Решение № 999 от 05.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503138 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 263926/15.06.2021 г., постановено по гр. д. № 16731/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 14 с-в, частично са уважени предявените от „Юробанк България” АД (универсален правоприемник на „Арфа Банк”-клон България) срещу С. Г. Н. (солидарен длъжник на кредитополучателя Ж. Н. Н., починал преди образуване на процесното заповедно производство) и Н. Ж. Н. (наследник на кредитополучателя Ж. Н. Н.) кумулативно обективно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответниците дължат солидарно следните удостоверени в Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 38427/2019 г. по описа на СРС, 165 с-в, парични притезания: 1) 116618,евро – остатъкът от предоставения кредит по Договор за кредит № 538-77/07.10.2008 г. „Продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“, ведно със законната мораторна лихва от 04.07.2019 г. до окончателното й заплащане (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 122528,80 евро); 2) 5535,15 евро – възнаградителна лихва, изтекла за периода от 05.07.2016 г. до 22.02.2019 г. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 6180,29 евро); 3) 3099,26 евро – мораторна неустойка (т. нар. наказателна лихва), изтекла за периода от 05.07.2016 г. до 02.07.2019 г. и 897,28 лв. – разноски за заплатена такса за подновяване на ипотеката. Изцяло отхвърлен е и искът за установяване съществуването на вземането в размер на сумата от 143,69 евро, 1 представляваща сборът от заплатени застрахователни премии.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че въз основа Договор за кредит № 538-77/2008, Продукт Нов алфа кредит за покупка, строителство и ремонт от 07.10.2008 г. между праводателя на ищеца (при настъпилото универсално правоприемство - след прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ) и кредитополучателя Ж. Н. Н. е възникнало действително търговско правоотношение, по силата на което „Арфа Банк”-клон България се е задължило и е предоставило на кредитополучателя сумата от 132000 евро, а последният е следвало да върне отпуснатия кредит на месечни разсрочени погасителни вноски за срок от 17 години.

Точното изпълнение на поетите парични задължения по породеното кредитно правоотношение било гарантирано чрез учредено лично обезпечение (пасивна солидарност) от ответницата С. Г. Н.. СГС е съобразил, че с влязло в сила Решение от 13.02.2017 г., постановено по гр. д. № 13980/2014 г., ответниците в настоящото исково производство дължат на ищеца (като правоприемник на „Алфа банк” - чрез клона му в България) и сумата от 5967,31 евро - неплатена главница за периода от 05.09.2011 г. до 05.09.2013 г. , като са приети за неравноправни следните клаузи от процесния договор за банков кредит: по чл.

13.2. от ОУ и т. 1.1. от Анекса. При служебното изследване за неравноправност на уговорки в процесния договор СГС е достигнал до правния извод, че уговорките в Анекс № 1/30.07.2010 г., въз основа на който е преструктуриран кредитът (с обединяване в едно главно задължение на всички породени до този момент главни и акцесорни вземания), чрез капитализиране на възнаградителната лихва, са нищожни поради противоречието им с повелителни правила на закона - арг. чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради което размерът на изискуемите парични задължения, предмет на настоящото исково производство, трябва да се определи съобразно първоначалния погасителен план. Приел е, че надлежно - с връчване на уведомление до ответниците, банката е превърнала разсроченото главно лихвоносно парично задължение (предоставения кредит) в незабавно (предсрочно) изискуем, поради което, при съобразяване на уговорените главни и акцесорни задължения по първоначалния погасителен план, както и частично заплатените до обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредит суми, е достигнал до правния извод, че остатъчната главница е в размер на сумата от 119821,93 евро, но предявеният главен положителен установителен иск трябва да бъде уважен до размера от 116618,90 евро, тъй като за периода от 05.10.2013 г. до 04.07.2014 г. разсрочените погасителни вноски (от 1 до 9 по таблицата, намираща се на л. 121, към заключението на ССЕ) са покрити с изтекла обща (5-годишна) погасителна давност (общо за сумата от 3203,03 евро). С оглед на така изяснените правнорелевантни факти е счел за частично основателен иска за установяване съществуването на възнаградителната лихва, респ. за изцяло основателен иска за установяване съществуването на мораторна неустойка (за релевантния период), както и иска за възстановяване на заплатената такса за подновяване на ипотеката. Като неоснователен е отхвърлен искът за възстановяване на заплатените от банката застрахователни премии по договора за застраховка „Финансов риск”.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от 2 ответниците в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове за установяване съществуването на процесните вземания – остатъка на усвоения, но невърнат кредит, ведно с уговорената възнаградителна лихва, мораторна неустойка и такса за подновяване на вписаната ипотека. Въззивниците поддържат правния довод, че не са изяснени претенциите на ищеца - „не е посочен периодът за дължима главница, точният й размер и начинът й на изчисляването, още повече че има влязло в сила решение”. Навеждат доводи за недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не е установено, че надлежно е била уведомена от банката за настъпване на материалноправните предпоставки, обуславящи превръщането на разсроченото главно парично задължение (главницата) в предсрочно (незабавно) изискуемо поради преустановяване изпълнението на повтарящите се месечни задължения за заплащане на уговорените анюитетни вноски. Поддържат, че определени клаузи в договора за банков кредит и анекса към него са нищожни поради тяхната неравноправност, и тъй като посоченият ГПР е определен най-общо, целият договор е нищожен. Считат, че анюитетните вноски представляват по своето правно естество периодични задължения, поради което за тях е приложима кратката (3-годишната), а не общата (5-годишната) погасителна давност.

Въззиваемият е подал в срок отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

Ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която предявените кумулативно пасивно субективно и обективно съединени положителни установителни искове са отхвърлени: 1) над сумата от 116618 евро до пълния му предявен размер от 122528,80 евро, представляваща остатъкът от предоставения кредит по Договор за кредит № 538-77/07.10.2008 г. „Продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“, ведно със законната мораторна лихва от 04.07.2019 г. до окончателното й заплащане; 2) над сумата от 5535,15 евро до пълния му предявен размер от 6180,29 евро, представляваща възнаградителна лихва, изтекла за периода от 05.07.2016 г. до 22.02.2019 г. и 3) за сумата от 143,69 евро, представляваща заплатени застрахователни премии, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, І ГО, 14 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във 3 вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.

Не е спорно между страните, а и от Договор за кредит № 538-77/07.10.2008 г.

„Продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“ се установява, че между праводателя на ищеца („Алфа Банка” А. Е. - чрез своя клон, регистриран в Република България) и наследника на ответниците (Ж. Н. Н., починал преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК) е сключен договор за банков кредит, като в изпълнение на поетото договорно задължение банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 132000 евро, който е следвало да бъде върнат за срок от 17 години на разсрочени анюитетни вноски, включващи и уговорената възнаградителна лихва (при фиксирана ставка от 3,9% за първата година, а за останалия период: при нефиксирана лихва в размер на 12-месечния Euribor + надбавка от 2%). Точното изпълнение на поетите от кредитополучателя парични задължения по кредитното правоотношение са били обезпечени чрез поемане на солидарна отговорност от ответницата С. Г. Н. (съпруга на кредитополучателя).

В клаузата на чл. 28.1. от Общите условия към договора е уговорено потестативно право на банката с едностранно волеизявление да превърне разсроченото главно лихвоносно задължение в изцяло предсрочно изискуемо – „при просрочие в пълното или частичното плащане на която и да е погасителна вноска по кредита”, следователно и при неизпълнение на месечно правно задължение за връщане на предоставения кредит, ведно с дължимата възнаградителна лихва – при настъпване на тяхната изискуемост.

Установява се, че с Договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен в изискуемата по чл. 15, ал. 1 ТЗ (в релевантната редакция) форма (писмена с нотариална заверка подписите), ищцовата банка е придобила при универсално правоприемство всички субективни права, правни задължения и фактически отношения, включени в търговското предприятие на праводателя „Алфа Банка” А. Е. - чрез своя клон, регистриран в Република България, вкл. и паричните вземания, породени от процесния договор за банков кредит.

Следователно, при настъпилото универсално правоприемство праводателят не е бил длъжен да уведоми длъжника за новия кредитор (процесните вземания не са прехвърлени при частно правоприемство - цесия), както неоснователно поддържат въззивниците.

Първоинстанционният съд, приемайки, че страните в настоящото съдебно производство са обвързани от обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение, с което е разрешен предходен правен спор (за дължимите анюитетни вноски по процесното кредитно правоотношение, чиято изискуемост е настъпила през периода от 05.09.2011 г. до 05.09.2013 г.), е достигнал до правния извод, че е обвързан от влязлото в сила Решение, постановено по гр. д. № 13980/2014 г. по описа на СГС, 19 с-в и по конкретно в частта, в която е прието за установено, че клаузите, уговорени в чл. 13.2. от ОУ и т. 1.1. от Анекса са нищожни поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. От друга страна, задълбочено анализирайки предметното съдържание на Анекс № 1/30.07.2010 г. към процесния договор за кредит, с което чрез т. нар. преструктуриране на кредита се е достигнало да капитализиране на вече изтекла лихва 4

(чрез включването й към главното парично задължение, което служи за основа за начисляване на нова възнаградителна лихва), е приел, че това допълнително съглашение е нищожно поради нарушаване на повелителна разпоредба на закона - арг. чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради което при определяне на действителния размер на уговорените парични задължения (главница и възнаградителна лихва) се е ръководил единствено от първоначално уговорените в договор за банков кредит клаузи, вкл. и от структурата на дълга, установена в първоначалния погасителен план.