Протоколно определение № 30 от 04.02.2026, Окръжен съд - Търговище

ПРОТОКОЛ

№ 30 гр. Търговище, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. И.

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА и прокурора В. Анг. В.

Сложи за разглеждане докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20263500600026 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ОТКРИВА СЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ИЗВЪРШВА СЕ ПРОВЕРКА НА ПРИЗОВАНИТЕ ЗА ДНЕС ЛИЦА.

Въззивникът-обвиняем М.Т.Ч редовно призован се явява лично и с адв. Д. П. от АК – Търговище, назначен за служебен защитник.

Адв. П.: Аз ще довърша производството.

Въззивникът-обвиняем: Във връзка са образуваното ВЧНД бях упълномощил адв. С. П. от АК – Варна, но в последствие оттеглих пълномощията си от него, като желая да продължи да ме защитава адв. Д. П. от АК – Търговище, който е служебен защитник назначен по досъдебното производство.

Въззиваемата страна Окръжна прокуратура – Търговище, се представлява от окръжен прокурор В. А..

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Възз.-обвиняем М. Ч.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

С оглед становището на страните, съдът счита, че

1 не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед призоваването и явяването на всички лица.

С оглед предмета на делото, в което се касае за разгласяването на факти представляващи интимния живот на обвиняемия и непълнолетни лица, съдът счита, че на основание чл. 263, ал. 2 от НПК, делото следва да бъде разгледа при закрити врата, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО при закрити врата.

Съдът РАЗЯСНЯВА правата по чл. 274 от НПК.

Адв. П.: Нямам искания за отвод на състава.

Възз.-обвиняем М. Ч.: Нямам искания за отвод.

Прокурорът: Нямам искания.

ОТВОДИ И САМООТВОДИ не бяха направени.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

Производството е по реда на чл. 69, ал. 4 от НПК, образувано по жалба на адв. Д. П., в качеството му на служебен защитник на обв. М. Т. Ч., който е обвиняем по ДП № 740/2025 г. по описа на РУ – Търговище, като в жалбата са изложени съображения във връзка с това, че в ДП са разпитани голяма част от свидетелите и обвиняемият не би могъл да попречи за разкриването на обективната истина, поради което се моли да бъде отменено определението на РС – Търговище, с което е отстранен обвиняемият от длъжността учител.

Тъй като обвиняемият Ч. оттегли пълномощията си от упълномощеният защитник адв. П. от АК – Варна, съдът счита, че въпреки че жалбата от последния е подадена в законния срок, същата не следва да се докладва с оглед оттеглените пълномощия, т.е. молбата е подадена от мече нелегитимна страна.

Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за становище по жалбата и за нови искания по доказателствата.

Адв. П.: Поддържаме жалбата г-н Председател. Моля да приемете, бяхме представили по време на разглеждане на производството пред РС – Търговище болничен лист, който е продължен и декларация или петиция, от учители в училището, които изразяват подкрепата си към моя доверител.

Прокурорът: Да се приемат по делото.

2

С оглед становището на страните, съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените от адв. П. документи в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: Декларация в подкрепа М.Т.Ч подписана от негови колеги от училището му, както и болничен лист, видно от който същият се намира в отпуск по болест от 02.01.2026 г. до 11.02.2026 г..

С ъ д ъ т ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за други искания по доказателствата.

Адв. П.: Не, нямаме други искания.

Прокурорът: Да се приемат по делото.

С оглед становището на страните, че нямат други доказателствени искания, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. П.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми окръжни съдии, тъй като делото пред РС – Търговище на беше твърде скоро, после запознавайки се поподробно с мотивите на районния съд, за мен остава по-скоро убеждението, че съдът се произнесе, като с мотиви все едно, че гледаше мярка за неотклонение на моя доверител, а не по отношение на искането за отстраняване от заеманата длъжност. Към настоящия момент безспорно, е, че същият е обвиняем по цитираното ДП. Безспорно е също така, че самото престъпление е във връзка с това, че той е учител в ПГТХВТ „Алеко Константинов“ в гр. Търговище, но както съм изложил в жалбата, считам и че въпреки че е образувано твърде скоро, почти всички процесуално-следствени действия по ДП са извършени.

Смисълът и идеята на този текст от НПК е отстраняването от длъжност на лице, за което е повдигнато обвинение във връзка с извършваната от него трудова дейност е той със свои активни действия да може и да има възможност да попречи за разкриване на обективната истина. Такива доказателства по делото няма, а и не виждам как той би могъл да попречи с оглед на това. Всички, които имат някакви касателства по конкретния случай, вече са разпитани. Т.е безсмислено според мен ще бъде отстраняването му от 3 длъжност, тъй като реално дори и в момента да продължи да работи, въпреки че е в болничен, той по никакъв начин не би попречил за разкриване на обективната истина, дори напротив. Говорейки с него, след толкова години стаж, същият има голямо желание именно да съдейства за разкриване на обективната истина, която да докаже и неговата невиновност, но това вече е въпрос по същество по ДП. Няма събрани по делото доказателства затова, че той по някакъв начин се опитва да осуети обективната истина по делото, по някакъв начин да въздейства на учители, на други деца или всички, които имат касателство към конкретния случай. Така че считам, един съдебен акт, че не може да почива на базата на предположения или на това какво би могло да се случи, или какво не би могло да се случи при положение, че тук говорим наистина за доказателства и то събрани по съответния ред по НПК. С оглед на това, аз ще Ви помоля да отмените атакуваното определение като незаконосъобразно, като считам, че оставането на доверителя ми на работа по никакъв начин не би попречило за разкриването на обективната истина, да се повлияе върху хода на съдебното следствие и т.н. Моля Ви за определение в този смисъл.

Възз.-обвиняем М. Ч. / в право на лична защита/ : Уважаеми г-н Съдия, аз съм от 36 години учител в това училище, бях и нощен възпитател 11 години. Ако съм имал нещо, нали примерно…щях да се възползвам. Аз изобщо…Дори вижте ме на какво положение съм – като футболна топка, как ще се отъркам в тези деца незнам. Това е една стаичка с 22 деца и те бягат, бутат се, което е нормално, практика е. И аз станах да има кажа, че гори там едно ястие, което готвим. Викам - „дръпнете се малко“, ей това са моите пипвания, ако е имало за рамената, ама такива през мишница, че да я хвана за гърдата, това изобщо не е вярно.

Прокурорът: Ясно е, че по съществото на делото ще се изясняват тези неща кой - кого, за къде го е хванал и при какви обстоятелства, но към настоящия момент смятам че това, за което в крайна сметка днес сме тук, а именно дали определението на районния съд за отстраняването от длъжност на обвиняемия е правилно. Мисля, че то е напълно правилно и обосновано, тъй като се касае за Д.ие само по себе си с висока степен на обществена опасност, за контакти, които няма как да бъдат избегнати, ако обвиняемият бъде върнат на работа, т.е. започне да посещава учебното заведение между него и свидетелите по делото и пострадалите. Аз внимателно изчетох това, 4 което е събрано до момента. Виждам, че има свидетели от учениците, които са заявили, че се страхуват от него. Не е сега момента да установяваме страхуват ли се наистина, ама защо така са казали и т.н, но според мен до решаване на въпроса с неговата наказателна отговорност дали той е виновен или невинен, той не следва да се връща на работа и не следва да има контакт с учениците.

Ето защо смятам, че определението е правилно. По отношение на това дали може да попречи да се съберат доказателства смятам, че всяка една среща между него и учениците и независимо какъв разговор, дори и да не проведат разговор, всякакви техни срещи в училище могат да бъдат тълкувани от едната или другата страна в този процес по различни начини. Ето защо такива срещи според мен са нежелателни, докато не се изясни въпросът с това дали той е виновен или не.

Съдът ДАВА последна дума на обвиняемия М.Т.Ч въззивник в настоящото производство.

Възз.-обвиняем М. Ч.: Да се върна на работа и да продължа. Имам още една година, живот и здраве до пенсия.

Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание, в 11:13 часа.

След проведеното тайно съвещание, и като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните изразени в съдебно заседание, както и подадената частна жалба, съдът установи:

Производството по делото е по реда на чл. 69, ал. 4 от НПК и е образувано по повод жалба на адв. Д. П., в качеството му на служебен защитник на обв. М. Т. Ч., срещу определение № 20/20.01.2026 г. по ЧНД № 14/2026 г. на Районен съд - Търговище, постановено по реда на чл. 69 от НПК, с което определение обвиняемият е отстранен от заеманата от него длъжност „старши учител практично обучение“ в ПГ по ТХВТ „Алеко Константинов“ гр. Търговище.

В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и оставяне без уважение искането на прокуратурата за отстраняване на лицето от длъжност.

Жалбата, като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице се явява допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.

С постановление на разследващ полицай при РУ при ОД - МВР 5

Търговище от 22.12.2025 г. М. Т. Ч. e бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени в реална съвкупност две престъпления чл. 150, ал. 1, предл. 5 и 6 от НК и за това, че на 05.11.2025 г. в гр. Търговище, в ПГ по ТХВТ „Алеко Константинов" гр. Търговище, в кабинет по „Практика по готварство“, като старши учител „практическо обучение“ извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на две лица - М.Т.Х. и Р.А.Ж. навършили 14 - годишна възраст.

Налагането на мярка за процесуална принуда по чл. 69, ал. 1 НПК е възможно при наличието на предвидените кумулативно от закона предпоставки, а именно на първо място обвиняемия да е привлечен в това процесуално качество за умишлено престъпление от общ характер, Д.ието да е извършено във връзка с работата му, а на следващо място да са налице достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще възпрепятства наложената с мярката законна цел.

Следва изрично да се отбележи, че характера на това производство не позволява да се извършва преценка налице ли са данни, които да обосновават предположения, че обвиняемия е автор на престъпленията, в които е обвинен, и в това производство не могат да бъдат коментирани доказателствата по същество на повдигнатите обвинения.