. е придобил през 1988 г. останалите 189/269 идеални части от дворното място, заедно с жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м. и пристроени към нея баня-клозет и кухненски бокс със застроена площ 11 кв.м.

2

Със Заповед № ******/19.06.2014 г. на кмета на Община Русе на Н. М. е наредено извършването на основен ремонт на сграда с идентификатор *********** съобразно одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

През 2017 г. е сключен договор за учредяване на вещно право на строеж, обективиран в нотариален акт № ***, том I, рег. № *****, дело № ***/2017 г., по силата на който е учредено право на пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда с идентификатор ***********.

На 27.02.2018 г. е издадено Разрешение за строеж № 86 за обект „Основен ремонт на жилищна сграда и изместване на площадкови ВиК мрежи“, със застроена площ по проекта 60,95 кв.м., презаверено на 01.04.2021 г. С протокол от 08.03.2024 г. е открита строителната площадка.

От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. К. К. и арх. З. Й., което съдът кредитира като компетентно, обективно и съответстващо на останалия доказателствен материал, се установява, че за УПИ II3883, кв. 299, действа Частичен застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед № ****/07.08.1992 г. на кмета на Община Русе. Същият предвижда запазване на сграда с идентификатор ***********, както и отделно застрояване на мястото на сегашната сграда с идентификатор **************.4, последната на конструктивна фуга спрямо сграда № 1. Според експертизата проектът за сграда с идентификатор *********** предвижда тя да бъде изградена изцяло в габаритните размери и на мястото на съществувалата паянтова едноетажна жилищна сграда. По документи придобитата от Н. М. сграда с пристроените към нея помещения е била с обща застроена площ 66 кв.м., докато предвидената по одобрения проект застроена площ е 60,95 кв.м.

Към момента на огледа е бил изпълнен строеж на сграда с идентификатор *********** до кота нула, като комплексната експертиза е измерила изпълнена площ 44,08 кв.м., а геодезическата експертиза е установила строежа в конфигурацията, отразена в действащите строителни книжа и кадастралната карта.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице М. Ч.. От него се установява, че застрояването в имота е свързано, че съществуващите сгради са разположени по границите на имота и че предвиденото по проекта ситуиране на сграда с идентификатор *********** не противоречи на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. Вещото лице е установило незастроена площ в размер на около 41 на сто от площта на имота.

Относно сграда с идентификатор **************.4 комплексната експертиза установява съществено различна фактическа обстановка. За тази сграда не е открит 3 одобрен инвестиционен проект. Налице е Протокол № 7/26.01.1982 г. за определяне на строителна линия и ниво, предвиждащ застроена площ 23,52 кв.м., докато действително измерената площ е около 30 кв.м., с надстройка със съответстваща площ.

Действащият ЧЗРП предвижда за сграда с идентификатор **************.4 един етаж и самостоятелна конструкция, отделена с конструктивна фуга от сграда с идентификатор ***********.

Изпълненото на място не съответства на това предвиждане. Над сграда № 4 е изграден втори етаж и подпокривно пространство, като вторият етаж е конструктивно свързан със сграда с идентификатор **************.2 чрез топла връзка и е изпълнен общ покрив.

Особено съществено е заключението на експертите, че надстроената сграда с идентификатор **************.4 е „стъпила“ върху част от основата на подлежащата на възстановяване сграда с идентификатор ***********, вместо да бъде изпълнена със самостоятелна основа и стена на конструктивна фуга. Поради това продължаването на строителството на сграда с идентификатор *********** върху съществуващите основи съобразно одобрените инвестиционни проекти е фактически невъзможно без премахване на съответната част от надстройката на сграда с идентификатор **************.4. Вещите лица изрично са посочили и че надстройката на бившата лятна кухня и създадената с нея топла връзка към сграда с идентификатор **************.2 представляват един общ строителен обем.

При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:

По първоначалния иск по чл. 109 ЗС - Искът е неоснователен.

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаването на негаторния иск следва да бъдат установени както неоснователното въздействие от страна на ответника, така и създадената вследствие на него пречка за упражняване на правото на собственост в пълния му обем.

По делото не съществува спор, че ищците са съсобственици на поземления имот. Не се установява обаче извършваното от Н. М. строителство на сграда с идентификатор *********** да представлява неоснователно въздействие върху тяхното право на собственост. Основният довод на ищците е свързан с погасено по чл.

67 ЗС право на строеж, учредено с нотариалния акт от 2017 г. Този довод изхожда от неправилно отъждествяване на две различни вещни права.

Предмет на договора от 2017 г. е правото на пристрояване и надстрояване на 4 вече съществуващата и собствена на Н. М. сграда с идентификатор ***********.

Предмет на осъществяваното към настоящия момент строителство обаче не е реализирането на това пристрояване или надстрояване. Одобреният инвестиционен проект и разрешението за строеж са за възстановяване на съществувалата жилищна сграда в нейното местоположение и габаритни размери, при дори по-малка застроена площ от общата площ на придобитата от ответника сграда и пристроените към нея помещения.

Следователно въпросът дали допълнително учреденото през 2017 г. право на пристрояване и надстрояване е погасено по давност не е обуславящ за основателността на настоящия иск. Дори да се приеме, че това ограничено вещно право не е било упражнено в срока по чл. 67 ЗС, от това не следва погасяване на вече придобитото и упражнено право на строеж, принадлежало към собствената на ответника сграда. С договор за прехвърляне на собствеността върху сграда се прехвърля и съответното право на строеж, освен ако не е уговорено друго, като при последващо събаряне или погИ.е на придобитата сграда собственикът запазва правото на строеж в обема на съборената. В този смисъл е Решение № ***/13.06.2016 г. по гр. д. № ****/2015 г. на ВКС, I г.о. Неоснователно е и разбирането, че смъртта на един от учредителите през 2018 г. сама по себе си е прекратила учреденото през 2017 г. ограничено вещно право.

Учреденото с нотариален акт и вписано вещно право не представлява лично разрешение, действието на което е обусловено от живота на лицето, което го е учредило. Следователно разрушаването поради техническото състояние на старата конструкция не е довело до отпадане на вещното основание, на което Н. М. притежава сградата отделно и има право да я възстанови в съответния обем.

Различен би бил случаят, ако ответникът изграждаше в съсобствения терен нов самостоятелен обект извън обема на притежаваното от него вещно право и без съгласие на останалите съсобственици. Тогава самото строителство в съсобствения имот без надлежно вещно основание би представлявало неоснователно въздействие върху правата им. Настоящата фактическа обстановка не е такава. Приетите експертизи установяват, че строителството се извършва в местоположението на старата сграда, че проектната площ от 60,95 кв.м. не надхвърля установения по документите обем на придобитата от ответника сграда с пристроените към нея помещения и че строежът до настоящия момент е изпълнен само частично. Не се доказаха и твърдените нарушения на нормативно установените отстояния. Безспорно, когато строителството нарушава правила за минимални отстояния, установени именно с оглед нормалното ползване на съседен имот, доказването на самото нарушение е достатъчно за установяване на пречката по смисъла на чл. 109 ЗС. В конкретния случай обаче техническата експертиза установява обратното: предвидено е свързано застрояване съобразно действащия устройствен план и не е налице нарушение на приложимите правила за отстояние.