Решение № 83 от 31.05.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. А.град, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А.ГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200172 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0239-001466/28.11.2022 г., издадено от Началника на РУ-А.град - П.К.Б., с което на С. А. А., ЕГН:**********, адрес: с.****, ул. „****, на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. А. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. К. оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Отрича се факта на нарушението, както и авторството и вината на жалбоподателя в неговото извършване. Навеждат се твърдения за съществени нарушения на административно.-производствените правила в процедурата по установяване на нарушението и в задължителното съдържание на АУАН и НП. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна РУ – А.град, редовно призована, не изпраща представител, но взема отношение по жалбата с писмено становище и искане за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 28.09.2022 г. е било констатирано, че на същата дата, около 09.20 часа в гр. А.град, на ул.

„Васил Левски“ срещу № 2 жалбоподателят С. А. е управлявал л.а. “БМВ 530Д“ с рег. № DS06YZZ, като е извършил резки мА.ри с цел преднамерено изваждане на автомобила извън контрол, а именно подава рязко газ, завърта волана наляво, с което цели и постига превъртане на задните гуми и поднасяне на автомобила със загуба на сцепление. В резултат на тази мА.ра, автомобилът бил изведен от нормалната и безопасна траектория, колата поднесла, задните гуми превъртали и издавали пронизителен свирещ звук от триенето в настилката, като по този начин чрез странично приплъзване и форсиране на двигателя, водачът извършил обратен завой на забранено място, като пресякъл двойна непрекъсната осова линия, автомобилът се изнесъл странично и сменил посоката си на движение, като се изнесъл в обратна посока . По този начин, водачът С. А. използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, несъвместими с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и с действащите правила за движение свързани с нормалното движение на автомобила по пътното платно. Цялото поведение на водача и движението на автомобила при извършения обратен завой било възприето визуално и от непосредствена близост от свидетелите – актосъставителят А. З. и полицаят М. Т., които в това време изпълнявали служебните си задължения близо до мястото на инцидента, както и от множество случайни граждани, които се намирали в района между които и лицето С.А.. Опасното и арогантно поведение на водача А. накарало полицаите незабавно да го последват със служебния автомобил с висока скорост и с включена звукова и светлинна сигнализация, като успели да го спрат. За така констатираното нарушение, на водача С. А. в негово присъствие бил съставен АУАН. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал без възражения. Писмени възражения не са били подадени и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН. За деянието било образувано ДП № 652/2022 г. по описа на РУ-А.град, за престъпление по чл. 325 ал.3 от НК, което приключило с Постановление за прекратяване на РП – Пловдив, ТОА.град, поради липса на престъпление от общ характер и били дадени указания за търсене на административно наказателна отговорност.

Въз основа на съставеният АУАН и прекратителното постановление покъсно било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосоченото основание на жалбоподателя са наложени съответните административни наказания – глоба, в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

По отношение на описаното в НП нарушение, съдът намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На 2 първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл.

189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите А. З. и М. П., както и на свидетелката разпитана в приобщеното ДП С.А.. Двамата полицейски служители са очевидци на нарушението, а освен това службата им, която е свързана с контрол на движението, по дефиниция предполага по-висока рутина и компетентност при преценка на това кои деяния свързани с управляването на МПС са нарушения, затова и показанията им съдът кредитира в пълна степен, като такива с висока степен на достоверност.

При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правното основание, въз основа на което са наложени административните наказания, съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.

Нормата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП въвежда категорична забрана за водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Жалбоподателят С. А. при управлението на автомобила е извършил опасна мА.ра, свързани с форсиране на двигателя и увеличаване на скоростта при завой в обратна посока, при което преднамерено е извършил презавиване и изваждане от сцепление на задния мост чрез подаване на газ в завоя и неконтролируемо превъртане на задните колела, при което автомобилът опасно е поднесъл. По този начин на практика същият е използвал пътя не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за да се забавлява чрез опасни и непозволени мА.ри и да демонстрира мощността на автомобила, с което е реализирал от обективна страна състава на горното нарушение. Същият е имал рисково поведение и е извършил опасно шофиране, което винаги имплицитно включва и потенциална опасност от предизвикване на ПТП. Освен това, поведението му е било притеснително и възмутително за другите участници в движението, които са го възприели.

Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени всички елементи от неговия състав и правилно е съотнесено същото към съответстващата му санкционна разпоредба. Административно-наказателната разпоредба на чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При оразмеряване на административните наказания съдът намира, че не са приложени прецизно критериите по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. В случая и двете кумулативно предвидени наказания са определени в закона в абсолютен 3 размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на АНО. Ето защо като е наложил и двете наказания именно в този размер, същият правилно е приложил закона, поради което и наказанието е правилно определено и справедливо.

Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението и предупреждаване на нарушителя, което по своята същност и последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

За коректност следва да се посочи, че същото деяние със същите обективни и субективни характеристики по принцип би могло да реализира и състав на престъпление по чл. 325 ал.3, вр. с ал.1 от НК и именно поради неговата по– ниска степен на обществена опасност същото е квалифицирано като административно нарушение. В този смисъл тежестта на деянието, както и останалите обуславящи квалификацията и отговорността обстоятелства, каквито са степента на обществена опасност на нарушителя вече са взети в предвид от АНО. При въззивния контрол и самостоятелната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че липсват основания в горния контекст да се приеме, че нарушението се отнася към хипотезата на маловажен случай, поради което и възражението в тази насока е неоснователно. Това е така, тъй като същото се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност предвид факта, че жалбоподателят вече многократно е санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП. Видно от справката за нарушител водач в нея фигурират 25 издадени спрямо него НП и 24 броя фишове за налагане на глоби, което го характеризира като системен нарушител на правилата за движение, а освен това конкретиката на нарушението по механизъм и място на извършване, а именно оживен булевард в рамките на града с присъствието на други участници в движението, сочи че същото е представлявало потенциална опасност за предизвикване на ПТП, който възможен резултат макар и извън съставомерните характеристики на нарушението влияе на преценката за тежестта на нарушението като такова със завишена степен на обществена опасност.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.С оглед изхода на делото и отхвърляне оспорването такива се дължат само на въззиваемата страна. Такива обаче не се претендират и не се доказват по размер от въззиваемата страна, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

4

П О Т ВЪ РЖ Д А В А наказателно постановление

№

22-0239001466/28.11.2022 г., издадено от Началника на РУ-А.град - П.К.Б., с което на С. А. А., ЕГН:**********, адрес: с.****, ул. „****, на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – А.град: _______________________ 5