Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.11.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
2903/2021
Подписан
05.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.2 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.3 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.58 ал.1 т.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.430 · Търговски закон
  • чл.430 ал.2 · Търговски закон
  • чл.432 · Търговски закон

Р

Е Ш Е

Н И Е

№..................../05.11.2026г., гр.

София

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА при участието на секретаря Галина

Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2903 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Р.Б.“ ЕАД срещу А.К.А., с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на „Р.Б.“ ЕАД срещу А.К.А. за следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1908132599032183/16.08.2019г., сключен между страните: сумата от 1604,46лв., представляваща редовно падежирали главници за периода от 10.01.2020г. до 10.06.2020г., ведно със законната лихва от 10.08.2020г. до изплащане на вземането; сумата от 39 409,94лв., представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 10.08.2020г. до изплащане на вземането; сумата от 1227,78лв. - изискуема редовна лихва за периода от 10.12.2019г. до 25.06.2020г.; сумата от 448,84лв. - обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница за периода от 10.01.2020г. до 10.06.2020г.; сумата от 75,75лв. - обезщетение върху предсрочно изискуема главница за периода от 26.06.2020г. до 04.08.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.08.2020г. по ч.гр.д.№ 36393/2020 г. по описа на СРС, 140 състав, и изпълнителен лист, въз основа на който и по молба на банката е образувано изпълнително дело № 20208400400877 на ЧСИ М.Ц.рег.№ 840 КЧСИ, с район на действие СГС.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД, за осъждане на А.К.А. да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, следните суми, представляващи изискуеми вземания по Договор за банков кредит № 1908132599032183/16.08.2019г., а именно: предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 26.06.2020г. в размер на 39 409,94 лв., изискуема редовна лихва в размер 1227,78лв. за периода от 10.12.2019г. до 25.06.2020г. включително, изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 10.01.2020г. до 25.06.2020г. включително в размер на 448,84лв. и обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 75,75лв. за периода от 26.06.2020г. до 04.08.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2021г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2019г. между „Р.Б.“ ЕАД и А.К.А. е сключен Договор за потребителски кредит № 1908132599032183, по силата на който банката му отпуснала кредит в размер на 41 800лв.

В чл.5.1. от Договора страните са договорили, че срока на действие на договора е 10.09.2029г. Съгласно чл.5.2. от същия, кредитът следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.10.2019г. до 10.09.2029г., като размера на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца, е в размер на 455,71лв.

Твърди се, че кредитът е усвоен от кредитополучателя на 19.08.2019г.

В чл.4 от Договора страните са уговорили размера на възнаградителна лихва, наречена редовна лихва, като в чл.4.1 е предвидено за първите 12 месеца от усвояване на кредита кредитополучателят да заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 5,60%, а след изтичане на този срок, съгласно чл.4.2 от Договора кредитополучателят заплаща на банката променлив референтен лихвен процент + 5.470 пункта надбавка годишна, която се начислява върху усвоената и непогасена главница.

Излага се, че страните са договорили при забава в заплащането на дължими вноски по кредита да се дължи неустойка – наказателна лихва към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума – вноска или част от вноска, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване/чл.4.5 от Договора/.

На датите на падеж – 10.01.2020г., 10.02.2020г., 10.03.2020г., 10.04.2020г., 10.05.2020г. и 10.06.2020г. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с което не изпълнил задължението си по чл.8.1. от Договора, поради което и съобразно чл.9.2 от Договора вр.чл.432 от ТЗ банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, преди подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. На кредитополучателя било изпратено писмо изх.№ ИЗХ-001-28566 от 18.06.2020г., връчено му на 26.06.2020г., с което е бил уведомен, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Излага се, че исковата молба служи за покана и има характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост и от получаването й от ответника същият изпада в забава, поради което и се претендира присъждането на лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника чрез пълномощника му адв. К., като исковете се оспорват по съображения подробно изложени в отговора. Оспорва се автентичността на договора за кредит, като се поддържа, че не е било основание за издаването заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на представеното извлечение от сметка, доколкото от представените доказателства не става ясно каква част от сумата е изплатена, какви вноски са погасявани и какъв е остатъка. Твърди се, че няма доказателства ответникът да е усвоил кредита, поради което сумата не е дължима, както и че липсват доказателства кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въз основа на заявление с вх.№ 3042176/10.08.2020г. от „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, е издадена Заповед от 18.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 36393/2020г. на СРС, 140 състав, с която е разпоредено длъжникът А.К.А. да заплати на кредитора „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД сумата от 1604,46лв., представляваща редовно падежирала главница по договор за потребителски кредит № 1908132599032183/16.08.2019г., сключен между страните, ведно със законна лихва от 10.08.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 39 409,94лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 1908132599032183/16.08.2019г., сключен между страните, ведно със законна лихва от 10.08.2020г. до изплащане на вземането, изискуема редовна лихва в размер на 1227,78лв. за периода от 10.12.2019г. до 25.06.2020г., обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница в размер на 448,84лв. за периода от 10.01.2020г. до 10.06.2020г., обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 75,75лв. за периода от 26.06.2020г. до 04.08.2020г. и 1005,34лв. разноски по делото, а именно: 855,34лв.държавна такса и 150лв.възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист за сумите по заповедта и по молба от ищеца по настоящото дело, е образувано изп.дело № 2020840040087 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№ 840 в КЧСИ, с район на действие СГС. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, ведно със съобщение по чл.418 ал.5 от ГПК, като ПДИ на ответника е връчена чрез работодателя му „А.И.А.Трейд“ ООД на 03.11.2020г.

С определение № 20260535/25.11.2020г. по ч.гр.дело № 36393/2020г. на СРС, 140 състав, в производство по чл.420 от ГПК, заповедният съд е отхвърлил искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Във връзка с постъпилото възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 23068130/23.11.2020г. от длъжника, с разпореждане от 26.01.2021г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, в едномесечен срок от съобщението, което банката е сторила, подавайки исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 1908132599032183/16.08.2019г. сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и А.К.А./кредитополучател/, по силата на който банката му отпуснала кредит в размер на 41 800лв.

В чл.5.1. от Договора страните са договорили, че крайният срок за погасяване на всички, дължими по договора суми, включващи главница, лихва, комисиони, евентуална наказателна надбавка и разноски е 10.09.2029г. Съгласно чл.5.2. от същия договор, кредитът следва да бъде погасен на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.10.2019г. до 10.09.2029г., като размера на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца, е в размер на 455,71лв., съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора.

В чл.4 от Договора страните са уговорили размера на лихвите, таксите и комисионите, като за ползвания кредит кледитополучателят заплаща на банката годишна лихва, както следва: по чл.4.1 от Договора – за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 5,60%, а след изтичане на този срок, съгласно чл.4.2 от Договора кредитополучателят заплаща на банката лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,470 пункта.

При забава в плащането на дължими суми по кредита е договорено, че кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, съгласно чл.4.5 от Договора.

Не се спори между страните, а това е отразено и в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, че на датите на падеж – 10.01.2020г., 10.02.2020г., 10.03.2020г., 10.04.2020г., 10.05.2020г. и 10.06.2020г. кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с което не изпълнил задължението си по чл.8.1. от Договора.

Поради горното и съобразно чл.9.2 от Договора вр.чл.432 от ТЗ банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, преди да подаде заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. На кредитополучателя било изпратено писмо изх.№ ИЗХ-001-28566 от 18.06.2020г., връчено му на 26.06.2020г., с което е бил уведомен, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-графологична/графическа/ експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът А.К.А. е положил подписи в представените Договор за потребителски кредит от 16.08.2019г. и Погасителен план от 16.08.2019г., а именно: 11 бр. подписи в договора, всички след печатния текст „Кредитополучател“ и 6 бр. подписи в погасителния план, от тях 1бр. след печатния текст „Кредитополучател“ и 5бр. подписи в долния край на листовете.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че съгласно погасителния план към договора за кредит л.17 от делото, ГЛП за възнаградителна лихва, приложим по договора, е в размер на 5,600%, като същият е фиксиран лихвен процент.

Съгласно чл.4.2 на договора, ГЛП/годишния лихвен процент/ е сбор от референтния лихвен процент на банката + надбавка в размер на 5,470 процентни пункта, а референтния лихвен процент на банката представлява стойността на лихвения процент по депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца от домакинствата, определен от БНБ, като „Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет е репо сделки на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства“ с матуритет над 3 до 6 месеца/ в официална парична единица в България от лихвена статистика, обявена на интернет страницата на БНБ, наричан по договора Средносрочен лихвен процент/СЛП“.