Определение № 12411 от 19.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12411 гр. София, 19.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20231100100224 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, който по естеството си съдържа в предметния си обхват и положителен установителен иск за собственост на недвижим имот от Р. Р. В. срещу М.

Л. К., Е. Л. К., Л. И. Я., Ж. К. С., А. А.А., А. А. К., А. В. К. – П. и И. А. Т..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Й. Ц. като процесуА. представител на ответниците А. А., А. К., А. К. – П., Л. Я. и и Ж. С.. В същия е заявено възражение по смисъла на чл. 299 от ГПК с оглед влязло в сила съдебно решение по гр.д. 5680/09 г. на СГС, Първо ГО, 18 състав.

Видно от приложените към отговора писмени доказателства е налице съдебно решение по по гр.д. 5680/09 г. на СГС, Първо ГО, 18 състав. Предмет на това производство е заявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, които е идентичен с имота, предмет на настоящото производство. В предходното производство ищец по него е настоящата ищца. Ответник по него са ответниците, посочени като такива и в настоящото производство /от 1-7/. В предходното производство видно от приложените съдебни решения като ответник не е участвал соченият под номер 8 в настоящото производство – И. А. Т.. В предходното като ответник е посочена и Р. И. Т.а. От извършената служебна справка НБД е видно, че тази ответница в предходното производство е починала на 15.01.2020 г., а соченият ответник И. Т. в настоящото такова е неин наследник по закон.

В развилото се съдебно производство пред СГС, Първо ГО, 18 състав е отхвърлен заявеният отрицателен установителен иск за собственост на ищцата в настоящото производство спрямо ответниците в настоящото производство. Горното се установява от приложените към писмения отговор съдебни решения на СГС респ. това на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК.

Ревандикационният иск съдържа в предметния си обхват и установителен иск за собственост, както вече беше посочено. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че е налице идентитет между отрицателния установителен иск и положителния установителен иск за собственост досежно обема на защитаваното с тях субективно материално право, което прави по-късно предявеният иск - в отделно производство или по реда на чл. 211 от ГПК, недопустим (определение 330/05.07.2016 1 г. по ч.гр.д. 2108/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС ). Забраната да се образува второ дело по същия правен спор, с която се изключва възможността за постановяване на различни решения по спора, е приложима при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата, като обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяване на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува (решение 154/03.07.2018 г. по гр.д. 4251/2017 г. на IV ГО на ВКС) респ. обратното. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. При отхвърляне на иска обаче се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право. Налице е идентитет между отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право. Това прави по-късно предявеният иск - в отделно производство недопустим /определение 134/ 22.03.2018 г. по гр.д. 3476/2017 г. на Първо ГО на ВКС/. Видно от диспозитива на решение 119/15.01.2018 г. на ВКС, Второ ГО по гр.д. 5062/2016 г., постановено при осъществен инстанционен контрол на решението по гр.д. 5680/09 г. на СГС, ПГО, 18 състав, е отхвърлен заявеният отрицателен установителен иск за собственост на настоящата ищца срещу настоящите ответници по отношение на процесния по настоящото производство недвижим имот респ. в същото е разгледано идентичното възражение за изтекла придобивна давност в полза на ищцата, заявено и в рамките на настоящото такова, което е счетено за неоснователно.

С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че е налице пълен субективен и обективен идентитет между настоящото производство и развилото се такова по гр.д. 5680/2009 г. пред СГС, ПГО, 18 състав.

Съобразно нормата на чл. 299 ал.1 от ГПК спорът, разрешен с влязло в сила съдебно решение не може да се пререшава освен в случаите, когато законът предвижда друго. Разпоредбата на чл. 298 ал.2 от ГПК, очертаваща субективните предели на влязлото в сила решение, установява неговото задължително действие и спрямо наследниците респ. правоприемниците на страните. Решението по предходното съдебно производство е задължително за тях респ. спорът относно собствеността е разрешен с влязло в сила съдебно решение, което настоящият съдебен състав не може да пререшава под страх от постановяване на недопустим съдебен акт, което налага извод за недопустимост на настоящото производство респ. прекратяване на същото.

Предвид което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299 ал.2 от ГПК производството по гр.д. № 224/2023 г. по описа на СГС, І-19 състав.

ВРЪЩА исковата молба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от връчване на препис от същото на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2