Решение № 1289 от 09.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20222120106723 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Търговска банка Д” АД против А. М. М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 9342.15 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит с № CL-1429 / 20.10.2016 год., 692.30 лв. – договорна лихва за периода от 05.10.2021 год. до 16.03.2022 год., 169.81 лв. - наказателна лихва за периода от 05.09.2021 год. до 16.03.2022 год., 85.20 лв. - разходи за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост, както и законната лихва върху главницата, начиная от 12.05.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2935 / 2022 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на деловодните разноски.

Ангажира доказателства.

Особеният представител на ответника оспорва исковете. Също ангажира доказателства и претендира разноските по делото.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установени следните факти, имащи отношение към спора:

1

На 20.10.2016 год. между „Търговска банка Д“ АД и М. е сключен договор за потребителски кредит с № CL-1429, по силата на който посочената банка, в качеството на кредитодател, е отпуснала на ответника - кредитополучател потребителски кредит в размер на 15000 лева, срещу задължението на последния да го погаси на 120 броя месечни анюитетни вноски от по 183.59 лв., съгласно погасителен план. Всяка от вноските включва главница и договорна лихва от 8.20 % за първата година от срока на договора, а за оставащия срок - с променлив размер, формиран от два компонента - 6-месечен Софибор + надбавка от 7.847 % годишно. Дължима е и такса за проучване и управление на кредита от 0.50 %.

Крайният срок за издължаване е определен на 05.10.2026 год.

Според чл.16.4 от ОУ, при които е сключен договорът, погасяването е следвало да се извършва чрез директен дебит от банкова сметка на М., посочена в цитираните клаузи.

Изрично е уговорена с чл.13 от раздел III на ОУ възможността за банката „едностранно да променя договорения и/или наказателния лихвен процент“, а формулировката на първите три от изброените там обективни предпоставки, даващи основание за това, е доста неясна.

Със свое уведомление от 25.01.2022 год., банката е упражнила правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, поради допуснато просрочие на пет поредни месечни погасителни вноски. Уведомлението е връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, след като кредитополучателят е търсен и не е намерен на постоянния си и настоящ адреси, при липса на актуална месторабота.

По заявление на „Търговска банка Д” АД е образувано ч.гр.д. № 2935 / 2022 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания.

В кориците на приложеното към настоящото дело заповедно производство се съдържа извлечението от счетоводни книги на банката, послужило за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

Изслушанo e и заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, според което отпуснатият кредит е изцяло усвоен от Василев на 20.10.2016 год.

Експертът е посочил размера на неиздължената главница, имайки предвид погашенията, извършени от кредитополучателя, от които 5092.31 лв. - за договорна лихва. Изчислил е действителния ГПР и размерите на главницата и договорната лихва, според актуалния Софибор, като е намерил, че липсва капитализиране на лихви.

От така сложилата се фактическа съвокупност се налага извода за частична основателност на исковете.

Така сключеният договор се подчинява на режима, установен със ЗПК, но от прочита му настоящият състав е на мнение, че е недействителен, съгл. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от с.з.

2

Съгласно посочените разпоредби от императивен порядък, договорът за кредит се сключва по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В случая е очевидно, без нуждата от специални знания, при нормална зрителна способност, че договорът за кредит, погасителният план и общите условия са с различен по формат и размер шрифт, като при договора размерът е и по-ситен - 12. Т.е. нарушено е изискването същите да се представят на потребителя в четивен вид.

Отделно, нарушен е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, за който да е видно, че е изчислен съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, към момента на сключването на договора.

Размерът на отпуснатия кредит е 15 000 лв, като се дължи връщане на сума от 22344.47 лв. В договора са посочени в абсолютни стойности ГПР - 8.91 % и ГЛП за първата година - 8.20 %, но не са ясни и не са детайлизирани останалите компоненти на ГПР, извън договорната лихва, както и какви са техните стойности. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.

1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Посоченият в процесния договор с абсолютна стойност ГПР, без да се уточнява как е формиран и какви компоненти включва, поставя задълженото лице в невъзможност да разбере дали това е действителният размер на годишния процент на разходите, което отново противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Тези нарушения, в светлината на чл.22 от ЗПК, са достатъчни, за да доведат договора до неговата недействителност, а следователно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, съотв. на неплатения остатък - чл.23 от ЗПК. Но ответникът е извършил плащания в общ размер на 5092.31 лв., отнасяни за погасяване и на договорна лихва. Затова той дължи на кредитодателя сумата от 4249.84 лв. (разлика между претендираната остатъчна главница от 9342.15 лв. и погашения за лихви в размер на 5092.31 лв.), до който размер искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ - за главница, следва да се уважи, а исковете за договорна и наказателна лихва - да се отхвърлят.

На самостоятелно основание подлежи на отхвърляне и иска по чл.82 от ЗЗД - за обезщетяване на вреди от неизпълнение на договора, изразяващи се в разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, доколкото липсват доказателства за претърпени 3 такива.

Казаното налага да се постанови решение в горния смисъл, като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски съразмерни на основателната част от исковете, които за настоящото производство са в размер на 526.67 лв., в т.ч. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за вещо лице и особен представител, а за производството по ч.гр.д. № 2935 / 2022 год. на БРС - в размер на 105.65 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. М. от гр.Бургас, кв.Б., ул.****, ЕГН - **********, дължи на „Търговска банка Д”АД, ЕИК 121884560, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ***, представлявана от A. А. и М.Г., на основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4249.84 лв. - неплатена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит с № CL-1429 / 20.10.2016 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 12.05.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2935 / 2022 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 9342.15 лв. и за законната лихва върху неоснователния размер на главницата, както и изцяло исковете за договорна лихва от 692.30 лв., за наказателна лихва от 169.81 лв. и за разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост от 85.20 лв.

ОСЪЖДА А. М. М. да заплати на „Търговска банка Д”АД деловодни разноски в размер на 526.67 лв. за настоящото производство, както и в размер на 105.65 лв. за производството по ч.гр.д. № 2935 / 2022 год. на БРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4