Решение № 9613 от 27.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9613 гр. София, 27.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря В.Г.Н. като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело .211110161279 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от ищеца ЦВ. ИГН.

Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., срещу ответника „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД, с която са предявени осъдителни искове за сумата от 10 419.10 лв., представляваща незаплатено парично обезщетение, съизмеряващо се с брутното трудово възнаграждение на служителя за шест месеца, за придобит трудов стаж повече от 10 години при същия работодател през последните двадесет години по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 492.42 лв., представляваща незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за 2021 г. за 22 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, или общо за сумата от 10 911.52 лв.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор ./26.08.2008 г., считано от 01.09.2008 г. е назначена на длъжност „начален учител“ и „класен“ в „Частно средно общообразователно училище Д.“ с работодател „Д. ., ЕИК .. Сочи, че е изпълнявала длъжността „начален учител“ и „класен“ до 01.09.2017г., като от тази дата била преназначена съгласно Заповед №./28.08.2017г. и трудов договор ./28.08.2017 г. в „Ч.с.е.у. Д.“ на длъжност „учител начален етап на основно образование“ с работодател „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД, ЕИК .. На 30.08.2019 г. по силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове едноличният собственик на капитала на „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД, ЕИК . – Д.А.Б.-Д. продала дяловете си на купувачите „Ч.д.г.з. на Г.“ ООД, ЕИК . и „Р.С.“ ООД, ЕИК .. Съгласно дружествен договор от 2019 г.

„Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД, ЕИК ., се преобразувало в дружество с ограничена отговорност – „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД. Посочва, че на 01.07.2021 г. трудов договор ./2017 г. бил прекратен по взаимно съгласие с „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД. Твърди, че след прекратяването на договора обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ било неправилно начислено върху непълния размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение, при несъобразяване на чл. 177 от Кодекса на труда и в нарушение на чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната 1 заплата, като не били взети предвид всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер.

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят определил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1974.36 лв., като то било само на база основната заплата и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, без да е калкулиран размерът на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – за класен ръководител и лекторски часове. С начисляването на тези две възнаграждения с постоянен характер към обезщетението за неплатен отпуск сумата, ищецът счита, че му се следва обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2466,78 лв. Т.е. след приспадането на изплатената сума в размер на 1974,36 лв., ответникът му дължал сумата 492.42 лв., която претендира в настоящото производство.

Твърди, че неправилно е изчислено и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като то следвало да бъде определено в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца (а не за два месеца, както бил сторил работодателят) – 14 800.68 лв., като предвид факта, че на основание Заповед №./30.06.2021 г. е изплатена сума в размер на 4381.58 лв., ответникът ѝ дължал разликата в размер на 10 419.10 лв.

Ето защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът твърди, че претендираните добавки за класен ръководител и лекторски часове са с непостоянен характер, поради което не следвало да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ ответникът твърди, че дружествата „Д. ., „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД и „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД не съставляват група предприятия по смисъла на пар.1, т. 2а ДР на КТ вр. пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Твърди, че с прекратяването на трудовите отношения с „Д. 94“ ЕООД на 28.08.2017 г. и подписвайки впоследствие трудов договор с „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД, Ц.Д. е встъпила в ново трудово правоотношение по смисъла на КТ. Твърди, че няма никаква връзка между двете дружества „Д. . и „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.

По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за процесния период, вкл. твърдението си, че допълнителните възнаграждения за класен ръководител и лекторски часове имат постоянен характер и като такива следва да се включат като елемент на брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже: прекратяване на трудовото правоотношение с ответника; към този момент да е придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; служителят да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера на обезщетението, вкл. твърдението си, че допълнителните възнаграждения за класен ръководител и лекторски часове имат постоянен характер и като такива следва да се включат като елемент на брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както 2 и наведените от него в отговора на исковата молба възражения.

На основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „учител, начален етап на основно образование“, прекратено по взаимно съгласие на 01.07.2021 г.; че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на 01.07.2021 г. ищцата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че на ищцата са заплатени съгласно заповед № ./30.06.2021 г. сумата в размер на 1974.36 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата в размер на 4381.58 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Преюдициален за правилното решаване на така повдигнатия правен спор между страните се явява въпросът дали допълнителните трудови възнаграждения за класен ръководител и за лекторски часове се явяват допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, доколкото от това зависи какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец – база за определяне на размера на посочените обезщетения.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат, освен тези за придобит трудов стаж и професионален опит /“клас“/ и за образователна и научна степен, допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 от Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по по чл. 224 и чл. 222, ал. 3 КТ) се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения (така Решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК ). С оглед цитираните разпоредби в брутното трудово възнаграждение като основа на обезщетението по чл. 222 КТ/чл. 224 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективния трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.

Ищецът твърди, че допълнителните възнаграждения за отработени лекторски часове и за класен ръководител са именно допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Лекторските часове представляват всички часове, които учителят отработва над утвърдения норматив или замества друг преподавател. Същите безспорно се заплащат съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор/ вътрешните правила за работна заплата/ колективен трудов договор като допълнително трудово възнаграждение, но нямат постоянен характер. Видно от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на ищцата не са изплащани лекторски часове всеки месец, липсват отработени лекторски часове за месеци: юни, юли, август, декември 2020 г., като следва да се подчертае, че месеците юни и декември са учебни, а месеците юли и август – неучебни. Следователно не е задължително всеки месец даден педагог да полага часове над норматива или да замества свой колега, поради което няма как това възнаграждение да се определи като такова с постоянен характер, респективно не следва да се взема като основа за изчисляване на брутното възнаграждение /чл. 17 НСОРЗ/ - то не е такова, което зависи единствено от отработеното време. Впрочем, по такъв начин е определено заплащането на това възнаграждение във Вътрешните правила за работната заплата на „ЧСЕУ Б.“ ООД, което макар да не е водещо при определяне характера на едно допълнително трудово възнаграждение като такова с постоянен или непостоянен характер, все пак кореспондира на същността на допълнителното възнаграждение за лекторски часове.

3

Не така стои обаче въпросът с допълнителното трудово възнаграждение за класен ръководител. Видно от представената по делото допълнителна длъжностна характеристика за класен ръководител, може да се направи извод, че длъжността „класен ръководител“ е административна функция, която се добавя към характерните за „начален учител“ трудови функции в „ЧСЕУ Б.“ ООД. Част от задълженията на класния ръководител са: да подпомага работата на специалистите, които преподават на класа му; да следи за спазване на училищната дисциплина; да организира ежеседмичен съвет на класа; да провежда родителски срещи; да следи и отчита присъствието на учениците от класа /отразява отсъствията/; да води дневника на класа, годишна книга и др. Всички тези задължения ищцата е изпълнявала през всеки работен ден и през цялата учебна година, паралелно с всички трудови задължения, вменени ѝ като начален учител, поради което съдът достига до извод, че заплащането на това възнаграждение е в зависимост от отработеното време /съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ/. Видно от заключението на вещото лице, допълнително трудово възнаграждение за класен ръководител на ищцата е заплащано за всеки календарен месец освен за юли и август 2020 г., които месеци са изцяло неучебни и през които учителят ползва платен годишен отпуск от 48 работни дни, какъвто е уговорен и в т. 5 от индивидуалния трудов договор на ищцата. Последното се налага и от спецификата на работното време в учителския бранш и от това, че учителите не могат да упражняват същинските си трудови функции през обявените за неучебни месеци – юли и август.

Разпечатката съдържа 28 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96e24180-8def-4649-9a65-72bcc65018af