Решение № 1633 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100502893 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника „Архолл“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Т. П., срещу решение №20380/11.11.2024г., постановено по гр.д.

№21649/2024г. по описа на СРС, 120 състав, с което е признато за установено в отношенията между страните “Топлофикация София” ЕАД и „АРХОЛЛ“ ЕООД на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът „АРХОЛЛ“ ЕООД с ЕИК: 131564854, дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ, за главница за топлинна енергия в размер на сумата от 3,59 лева (три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.01.2021 г. до 31.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,11 лева (два лева и единадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2021 г. до 01.02.2024 г., сумата от 4,32 лева (четири лева и тридесет и две стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,04 лева (два лева и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2021 г. до 01.02.2024 г.

1

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно не уважил възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Счита, че началният момент, от който е започнала да тече давността, е 01.01.2021г. Давността не била прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като това не представлявало действие, имащо за последица прекъсване на давностния срок. Поради това счита, че главницата е погасена по давност, поради което и предвид акцесорния им характер погасени по давност били и вземанията за мораторна лихва и сумите за дялово разпределение. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт А.Т., с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач „Про Консулт 07“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Архолл“ ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8206/2024г. на СРС 120 състав.

С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството, спорно пред въззивната инстанция е дали процесните вземания са погасени по давност.

2

Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното заплащане. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 12.02.2024г., т.е. погасени по давност са вземанията с настъпил падеж преди 12.02.2021г., а падежът на вземанията за м.01.2021г. е настъпил на 17.03.2021г., т.е. не се претендират в настоящото производство вземания, които са погасени по давност. Неоснователни са поддържаните с въззивната жалба доводи, че подаването на заявление по чл.410 от ГПК не представлява действие, което прекъсва давността. Съгласно разпоредбата на чл.116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а според чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 от ГПК. Поради това с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК давността по отношение на процесните вземания е била прекъсната.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№20380/11.11.2024г.,

3 постановено по гр.д.

№$21649/2024г. по описа на СРС, 120 състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, трето лице – помагач „Про Консулт 07“ ЕООД, ЕИК 175333219.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4