Решение № 11 от 02.02.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Асеновград, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200555 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 9767254 на ОДМВР Пловдив на А. А. С.

ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Недоволна от електронния фиш е останала А. С. и чрез пълномощника си – адв. П. е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в писмено становище чрез пълномощника – адв. П., се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст. юрисконсулт *** взема отношение по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 12.08.2024 г., в 21.47 часа, на Път I-8 км. 251.600 в направление от с.

Поповица към гр.Пловдив посока на движение на контролираните МПС от юг към север, било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство с № 120ссd7. В контролирания участък действало 1 ограничение на скоростта от 60 км./ч., въведено с пътен знак. В 12:47 часа системата заснела товарен автомобил „Шкода Фабия" с рег. № *** да се движи със скорост от 77 км/ч. при разрешената за участъка 60 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу управителя на юридическото лице, собственик на автомобила - А. А. С. за нарушение на чл.21 ал.2 , във вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП и е наложено административно наказание- глоба в размер на 50 лв.

Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21 ал.2 , във вр. с ал.1 от ЗДВП. Нарушението е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 80 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 77 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронен фиш е издаден срещу А. С.. Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив, процесното МПС е регистрирано на юридическото лице „***“ЕООД, което е било негов собственик към дата на нарушението 12.08.2024г. и съответно към датата на извършване на нарушението жалбоподателката е била негов управител и законен представител.Нарушенията за скорост поради естеството си винаги имат за автор физическо лице, тъй като винаги са функция на дейност по управляване на МПС, която винаги се извършва от физическо лице. При заснемане и установяване на тези нарушения със АТСС се фиксира МПС, с което се извършва нарушението, като същото се индивидуализира с неговия регистрационен номер, но на практика с тях не се установява директно извършителят – т.е. лицето което управлява МПС в момента на констатиране на нарушението. Затова и законът въвежда система от презумпции чрез нормата на чл. 188 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, според които собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на 2 лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Ясно е, че целта на закона е винаги когато има извършено нарушение за скорост установено с АТСС, да може чрез интегрираната система да се издаде ЕФ срещу определено лице, като законът не предвижда и съответно контролните органи не разполагат с други възможности да установяват действителния извършител. Затова принципът на горните презумпции функционира така, че от тях винаги да може да се установи субектът на административно-наказателната отговорност, като се обхванат всички случаи на констатирани и заснети нарушения без изключение. В това отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е на законния представител на ЮЛ - собственик на процесното МПС. Същата не се е възползвала от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за доброволното й заплащане.

Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от писмените доказателства приложени към преписката и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Видно от представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата.

Посочения протокол е официален удостоверителен документ и установеното в него се ползва с доказателствена сила в случаите след като е надлежно съставен, коректно попълнен и подписан от издателя.

По отношение на наложената глоба в размер 50 лв. съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба 182 ал.2 т.2 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение 3 предвижда глоба за превишаване на скоростта извън населено място от 11 до 20 км.ч. – в абсолютно определен размер от 50 лв. Като е наложил глобата в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.

По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 70 евро , който клони към нормативния минимум от 130 лв. и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.

Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 и ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9767254 на ОДМВР Пловдив, с който на А. А. С. ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 ,във вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя А. А. С. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 70 евро, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4