Определение № 2831 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2831 гр. С, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110145143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 288559/01.09.2025 г., подадена от Л. Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ***, чрез пълномощника си адвокат А. А. А., член на АК - П, личен № **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. П, ул.

„З” № 3, тел.: **********, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], срещу "ТБАБ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1421, р-н „Л“, ***-54 Телефон: ******, Факс:

*************************

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.05.2026 г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с във вр. с чл.23 от Закона за потребителския кредит, като се претендира, след като съда установи недействителност на Договор за потребителски кредит № 720031239959/13.03.2023 г., сключен между ищеца и ответника, съгласно чл.26, ал.1, предл.

1-во ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл.23 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, да осъди ответника да му заплати сума в размер на 402,62 евро/787.46 лева, представляваща недължимо платена поради липса на основание.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 720031239959/13.03.2023 г. Съгласно чл. 6 от Договора, срокът на същия е до 25.03.2028 г. Съгласно чл.7 т.1 от Договора, общият му размер и условията му за усвояване са, както следва: размер на кредита 1500 лв.; Общ размер на застрахователната премия: 1256,40 лв.; общ размер на кредита: 2756,40 лв. Сочи, че съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на 1 съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Съгласно чл. 9 т.1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент, е както следва:

41,15 %. Съгласно чл.9 т.2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Съгласно т.9.3 за нуждите на този Договор лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та част от лихвения процент по т.9.1.

Съгласно чл.10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение №1 от ЗПК начин: 1) Годишен процент на разходите ( ГПР): 49.52 %; 2) обща сума, дължима от потребителя: 6 535,97 лв.

Погасителният план към договора е обективиран в чл.11 т.2 от Договора, като съгласно същият: Договорът е сключен за срок от 60 календарни месеца, съответно налице са 60 погасителни вноски всяка на стойност от 108,92 лв, а последната на стойност от 109,69 лв.

Във всяка вноска се включва главница и лихва (т.е. погасителните вноски по договора имат характер на анюитети), като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата (напр. в първата вноска на стойност 108,92 лв. се включват: главница в размер на 14.40 лв. и лихва в размер на 94.52 лв. В последната вноска на стойност 109,69 лв. се включват: главница в размер на 106,05 лв. и лихва в размер на 3,64 лв.); 2) Всяка вноска е с падеж 25-то число на съответния месец; 3) общо дължимата главница е в размер на 2 756,40 лв., а общо дължимата лихва в размер на 3 779,57 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 6 535,97 лв.

Ищецът твърди, че Договорът за потребителски кредит № 720031261269 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.23 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: в Договора е посочен по-нисък ГПР от реалния (49,52%) и ГЛП (41,15%), тъй като в общия размер на кредита неправомерно е включена застрахователна премия. Ищецът сочи, че към общия размер на кредита е включена неправилно застрахователна премия, тъй като същата следва да се разглежда като разход по Договора за потребителски кредит. Твърди се, че в представения погасителен план е инкорпориран размерът на главницата и лихвите, но не и на застрахователната премия. Сочи, че включването на застрахователната премия към главницата, макар и да не се съдържа в погасителния план, има за резултат увеличение на общия размер на дълга, както и увеличение на дължимата лихва за периода.

Ищецът, счита, че клаузата на чл.9 т.1 от процесният договор за потребителски кредит е нищожна, поради противоречие с добрите нрави (чл.26, ал.1, предложение второ ЗЗД). Счита, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Ищецът поддържа, че договорената възнаградителна лихва в размер на 41,15% е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечен заем и надвишава двукратния размер на законната лихва по обезпчен с ипотека или по друг начин заем. Позовава се и на съдебната практика, според която се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размера на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено парично притезание на кредитора. Сочи, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поради тази причина счита, че клаузата на чл.9, т.1 от Договора, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави, с оглед което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, моли съдът да прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит № 720031239959/13.03.2023 г., сключен между ищеца и ответника, като да осъди ответника да върне заплатената сума в размер на 787.46 лева поради липса на основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата 2 молба. Моли съда да му присъди направените разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора. Счита, че процесният договор е сключен законосъобразно чрез мобилното приложение на Банката по реда на ЗПФУР и по този начин ищецът е могъл да се запознае подробно с условията на договора в рамките на 24 часа от предоставянето на проекта за договора. По отношение на формирането на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователната премия следва да бъде включена в размера на ГПР. Счита, че застраховката е доброволно сключена и потребителят е бил наясно с нея и същата е могла да бъде прекратена от ищеца без да настъпят каквито и да било изменения в процесния договор. Оспорва твърдението, че уговореният лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва.

Позовава се на съдебната практика, както и на изменения в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, според които максималният размер на разходите, който може да се прилага за потребителски кредити, е пет пъти размера на законната лихва. Моли съдът да отхвърли исковите претенции на ищеца като неоснователни. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Претендира съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, съдът:

ПРИЕМА като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че между страните е сключен

Договор за потребителски кредит

№

720031239959/13.03.2023 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1500 лв., с обща сума за плащане 6535.97 лв., краен падеж 25.03.2028 г., ГПР 49.52 %, на основание чл. 146 от ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът:

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличие на посочените в исковата молба пороци в Договор за потребителски кредит № 720031239959/13.03.2023 г., поради противоречие с нормите на закона, които водят до нищожност; че е заплатил претендираните суми на основание оспорените клаузи от Договора за потребителски кредит.

УКАЗВА на ответната страна, че в нейна доказателствена тежест е да докаже фактите, на които основава своите възражения, включително: че клаузите от Договор за потребителски кредит № 720031239959/13.03.2023 г., сочени от ищеца за нищожни, са индивидуално уговорени между страните и са равноправни; че процесната сума е получена на валидно правно основание, както и всички останали твърдения, от които черпи изгода за себе си.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.

По отношение на представените доказателства, съдът:

ДОПУСКА представените от страните писмени документи с исковата молба и с отговора на същата, като намира същите за допустими, относими и необходими.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към 3

Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx? id=2), като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. координатор на Програма ”Спогодби”, тел. *** и *** и на електронната страница на Софийски районен съд, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С, ***, ет. 2, стая 204.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4