Определение № 690 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Стоян К. Попов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20243100601844 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.270 ал.4 НПК.

Постъпила е частна жалба от адв.И. М. Ц., защитник на подсъдимата М. Л. Ст. против определението на Районен съд- Варна , постановено в съдебно заседание на 11.12.2024 по НОХД № 4591/2023г. , с което е изменена МНО на подсъдимата от „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева в „Задържане под стража“ . Прави се искане за отмяна на това определение.

Частната въззивна жалба следва да бъде разгледана по реда на глава XXII НПК, в закрито заседание, тъй като не е налице необходимост от събиране на доказателства и изслушване на страните в открито съдебно заседание.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намери за установено следното:

Срещу подсъдимата М. Л. Ст. на 31.10.2023 г. в РС-Варна е внесен обвинителен акт за престъпления по чл.211 пр.1 вр. чл.210 ал.1 т.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, и по чл.212 ал.4 пр.1 вр. ал.1 пр.2 от НК, като същата е била с мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева.

Първоинстанционният съд насрочил разпоредително заседание на 14.02.2024 г. По молба на подсъдимата, производството било отсрочено за 27.03.2024 г., а по молба на защитника й било отсрочено за 29.04.2024 г.

По молба на защитника отново било отсрочено за 03.06.2024 г.

По молба на защитника последвало ново отсрочване за 12.06.2024 г.

Следващото отсрочване било отново по молба на защитника за 17.07.2024 г.

Поредното отсрочване било по молба на подсъдимата Ст. за 26.09.2024 г. В проведеното на тази дата съдебно заседание съдът докладвал молба от защитника на подсъдимата, че не може да се яви, поради служебни ангажименти. Съдът не е дал ход на разпоредителното заседание, но е назначил съдебно медицинска и съдебно психиатрична експертиза на подсъдимата, за да се извърши преценка дали са налице предпоставките за спиране на производството на осн. чл.25 ал.1 т.1 НПК и е направил искане до АК-Варна за определяне на служебен защитник, т.к. е счел че е налице шиканиране на процеса, поради многократно депозираните молби за отлагане на делото с различен характер. Преценката за това дали служебният да бъде назначен като резервен защитник, съдът щял да съобрази в разпоредителното заседание, ако са налице условията за това. Отложил производството за 13.11.2024 г.

1

На 25.10.2024 г. съдът бил сезиран с нова молба от защитника на подсъдимата за отсрочване на заседанието. Тя е оставена без уважение от докладчика, а на подсъдимата е указано, че може да си ангажира друг защитник, както и че ако не се яви упълномощен от нея друг при липсата на пречки за даване ход на делото, ще й бъде назначен служебен защитник. След това с поредна молба подсъдимата е поискала ново отлагане на делото., поради влошено здравословно състояние.

В проведеното на 13.11.2024 г. съдебно заседание, съдът докладвал както тази молба на подсъдимата Ст., така и поредната от защитника й за отлагане поради служебна ангажираност.

Съдът отложил производството по делото за 11.12.2024 г. и постановил принудително довеждане на подсъдимата. Тази дата била посочена като свободна от защитника на Ст. в депозираната от него молба за отсрочване на съдебното заседание от 13.11.2024 г.

В съдебно заседание на 11.12.2024 г. съдът докладвал поредни молби за отлагане от подсъдимата и защитника й. Приел, че в случая е налице злоупотреба с права и молбите не следва да бъдат уважавани. Мотивирал това свое становище, назначил на подсъдимата резервен защитник и дал ход на делото при условията на задочно производство.

Съобразявайки процесуалното поведение на подсъдимата, а именно неявяването й без установени уважителни причини, неустановяването й на известния по делото адрес и непосочването на актуален пред съда, районният съд изменил мярката за неотклонение на подсъдимата Ст. в „задържане под стража“. Приел, че тя е единствената адекватна в случая, с оглед личното й участие в процеса, както и за установяване на заболявания, които препятстват личното й участие, респ. спиране или прекратяване на процеса.

Доколкото предмет на настоящото производство е изменената мярка за неотклонение на подс. М. Ст., настоящият въззивен съд не счита за необходимо да обсъжда аргументите на жалбоподателя, касаещи назначаването на резервен защитник. Още повече, че определението за назначаване на такъв защитник не подлежи на самостоятелна проверка.

Следва да се отбележи, че в случая не е даван ход на разпоредителното заседание, а само ход на делото, в рамките на който съдът е преценил всички обстоятелства относими към явната неадекватност на първоначално прилаганата мярка за неотклонение, с оглед целите на мерките за неотклонение по см. на чл.57 НПК.

При положение, че подсъдимата е била редовно призована за съдебното заседание на 11.12.2024 г., а с цел принудителното й довеждане е търсена от служители на РД „Охрана София“ на известния по делото адрес, но не е намерена, а по данни на лица живеещи на адреса тя не пребивава на него повече от година, и при разговор по телефона с лице представило се за Ст., отказала категорично да посочи къде живее изводът, който се налага е идентичен с този на първоинстанционния съд - променила е адреса си без да уведоми съответния орган по ръководство и решаване в съответната фаза на процеса и по този начин възпрепятства провеждането на наказателното производство.

Доколкото за подсъдимата Ст., а преди това и като обвиняема, съществува задължението по см. на чл.59 ал.2 НПК - да не променя местоживеенето си, без да уведоми съответния орган за новия си адрес, се констатира нарушаването му, спрямо същата следва да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НПК, както е сторил първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от мярката за неотклонение - било по-тежка или по-лека, подсъдимата дължи необходимото процесуално поведение по време на цялото наказателното производство.

В този смисъл въззивната инстанция намира, че следва да потвърди протоколното определение на РС-Варна, с което е изменена МНО „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева“ в „Задържане под стража“ по отношение на подс. М. Ст..

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определението на РС-Варна, постановено в съдебно заседание на 11.12.2024 г., по НОХД № 4591/2023 г. , с което е изменена МНО на подс. М. Л. Ст. от „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева в „Задържане под стража“ .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3