Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 16.10.2021, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 142/2021
Вид
Решение № 28
Подписан
16.10.2021
В сила
17.11.2021
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велики Преслав, 16.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20213610200142 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ИСМ. Х. ИСМ. с ЕГН **********, с адрес – с.***, общ.***, ул.**** , депозирана чрез процесуален представител – адвокат Георги Иванов от ШАК, против Наказателно постановление №21-0323-000269 от 14.05.2021 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Шумен, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е било наложено адм. наказание " Глоба " в размер на 400,00 лв.

С жалбата се моли да бъде отменен о издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Аргумент се изтъква, че така описаното нарушение е неясно и неопределено от една страна, а от друга – ако такова е налице, то правилната санкционна норма е тази по чл.483, ал.1 от КЗ, а не посочената в обжалваното постановление. Предвид посоченото се иска отмяна на същото.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата аргументи , които допълва с това, че съгласно чл.481, ал.1, т.2 от КЗ не подлежат на застраховане с „ГО“ превозни средства, които са до 10 kW и същите не са МПС-та по смисъла на закона.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание н е се 1 представлява, като от нейна страна са депозирани становища за законосъобразност на НП, като с е моли същото да бъде потвърдено.

Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2021 г. в 1 1:20 часа св. А.Г. – служител в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав и колегата му Б.Д. спрели за проверка движещ се по път отворен за обществено ползване в с.*** четириколесен трактор марка “***“.

Същият се управлявал от жалбоподателя – И.И.. Пред контролните органи, водачът заявил, че същото е негова собственост и не е регистрирано и съотв. няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за МПС към датата и часа на проверката .

Споделил, че бил отправил устно запитване касателно необходимостта от регистрация на процесния трактор, като му било отговорено, че не подлежи на регистрация. Предвид контатираното от полицейските служители, на място бил изпратен св.Н.М. – мл.автоконтрольор, който съставил съответните свързани с установените нарушения актове, единият от които АУАН за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, подписан без възражения от последния.

На 22.04.2021 г. се образувало и бързо производство № 113/21 г. по описа на РУ-Велики Преслав, водено срещу И.И. за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, прекратено с Постановление на прокурор от 29.04.2021 г., аргументирано с приложимостта в случая на разпоредбата на осн.чл.9, ал.2 от НК, като материалите по делото били изпратени по компетентност за налагане на административно наказание на лицето.

На 14.05.2021 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка, като приложил с оглед установеното правна квалификация досежно същото по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционирал жалбоподателя, за това, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, за което няма договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е нарушил чл.638 ал. 3 от КЗ, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 400,00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства –гласни – свидетелските показания на разпитаните св.Г., св.Г. и св.М. и присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги 2 обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Описаното нарушение, противно на изтъкнатите възражения е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно който лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно установен факта, че за управляваното от жалбоподателя МПС, към момента на проверката – 22.04.2021 г. е нямало действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е една от задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл. 461, т. 1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл. 483, ал. 1 от КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т. е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, а именно: на първо място, всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и 3 не е било спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за територията на страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т.

2 от КЗ). Съответно, със санкционните разпоредби на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на административни наказания за липсата на сключена застраховка ГО, както по отношение на собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО".

В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства се установи, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя МПС, не е имало валидно сключена застраховка ГО, същ ото не е бил и регистрирано. Касателно релевираното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възражение досежно попадането извън обхвата на задължителните подлежащи на регистрация МПС-та на процесния трактор, съобразно разпоредбата на чл.481, ал.2, т.2 от КЗ определяща, че за целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства - самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с мощност на двигателя до 10 kW, то същата настоящия съд намира за несъстоятелна, доколкото в случая процесният трактор е с мощност на двигателя над посочената, видно от изготвената по БП експертиза, а именно 10, 3 kW. В този смисъл и безспорно в случая собственика на МПС-то не е изпълнил задължението си произтичащо от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата " моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от неизправното си поведение.

Въпросът, касателно собствеността на процесното МПС, доколкото жалбоподателя до издаването на НП не е доказал, че е собственик на МПС и предвид разпоредбата на чл.144 от ЗДвП не е представил съотв.писмен договор, в този смисъл за административно наказващия орган към момента на проверката жалбоподателя, е бил "лице, което не е собственик". Видно от показанията на разпитаните свидетели – св.Г., и полицейските служители св.М. и св.Г., самият жалбоподател по време на проверката е заявил, че е собственик на управлявания от него трактор, но едва преди второто съдебно заседание по делото, с Молба от 08.09.2021 г е представен Договор от 4

12.04.2019 г. за придобиването на трактора. Следователно в хода на съдебното производство е установено качеството на жалбоподателя, на собственик на процесното МПС, което налага извод за квалифициране на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно, че към 22.04.2021 г. жалбоподателят, в качеството си на собственик на автомобила, не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Установеното ново фактическо положение безспорно обосновава друга квалификация на бездействието на жалбоподателя - като собственик, не като ползвател на чуждо МПС - по чл. 638, ал. 1, т.1 от КЗ, обуславяща налагане на различно наказание, като същият, доколкото управлява неизрядно МПС, не е освободен от задължението си за сключване н а застраховка "Гражданска отговорност" / Решение 99/ 28.03.2019 г. по КАНД № 22/2019 г. по описа на ШАС и др., Решение 114/23.06.2000 КАНД № 61 по описа за 2020 по описа на ШАС /.

Поради тези съображения, съдът счита, че процесното НП следва да бъде изменено, като настоящата съдебна инстанция упражни правомощията си по чл. 63, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и да приложи закон за по-леко наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни елементи са установени безспорно по делото. При това следва да бъде преквалифицирано извършеното от въззивника нарушение - от такова по чл.

638, ал. 3, в нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като бъде променено и основанието за налагане на наказанието (от разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ в тази по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ). При това като последица, следва и да бъде намалено наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" от 400 на 250 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата страна, при определянето на които следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78 от ГПК . В контекста на приложението на цитирана т а разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, без участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, като предвид изхода 5 от делото , на осн. чл.63, ал.З от ЗАНН вр.чл.143 от АПК, същите следва да б ъ д а т намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно - сумата от 50,00 лева.