Решение № 179 от 09.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Д. М. Д. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600770 по описа за 2024 година

Софийски Окръжен съд е инстанция по въззивен контрол в производството по глава XXI - чл.250, ал.4, вр. чл. 341, ал.1, пр.1 НПК, против определение за прекратяване на наказателното производство, постановено в закрито заседание на 26.09.2024г. по НОХД № 199/2024г. по описа на РС К., инициирано по жалба на адв. Р. П.- повереник на пострадалия - А. Т. М..

Жалбоподателят атакува това определение като неправилно и незаконосъобразно, заявява, че същото е постановено в противоречие с процесуалния законразпоредбата на чл.250, ал.1 НПК, послужила като основание за определението за прекратяване. Твърди се, че при постановяване на атакуваното определение е допуснато процесуално нарушение, като не е ясно изразена волята на решаващия съд, касателно основанието за прекратяване - по чл.24, ал.1 т.1 , пр.2 НПК- деянието не съставлява престъпление /което не фигурира сред основанията за прекратяване по реда на чл.250 НПК/ или по чл.250, ал.1, т.2 НПК - описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление.

В случай , че е налице втората хипотеза, при преценката си дали деянието, описано в обвинителния акт съставлява престъпление, съдия- докладчикът следва да се основава само и единствено на изложените факти в обвинителния акт, без да обсъжда събраните доказателства на предварителната- досъдебната фаза. Тогава, когато, въз основа на релевантните факти, изложени в ОА, е описано такова човешко поведение, което изобщо не съдържа изначално признаците на инкриминирано деяние по чл.9 НК. В обжалваното определение, докладчикът е напуснал пределите на своите правомощия, като е нарушил 1 процесуалните разпоредби и е обсъждал доказателствата- клаузите на договора между подсъдим и пострадало лице.

По -нататък в жалбата се твърди, че обвинението е повдигнато спрямо привлеченото към отговорност лице С., като извършено под двете форми на изпълнително деяние по чл.209, ал.1 НК- „възбуждане“ и „поддържане“ на заблуждение.

Разграничението между престъплението измама и т.нар. гражданска измаманеизпълнение на поето договорно задължение е прокарано с редица решения от константната съдебна практика на ВКС, задължителни за съда.

Първият съд не би могъл да се произнесе дали се касае за престъпление без да събере и провери доказателствата в условията на същинското състезателно съдебно производство и по този начин да установи релевантните факти с процесуално годни доказателства. Като в крайна сметка следва да се произнесе с присъда, без значение -осъдителна или оправдателна, по повдигнатото с ОА обвинение против подсъдимия.

На следващо място, във връзка с позоваване на приетото в ТР № 2/2002г. на ОСНК в жалбата се инвокира оплакване, че с постановяване на атакуваното определение първият съд е нарушил правото на защита на пострадалия, което съставлява самостоятелно основание за отмяната на същото.

С жалбата се отправя молба за отмяна на постановеното незаконосъобразно определение и връщане на делото на РС К. за продължаване на съдопроизводствените действия с насрочване на РЗ, но от друг докладчик, тъй като с постановяването на определението настоящият докладчик се е ангажирал с определена позиция, т.е -налице е предубеденост по чл.29, ал.2 НПК.

В съдебно заседание от името на жалбоподателя, процесуалният му представителадв. Р. П., поддържа жалбата, както и искането си за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС К.. По същество на делото повереникът излага подробни съображения в подкрепа на наведените доводи, аргументира позицията си за незаконосъобразност на постановеното определение на основата на закона и правната теория, както и цитира и се позовава на съдебната практика на ВКС по казуси със сходен предмет.

В законовия срок по делото е постъпил отговор на жалбата от защитника на подсъдимия- А. П.. В отговора са изложени подробни съображения в подкрепа на процесуалната допустимост и годност на постановеното определение от съдията докладчик, именно в фазата за осъществяване на подготвителни действия, преди насрочване и провеждане на разпоредителното заседание по реда на чл.250, ал.1 т.2 НПК, за което защитникът на свой ред прави позоваване на съдебна практика. Оспорва се също така твърдението в жалбата, че за да вземе решение и да мотивира определението за прекратяване на наказателното производство, съдът е обсъждал и тълкувал доказателствата.

Обратното- извода за липса на съставомерност е изграден от РС К. само и единствено въз основа на твърдените в ОА факти.

2

В отговора се съдържа искане за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на определението на РС за прекратяване на наказателното производство.

Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият.

В последната си дума моли да бъде потвърдено определението.

В съдебно заседание представителят на СОП застъпва становище в подкрепа на жалбата. Не споделя изводите на съда, че от изложените в ОА факти следва несъставомерно деяние. Счита, че по това дали има извършено престъпление РС К. е следвало да се произнесе с присъда, след събиране и обсъждане на доказателствата и установяване от съвкупната им преценка на наличието или отсъствието на съставомерни признаци от обективна и субективна страна. В обобщение заключава, че определението на РС К. е незаконосъобразно и счита, че следва да бъде отменено.

Въззивният съд като разгледа подадената жалба, прецени становищата на страните, в съответствие с правомощията си по чл.314,ал.1 НПК, на основата на приложимия закон, прие за установено следното:

Въззивният съдебен състав не споделя като правилно становището на жалбоподателя, оспорващ процесуалната възможност на съдията докладчик, предварително- при запознаване с внесения обвинителен акт да констатира липсата на съставомерност на описаното деяние в същия и да прекрати наказателното производство.

Дублиращата до известна степен процедура по чл.248, ал.1, т.2 НПК, предвиждаща прекратяване на наказателното производство в разпоредително заседание, но вече – в условията на открито съдебно заседание, с възможност за изразяване и аргументиране на позиции от насрещните страни, не представлява аргумент в противната насока, нито обсновава процесуална недопустимост на постановения съдебен акт по реда на чл.250, ал.1 т.2 , стига в определението си, което поставя окончателен край на наказателното производство, съдът да е мотивирал убедително изначалната и категорична липса на съставомерност на описаното в ОА деяние.

Законът и съдебната практика поставят обаче едно изключително изискване, констацията за несъставомерност да се извлича от фактите, а не- от доказателствата. С други думи, извода на съда да се основава единствено на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се подлагат на преценка и да се тълкуват доказателствата. В редица свои решения ВКС подчертава, че констатираната несъставомерност на деянието като престъпление следва да е изначална, фактическата рамка на обвинението, така както е представена в обстоятелствената част, да описва деяние, което не съдържа признаците на чл.9, ал.1 НК, нито за престъплението за което е внесен ОА, нито на друго инкриминирано деяние по НК. В редица свои решения съдебната практика свързва константно преценката на съда по чл.250,ал.1 т.2 НПК, с изрична забрана на съда да пристъпва към разглеждане на доказателствата, да тълкува , преценя и основава изводите си за липса на съставомерност въз основа на доказателствен анализ, дори когато е анализирано едно – единствено доказателство.

3

Наказателния процес в България според КР България и процесуалния закон е състезателен, централната фаза- съдебната гарантира събирането и проверката на доказателствата в условията на устност и на публичност с участието на двете страни, на които са предоставени равни права и еднакви възможности на защитата им. Основните начала в наказателния процес обезпечават и гарантират установяването на обективната истина, поради коетонарушаването на което и да е от тях –води до процесуална недопустимост на порочното действие, което ги конфронтира или заобикаля.

Процесуалният закон не овластява решаващия съд в процедурата по чл.250, ал.1 НПК еднолично и самостоятелно да осъществява тълкуване на доказателствата, което изключва публичността и елиминира участието на страните. Доказателствата в процеса се събират и проверяват по предвидения в процесуалния закон ред. Такова едно процедиране на съдиятадокладчик съставлява противоречие с основните принципи, отстраняване от участие на страните и осуетяване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, обуславя детерминантно процесуална порочност, чиято последица е отмяна на постановения съдебен акт.

На следващо място- в зависимост от критерия, определен от практиката на ВС констатираната несъставомерност да бъде изначална, следва и друга характеристикасъщата да бъде категорична, несъмнена, т.е фактите изложени в ОА по никакъв начин да не обосновават деяние определено в закона- чл.9,ал.1 НК като престъпление, изцяло и категорично да липсват признаците на престъпно деяние, субсумирано под правна норма на особената част. Съществува ли колебание и съмнение в едната или в другата насока, везните се накланят в зависимост от доказателствата, подкрепящи фактическата рамка на обвинението.

В практиката такива случаи са малко.В повечето случаи за преценката за съставомерност е необходимо обсъждане на доказателствата, които се сочат в подкрепа на правнорелевантните факти. Класическа илюстрация за това е състава на престъплението „измама“, която в повечето случаи от практиката се смесва и прелива в т.нар. „гражданска измама“, която най-често се изразява в неизпълнение на поето договорно задължение.

Налице е тънка червена линия между двете. Поради горното, състави на ВКС са посветили множество решения за разграничението между двете- а именно : кога се касае до неизпълнение на поето облигационно задължение и кога е налице измама, като практиката на ВКС категорично и константно е извела сигурен критерий, позициониран в субективната страна на деянието а именно : „ За разлика от гражданските правоотношения , престъплението измама ще е винаги налице, тогава когато деецът сключвайки „договор“ по граждански ред , изначално не е имал намерение да се задължи“ В този случай се касае за отношения, имитиращи нормалните отношения по гражданския оборот по сключване и изпълнение на вид граждански договор.

Характеристиката на измамата според този критерий, по мнение на настоящия състав, почти изключва преценката на съда за несъставомерно деяние в процедурата по чл.250, ал.1, т.2 НПК, тъй като обективно предпоставя и изисква установяване на действителния умисъл на 4 дееца – който от своя страна се обективира в конкретни, значими, конклудентни действия: преди сключване на договора-/ по какъв начин е мотивирана жертвата, какво е представянето на „бизнес-дейността“ на извършителя/, пряко- при самото договаряне и постигане на съгласие и по време на НЕизпълнението. Мисловно- логическа дейност по преценка на поведението на извършителя в тези най- малко три етапа на възбуждане и поддържане на заблуждение, включва още обективно проверка на личната подготовка и пригодност, на състоянието и техническата и специалната подготовка на т.нар. „бизнес предприятие“ на извършителя –обещателя по договора- която преминава през изследванеима ли дееца предприятие, с притежава ли техническо оборудване, пригодно да извършва дейността, наемал ли е такова в предходни периоди , има ли назначени работници и служители в т.нар. „фирма“, с каква квалификация и подготовка са, адекватна ли е същата,спрямо поетите ангажименти по договора, извършвани ли са подобни дейности в последните години, предоставяни ли са подобен род услуги на други съконтрахенти, дали последните са получили стоки и услуги, съответстващи по вид, количество и качество на заплатеното от тях и др. под. Едва след изследване на значимите обстоятелства, би могъл да се установи действителния предварителен умисъл на дееца, имал ли е истинско намерение да се задължи или е въвел другата страна в заблуждение, за извличане на определена полза за себе си.