Решение № 56 от 16.04.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Плевен , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан А. Данчев

Членове:

Татяна Г. Бетова

Светла Й. Димитрова Ковачева при участието на секретаря Анелия Й. Докузова като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно гражданско дело № 20214400500230 по описа за 2021 година С решение №260130/12.02.2021 г. по гр.д. №2766/ 2020 г. Плевенски Районен съд е:

ДОПУСНАЛ на основание чл.341 от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между В. С. Г., с ЕГН:*** и П. Б. Т., с ЕГН:

********** на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.661.1304, с адрес на поземления имот: гр. Плевен, ул.

„***“№20, целия с площ 273 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор няма; номер по предходен план 9624, при съседи на поземления имот: ***.661.1302, ***.661.1305, ***.661.1406, ***.661.1303, заедно с построените в поземления имот СГРАДА с идентификатор ***.661.1304.1, със застроена площ 68 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***.661.1304.2, със застроена площ 25 кв.м, брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; СГРАДА с идентификатор ***.661.1304.3, със застроена площ 21 кв.м, брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с идентификатор ***.661.1304.4, със застроена площ 21 кв.м; брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж.

1

РАЗПОРЕДИЛ от допуснатия до делба недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 2 равни дяла, разпределени между съделителите, както следва: за В. С. Г. – 1 дял и за П. Б. Т. – 1 дял.

НАЗНАЧИЛ съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на недвижимия имот и неговата поделяемост, при възнаграждение в размер 300лв., вносими от страните поравно - всяка по 150 лв., в едноседмичен срок от влизане на решението в сила.

ОПРЕДЕЛИЛ за вещо лице инж.С. Стефанова.

Недоволен от решението в частта му, с която е допусната делба на сграда с идентификатор ***.661.1304.4, е останал П. Б. Т. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно.

Въззивникът сочи, че още в отговора на исковата молба е възразил, че гаража не е бил притежаван от общия наследодател, респ. не е станал съсобственост между наследниците му. Твърди, че сам е построил гаража по време на брака си, въз основа на одобрен проект от 03.12.1975 г. и строително разрешение №516/03.12.1975 г. – като временна постройка по смисъла на чл.1 20, ал.4 от ППЗТСУ /отм./. Намира, че като собственик на временната постройка има право да я ползва до реализиране на предвижданията на подробния градоустройствен план. Счита, че трайното прикрепване на постройката към земята не променя нейния временен характер. Позовава се на съдебна практика по приложението на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, според която разпоредбата предвижда изключение от правилото, че сграда и земята могат да принадлежат на различни собственици само при учредено право на строеж.

П. Б. Т. счита още, че неправилно не е уважено и възражението му за придобиване на гаража по давност. Сочи, че по реда на чл.342 от ГПК своевременно е възразил срещу включването на гаража в наследствената маса и е изложил основанията си да го счита за негова и на съпругата си собственост. Намира, че съдът е проявил пристрастност и е обсъждал едностранчиво свидетелските показания. Моли те да бъдат анализирани в съвкупност със събраните писмени доказателства.

Препис от въззивната жалба е връчен на В. С. Г. на 10.03. 2021 г. и на 19.03.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му част. Въззиваемата сочи, че в отговора П. Б. Т. е заявил, че е изключителен собственик на гаража на основание учредено му от общия наследодател право на строеж по реда на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./, но по делото не е установено наличието на съответно заявление. В т.см.

П. Б. Т. за първи път пред въззивната инстанция се позовава на чл.1 20, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ като основание да построи гаража и да го ползва като временна постройка.

Въззиваемата твърди, че гаража не е построен в разрешения обем и на 2 разрешеното място, което го прави незаконен и като такъв по силата на приращението – собственост на собствениците на земята.

В. С. Г. сочи, че в отговора на исковата молба П. Б. Т. не е заявил придобивната давност като алтернативно основание за претенцията му да е изключителен собственик на гаража. Твърди, че гаража е ползван и от баща , и от чичо , както и че никой от тях не е демонстрирал, че го свои единствено за себе си.

С определение №374 от 23.03. 2021 г. Плевенски Окръжен съд е счел жалбата за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.

В о.с.з. на 08.04. 2021 г. процесуалният представител на въззивника – адв.

П. К. е пледирала, че в първото о.с.з. се е преклудирало само възражението по чл.342 от ГПК. Сочи се, че в съответствие с тази разпоредба, П. Б. Т. своевременно е възразил срещу включването на процесния гараж в наследствената маса, твърдейки, че е негов индивидуален собственик.

Адв. П. К. заявява, че първоначално погрешно се е позовала на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./, вместо на чл.120, ал.4, изр.2 от ППЗТСУ /отм./ във вр. с чл.148, ал.1, т.2 /после 4/ от ППЗТСУ /отм./. Счита, че без нотариално заверено и вписано заявление-съгласие на Б.П. Т. няма как да се съгласува и одобри от гл. архитект на Община Плевен на 03.12.1975 г. проект за гараж на името на П. Б. Т.; да се издадат от гл. архитект на Община Плевен на името на П. Б. Т. строително разрешение №516 от 03.12.1975 г. за строеж на временна гаражна клетка и протокол за строителна линия от 19.12.1975 г.

Адв. П. К. е уточнила, че по информация от Община Плевен преписката се съхранява 5 години и след това се унищожава, като се пази само разрешението за строеж. Уточнила е също, че при справка в Агенция по вписванията не е установено вписване на заявление-съгласие на Б.П. Т. за извършване строежа на гаража от П. Б. Т..

Според адв. П. К., възражението за придобивна давност не е преклудирано и е доказано чрез събраните гласни доказателства. Те сочат за нормални и етични отношения между двамата братя, които са си помагали, без това да променя обстоятелствата, че строителните книжа за гаража са издадени на името на П.; че той е осигурил средства за строежа; че той го е ползвал от построяването му и понастоящем; че той единствен го е декларирал като своя собственост и е плащал данъци.

Адв. П. К. е заявила още, че гаража е построен в разрешения обем и че при заснемането му квадратурата е по-голяма, защото от въздуха гаража и прикрепените към него външна тоалетна и навес се виждат като едно цяло.

Счита също, че характера на гаража като временна постройка не се променя от вида на материала, от който е изграден и от начина на строителство.

3

Другият процесуален представител на въззивника – неговата дъщеря Ц.

Т.А е обяснила заснемането на по-голяма площ на гаража с това, че е построен съобразно денивелацията на двора.

Процесуалният представител на въззиваемата – адв. Й. Я. е заявила, че П. Б. Т. се е позовал на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ като конкретно основание да се счита за изключителен собственик на гаража и че след като такова заявление не е открито като документ, значи не е доказано твърдяното учредяване на право на строеж. Намира за недопустимо П. Б. Т. да се позовава на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ за първи път пред въззивната инстанция. Отделно счита тази разпоредба за неприложима в процесния случай. Признава, че имота е бил засегнат от предвижданията на плана и че строителството на гаража е било възможно в хипотезата на чл.148, ал.1, т.2 /после 4/ от ППЗТСУ /отм./. Обяснява посочването на името на П. Б. Т. в строителните книжа с това, че вероятно той е „движел“ документацията, докато брат му е „извършвал“ строежа.

Според адв. Й. Я., възражението за придобивна давност е въведено от П.

Б. Т. в спора едва в пледоарията по същество, като е доразвито в писмената защита. Счита, че то е и недоказано, защото гласните доказателства са събирани, за да се докаже даването на съгласие от Б.П. Т. за строителството на гаража, респ. за наличието на съответното заявление като документ.

И двете страни претендират направените разноски, като въззивника е възразил по чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В. С. Г. като дъщеря на С. Т. е предявила срещу чичо си П. Б. Т. иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***.661.1304 и на построените в него сгради с идентификатори ***.661.1304.1, ***.661.1304.2, ***.661.1304.3 и ***.661.1304.4.

В исковата молба се твърди, че дворното място е било собственост на Б.П. Т. – баща на С. Т. и П. Б. Т. и че след смъртта му настъпила на 23.09. 2005 г. /съгласно у-ние за наследници №14-4780/06.12.2017 г. / е било наследено от двамата му сина. Представя се нот. акт №10, том III, дело №456/04.03.1958 г. на Плевенски народен съдия , от който е видно, че той касае придобиването само на дворното място /бивше лозе/. Липсват твърдения кой, кога и как е построил четирите сгради в дворното място.

Видно от у-ние за наследници №14-4106/18.10.2017 г., на 15.10.2017 г. е починал С. Т. и така неговият единствен наследник В. С. Г. е станала собственик по наследство на половината от имота и постройките в него.

В отговора на исковата молба П. Б. Т. възразява срещу включването в 4 наследствената маса на гаража, съставляващ сграда с идентификатор ***.661.1304.4, като твърди, че той го е построил по време на брака си с Д.П.

Т.А, въз основа на дадено му от баща му Б.П. Т. заявление-съгласие по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ и учредено по силата на това съгласие право на строеж. Посоченото заявление не е представено от ответника, защото той не разполага с него, но иска да се установи дали се пази в архива на Община Плевен.

П. Б. Т. твърди, че въз основа на заявлението-съгласие, на негово име е одобрен проект за гаража и са издадени строително разрешение и протокол за строителна линия.

Видно от съгласуван на 03.12.1975 г. от гл. архитект на Община Плевен проект на името на П. Б. Т. , той се отнася за временен гараж с площ 16.50 кв.м., който ще бъде построен при условията на чл.148, т.2 от ППЗТСУ /отм./.

Видно от строително разрешение №516 от 03.12.1975 г. , на П. Б. Т. се позволява да построи временна гаражна клетка по съгласуван архитектурен проект върху 16.50 кв.м. в парцел II, кв. 88, при условията на чл.148, т.2 от ППЗТСУ /отм./. В строителното разрешение е посочен и рег. талон №172747/30.05.1975 г. на името на П. Б. Т..

Видно от протокол за строителна линия от 19.12.1975 г. за строеж на гараж в парцел II, кв. 88, в него отново е посочено името на П. Б. Т. като лице, на което е разрешен строежа на временна гаражна клетка при условията на чл.148, т.2 от ППЗТСУ /отм./. Отново е посочен и рег. талон №172747/30.05.1975 г. с допълнението „Москвич 408“, което дава основание да се заключи, че рег. талон касае собствения на П. Б. Т. лек автомобил.

В отговора на исковата молба се сочи още следното: „След построяването на гаража той /П. Б. Т./ и съпругата му са владели гаража, тъй като те единствено са имали лек автомобил, декларирали са го на тяхно име и са плащали данъци за него“. Представени са: данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ от 31.03.1998 г., подадена от П. Б. Т., според която той е декларирал процесния гараж като имуществена общност между него и съпругата му Д.П.

Т.А, както и приходни квитанции за плащането на местни данъци и такси за гаража за периода от 2002 г. до 2020 г. Иска се възможност за ангажиране и на други доказателства – гласни за собствеността върху гаража.

В доклада по делото, изготвен от Плевенски Районен съд, са възпроизведени фактическите твърдения и правните квалификации на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, без да бъдат отделени и квалифицирани правилно двете основания във възражението на ответника по чл.342 от ГПК. Това е довело и до неправилно разпределение на доказателствената тежест.

Разпечатката съдържа 50 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96e19020-065e-4467-a9c5-be6791b2dc0c