Решение № 1576 от 13.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20235300502386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2872 от 22.06.2023 г., постановено по гр. д. № 18978/2021 г., Районен съд – гр. Пловдив – ХХ II състав, е уважил осъдителните искове с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ от Гаранционния фонд (ГФ), БУЛСТАТ:

121446665, против Д. Н. М., ЕГН: **********, за заплащане на сума от 7 775,18 лв., включваща: 6030 лева – платено от ГФ обезщетение за настъпило на *** г. ПТП, виновно причинено от жалбоподателката с л.а.

„Фиат Пунто“, за който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от които: 6000 лева – неимуществени вреди, и 30 лева – имуществени вреди (щета № *** г.), както и: 1 745,18 лева – платено от ищеца обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ***, настъпили в резултат от същото ПТП (щета № *** г.), ведно със законна лихва върху главниците от датата на постъпване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното плащане, както и е разпределил отговорността за разноските по делото.

1

Решението се обжалва с въззивна жалба, подадена от Д. Н. М., чрез адв.

К. А. – ПАК, в частта, с която е осъдена да заплати на Гаранционен фонд сума в размер на 6000 лева, представляваща платено от последния обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на *** г. ПТП, виновно причинено от жалбоподателката с л.а. „Фиат Пунто“, за който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и е уважен искът срещу жалбоподателката за заплащане на сумата над 1350,30 лева до сумата 1655,18 лева, представляваща платено от Фонда обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Рено Лагуна“, настъпили в резултат от същото ПТП, ведно със законна лихва върху главниците от датата на постъпване на исковата молба в съда – 30.11.2021г. до окончателното плащане и с разноските по производството.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от редовно упълномощен представител. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателката Д. М. счита, че първоинстанционното решение е неправилно – постановено в нарушение на закона и необосновано. Не оспорва, че процесното ПТП е настъпило по нейна вина, че по време на ПТП е управлявала автомобил „Фиат Пунто“ без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че за извозване на автомобила са направени разходи в размер на 90 лева, които тя дължи да възстанови. Необоснован обаче бил изводът на съда досежно определеното обезщетение за имуществени вреди – тотална щета на лек автомобил „Рено Лагуна“, понеже при анализа на заключението на САТЕ първоинстанционният съд не посочил ясно и точно коя стойност приема за изходна при определянето на обезщетението за тотална щета; а от друга страна – сумата, която би се получила при предаване на унищожения автомобил за скрап, не следвало да се включва в размера на присъденото обезщетение, за да не се допусне неоснователно обогатяване.

При присъждане на обезщетение за неимуществените вреди на пострадалата при ПТП Б.Г. (сега Т.) съдът не обсъдил противоречията между СМЕ по делото, както и между последните и СМЕ, извършена от Гаранционния фонд.

Доказало се по делото, че се касае до сублуксация в областта на рамото на гжа Т., а не за пълно изкълчване. От друга страна, установеният от вещите 2 лица по СМЕ перманентен козметичен дефект в областта на травмата не следвало да се взема предвид, понеже експертите не били извършили преглед на пострадалата. Поради тези причини не следвало претенциите на Фонда за заплатено на пострадалата обезщетение да се уважават в пълен размер.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът за имуществени вреди на лек автомобил „Рено Лагуна“ е уважен за сумата над 1350,30 лева до изплатеното обезщетение в размер на 1655,18 лева, като отхвърли иска на Гаранционния фонд в тази му част, както и да отмени първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен изцяло и да постанови ново такова, в което да определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от Б.Г. (сега Т.) вреди. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Гаранционния фонд. Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката Д. М. чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и изразява становище по съществото на спора. Постъпили са и писмени бележки с подробна аргументация в подкрепа на тезата на страната.

В открито съдебно заседание въззиваемият Гаранционен фонд чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба и изразява становище по същество.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.

558, ал. 7 от КЗ от Гаранционния фонд (ГФ) против Д. Н. М. за заплащане на сума от 7 775,18 лв., включваща: 6030 лева – платено от ГФ обезщетение за настъпило на *** г. ПТП, виновно причинено от жалбоподателката с л.а.

„Фиат Пунто“, за който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от които: 6000 лева – неимуществени вреди, и 30 лева – имуществени вреди (щета № *** г.), както и: 1 745,18 лева – платено от ищеца обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Рено Лагуна“, настъпили в резултат от същото ПТП (щета № *** г.), ведно със законна 3 лихва върху главниците от датата на постъпване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на *** г. в *** се движил „Фиат Пунто“, управляван от Д. М., като на кръстовищесто с *** при наличие на пътен знак „Б2“ (знак „Стоп!“), не спира и удря движещия се по пътя с предимство л. а. „Опрел Корса“ и л. а. „Рено Лагуна“, като така причинява процесното ПТП. Вследствие на ПТП били причинени телесни увреждания на Б.Г. (Т.), която пътувала в л. а. „Рено Лагуна“, за което тя се обърнала за изплащане на обезщетение към ГФ, тъй като виновният водач нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По щета № *** г. Фондът й изплатил обезщетение в размер на 6030 лева: 6000 лева – за неимуществени щети и 30 лева за имуществени щети. Също при ПТП били причинени щети на л. а. „Рено Лагуна“, собственост на Б.Д.Д.. По щета № ***г. Фондът изплатил на собственика чрез пълномощник обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 745, 18 лева. Въпреки отправената от ГФ към Д. М. покана да възстанови на Фонда заплатената сума в общ размер на 7 745,18 лева, последната не сторила това.

Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е оспорила като недоказан твърдения механизъм на ПТП, както и механизма на настъпването на телесните увреждания у Б.Г. (Т.), по-точно – изкълчването на ставата между ключицата и лопатката.

Първоинстанционният съд е уважил претенциите в цялост като основателни и доказани.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Следва да се премине към проверка на правилността на решението.

Не се спори между страните, че към датата на настъпване на процесното ПТП (*** г.) за управлявания от ответницата Д. М. автомобил не е била сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тази констатация се подкрепя и от представените писмени доказателства – справка от базата данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., АУАН № *** от *** г., НП № *** от *** г. Не се спори и че увредените лица са потърсили 4 съдействие от ГФ за обезщетяване на вреди във връзка с процесното ПТП, а този извод документално се подкрепя от представените уведомления за имуществени и неимуществени вреди, отправени от Б.Г. (сега Т.) и Д.Д. до Фонда. Страните не спорят и че л. а. „Рено Лагуна“, повреден при процесния инцидент, е собственост на Д.Д.. Няма спор относно въпроса, че управляваното от Д. М. МПС се намира обичайно на територията на Република България.

От констативния протокол за ПТП се установява, че на *** г. Д. М. при управление на лек автомобил „Фиат Пунто“ е участвала в ПТП, в което са нанесени телесни увреждания на Б. Т. и щети на автомобил „Рено Лагуна“, собственост на Д.Д.. Тези факти попадат в обхвата на материалната доказателствена сила на документите, доколкото се основават на пряко възприети (и възпроизведени въз основа на пряко възприятие) от съставителя обстоятелства.

Вината на г-жа М. за причиняването на вредите се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

От заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следният: на ***г. л. а. „Фиат Пунто“, управляван от Д. М. по платното за движение на *** в посока от изток на запад, е навлязъл в кръстовището с ***, без да спре и са настъпили удари с л. а. „Рено Лагуна“, управляван от С.Д., в момент, в който последният се е движел по платното за движение на *** в посока от север на юг и с л. а. „Опел Корса“, управляван от В.Н. в момент, в който последният се е движел по платното за движение на *** в посока от юг на север, като ударът е настъпил в предната част на л. а. „Фиат Пунто“ и в предната лява страна на л. а. „Рено Лагуна“, който от удара се отклонил, напуснал е платното за движение и с предната си част се е ударил в неподвижен обект. Тези изводи на вещото лице са в унисон с данните, съдържащи се в показанията на свидетелите С.Д., В.Н. и Б. Т., които имат преки лични впечатления досежно механизма на ПТП. От свидетелските показания се установява, че на процесната дата автомобилът, управляван от г-н Д., в който г-жа Т. се возела, и автомобилът, който г-жа Н. управлявала, се движели един срещу друг в двете платна за движение на път с предимство – ***, когато на кръстовището с път без предимство – ***, при управление на л. а. „Фиат Пунто“ Д. М. не 5 спряла на знак „Стоп!“, за да ги пропусне, навлязла в кръстовището, поради което настъпили последователни удари на трите автомобила. Отделно от изложеното, във въззивната жалба се посочва, че г-жа М. не оспорва извода на първата инстанция, че процесният пътен инцидент е настъпил поради извършеното от нея противоправно деяние – неспазване на пътен знак „Б2“.

Следва да се приеме за установено, че е налице причинна връзка между поведението на Д. М. и настъпилото ПТП, при което са причинени вредите.

От заключението на вещото лице по САТЕ, прието в първоинстанционното производство, се установява, че при посочения механизъм на ПТП е възможно да бъдат повредени посочените в констативно-съобразителната част детайли от л. а. „Рено Лагуна“ в посочената степен. Този извод на експерта се подкрепя от констатацията на съставителя в Констативния протокол за ПТП и се възприема от съда. Следва да се приеме за установено, че съществува причинно-следствена връзка между ПТП при установения механизъм, настъпило поради поведението на въззивницата и имуществените повреди по автомобил с марка „Рено Лагуна“, собственост на Д.Д..

От представените техническа експертиза и заключителна техническа експертиза по щета № *** г. се установява, че за констатираните вреди от ПТП върху лекия автомобил „Рено Лагуна“ Гаранционният фонд е определил подлежаща на заплащане сума в размер на 1745,18 лева, което включва обезщетение в размер на 1655,18 лева и цена за превоз по фактура № ***/*** г. в размер на 90 лева. Сумата от 90 лева не е предмет на въззивното производство, доколкото решението на първата инстанция не се обжалва в тази му част.