Решение № 183 от 11.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502142 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от Т. А. А., ЕГН- ********** и Ю. А.

А., ЕГН: *****, в качеството на трети лица, чрез адв. М. М., против Разпореждане с изх.№ 72110/12.05.2025 г. постановено по изп.д.№ 20178240400502 г. по описа на ЧСИ К.Павлов, рег. № 824, с което е оставена без уважение подадената от тях Молба с вх.№ 32626/20.03.2025 г. за заличаване на възбрана върху 5/8 ид.ч. от ПИ с ИД *****.501.1444 и сграда с ИД *****.501.1444.2 - гараж. Направено е искане да бъде отменено Разпореждане с изх.№ 72110/12.05.2025 г. на ЧСИ К. Павлов и вместо това да се постанови съдебен акт, по силата на който да се върне изпълнителното дело със задължителни указания към съдебния изпълнител за предприемане на действия за заличаване на възбраната.

С жалбата на Т. А. А. и Ю. А. А. са изложени възражения, че не е било съобразено приложеното към искането за заличаване на възбраната Решение 1 на РС – Пловдив от 28.02.1990г. по гр.д.№ 282/1990 за разпределение правото на ползване относно парцел IV-1444,1445 от кв.***** по плана на града /действащи към момента КП и РП, одобрени със Заповед № 509/1989 год. на Кмета на гр.*****/. По-конкретно, не бил отчетен фактът, че така отреденото за ползване дворно място е с площ от 264 кв.м., с оглед на изрично посоченото в скицата за разпределение на ползването, че целият парцел е с площ от 528 кв.м., като всяка една от участващите страни притежава по 1/2 ид.ч. от него. Наследодателят на длъжника Р. Г. Я. е притежавал 264 кв.м., което става ясно и от мотивите, че нямало спор между страните, че са съсобственици при равни квоти на парцел IV-1444,1445 от кв.***** по плана на града. Затова невярна констатацията на съдебният изпълнител, че с това съдебно решение за разпределение на ползването на наследодателя е възложено за ползване целият поземлен имот 1444.

На следващо място, са направени възражения, че Сградата с ИД *****.501.1444.2 - гараж е собственост на жалбоподателите съгласно нотариален акт № *****, том 92/ *****.2024 год. по описа на СВ - ****.

Същата е ситуирана в частта от парцел IV-1444,1445 от кв.***** по плана на град *****, която част е възложена за ползване, съгласно цитираното Решение на РС – Пловдив от 28.02.1990г. по гр.д.№ 282/1990 на праводателя им П. Й.

З.. За същия този гараж не е било установено да е собственост на длъжника, както и да е бил притежание на наследодателя. Поддържа се, че гаражът е собственост само на жалбоподателите. Поддържа се и че владеят част от недвижимия имот – предмет на възбраната.

От „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление- гр. *****, ПК *****, ул. *****, в качеството на взискател по изп. дело, чрез юрк. Н. Т., не е депозирано възражение. За откритото съдебно заседание на 12.01.2026г. е постъпила Молба с вх.№ 545/08.01.2026г., с която взима становище, че жалбата е недопустима, а ако се приеме, че е допустима, поддържа се, че е неоснователна. По-конкретно, излагат се доводи, че от приложените от жалбоподателите нотариални актове, а именно нот. акт за покупко - продажба №*****, т.5, per. №*****, нот. дело №*****/2017г., единият от жалбоподателите, а именно Т. А. А. е придобил идеални части от ПИ с ИД *****.501.1445, а не от този, който принадлежи на длъжника Р. Г. Я. и върху 2 който е наложена възбрана.

Съгласно приложения нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № ***, т.5, per. № *****, нот. дело №*****/2024г. на жалбоподателите Т. А. А. и Ю. А. А. е било признато право на собственост върху един от недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана преди това, а именно Сграда с ИД *****.501.1444.2 със застроена площ 26 кв. м., с предназначение: гараж. От приложените по делото документи било видно, че при доброволната делба на парцел IV-1444,1445, находящ се в квартал ***** на гр.***** в дял на Ф. Я. Я., който е починалият съпруг на длъжницата по изпълнителното дело - Р. Г. Я., се е паднал ПИ с ИД *****.501.1444. Счита, че е неоснователна претенцията, че Сграда с ИД *****.501.1444.2 е придобита по давност, тъй като имотът е във владение на длъжника, вкл. и намиращата се жилищна сграда, която е била построена. Възразява, че за жалбоподателите не са приложими чл.92 и чл.63 от ЗС. Акцентира се, че обстоятелствената проверка е извършена след налагане на възбраната. Позовава се на разясненията на ТР № 1/2015 на ОСГТК на ВКС, затова, че наложени възбрани в изпълнителното и обезпечителното производство не е необходимо да се заличават дори след публични продажби на недвижими имоти, тъй като пазят интересите на взискателите. които са ги поискали. В още по-голяма степен в изпълнителното производство не би следвало да се заличава възбрана въз основа на акт, издаден след нейното налагане.

От Р. Г. Я., в качеството на длъжник по изп. дело, не е депозирано възражение.

От ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, са депозирани мотиви, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Изпълнително дело № 20178240400502 г. по описа на ЧСИ К. Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.03.2022 г. от Районен съд Пловдив на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 580/2021 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с, по 3 молба на взискателя “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу длъжника Р. Г. Я. за събиране на парично вземане. По молба от взискателя съдебният изпълнител е извършил проверка на имущественото състояние на длъжника Я. и е наложил възбрана, вписана в Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр.****, под акт № *****, том 4, вх.рег.№ *****.2021 г. върху 5/8 ид.ч. от ПИ с ИД *****.501.1444, находящ се в гр. ***** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-270/02.05.2019 г. на Изп. директор на АГКК, Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 16.06.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. *****, п.к. ****, ул. *****, с площ: 383 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 1444 (1711), квартал: ***** (44), парцел: част от IV-1444,1445 (част от бивш VIII-1711,1712), Съседи:

*****.501.1443, *****.501.9619, *****.501.1445, *****.501.1446, ведно със Сградите, които попадат върху имота, а именно: 1. Сграда с ИД *****.501.1444.1 със застроена площ 80 кв. м., брой етажи 2, предназначение:

Жилищна сграда еднофамилна; 2. Сграда с ИД *****.501.1444.2, със застроена площ 26 кв.м. кв. 2, брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж.

По изп.дело е постъпила Молба вх.№ 32626/20.03.2025 г. от Т. А. А. и Ю. А. А., чрез адв. М., с която са поискали да се вдигне възбраната върху парцел 1444, 1445, ведно с прилежащите постройки с довода, че не попадат в патримониума на длъжника. Представили са удостоверение за наследници от 19.03.2025 г. изд. от Община ****, район ****, на В. А. Т., починала на *****.2007 г.; Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издадена на основание на обстоятелствена проверка акт № ***, том V, рег.№ *****, нот.дело № *****/2024 г. от *****.2024 г. на Нотариус рег.№ 131 от НК, вписан в АВ – СВ **** под акт № *****, том 92, дело № *****, вх.рег.№ *****/*****.2024 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *****, том VI, дело № *****/1990 г. от 12.IV.1990 г. на Нотариус при ПРС; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *****, том XI, дело № *****/1990 г. от *****.1990 г. на Нотариус при ПРС;

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *****, том V, рег.№ *****, нот.дело № *****/2017 г. от *****.2017 г. на Нотариус рег.№ 638 от НК, вписан в АВ – СВ **** под акт № *****, том 88, дело № *****, вх.рег.

4

№ *****/*****.2017 г.; Решение от 28.II.1990 г., постановено по гр.д.№ 282/1990 г. на ПдРС, X гр.с. на осн.чл.32, ал.2 от ЗС, ведно със скица за разпределение на ползването на парцел IV – 1444, 1445, кв.***** по плана на гр.*****.

С обжалваното Разпореждане с изх.№ 70210/12.05.2025 г. ЧСИ К.Павлов е оставил без уважение молба вх.№ 32626/20.03.2025 г. на Т. А. А. и Ю. А. А., чрез адв. М. М.. В мотивите ЧСИ е приел за установено по делото, че длъжникът Я. е придобила възбранения имот по наследство от починалия си съпруг. Освен това е приел, че според представения разделителен протокол имот с ИД *****.501.1444 остава в патримониума на покойния съпруг и наследодател на длъжника Я..

По настоящето въззивно дело № 2142/2025г. по описа на ПОС – V гр.с. постъпи Писмо с вх.№ 38861/07.11.2025г. от ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, с което е записано за сведение на съда, че относно подадена жалба с вх. № 60965/30.05.2025г. от Т. А. А., ЕГН **********, с адрес - гр. *****, ап.4 и Ю. А. А., ЕГН *****, с адрес - гр. *****, чрез адв.М. М., срещу действията по изп.дело № 1810/2022г., изразяващи се в наложена възбрана върху недвижимо имущество, собственост на длъжника Р. Г. Я., с ЕГН **********, с адрес гр. ***** ул. *****, в кантората на съдебния изпълнител с Писмо с вх.№130486/06.11.2025г. е получен заверен препис от Решение на ОС-Пловдив по изп.дело № 202282404*****г. във връзка с изп. дело № 20178240400502 по описа на ЧСИ Константин Павлов, с произнасяне по обжалвани идентични изпълнителни действия. Към писмото е приложено цитираният препис от съдебното решение.

По този повод, с Разпореждане №4729/09.12.2025г., настоящият съдебен състав постанови, че от извършената служебна справка както по ЕИСС, така и по фактически наличното и към момента в деловодството възз.гр.д.№ 2143/2025г. по описа на ОС - Пловдив, VI гр.с., се констатира, че с Решение № 1181/29.10.2025г. по възз.гр.д.№ 2143/2025г. по описа на ОС Пловдив, VI гр.с., е оставена без уважена подадената жалба от Т. А. А., ЕГН ********** и Ю. А. А., ЕГН *****, чрез пълномощника им адв. М. М., срещу Разпореждане с изх.№ 72111/15.05.2025 г. постановено по изп.д.№ 20178240400502 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 от КЧСИ, с район на действие ОС - Пловдив, с което е оставена без уважение подадената 5 от същите Молба с вх.№ 32624/20.03.2025 г. за заличаване на възбрана върху 5/8 ид.ч. от ПИ с ИД *****.501.1444 и сграда с ИД *****.501.1444.2 (гараж).

С оглед на разясненията, дадени с ТР № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал.4 от ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост.

В тази връзка, относно преценката за идентичност, настоящият съдебен състав е установил, че са налице някои общи факти, страните са едни и същи - взискател и длъжник, третите лица също, както и имуществото на длъжника срещу което е насочено принудителното изпълнение е еднакво като параметри и за двете дела. В полза на дружеството-взискател са били издадени два изпълнителни листа съответно с № 1558/14.03.2022г. по гр.д.№ 580/2021г. по описа на РС - Пловдив, XXI гр.с. и с № 1366/02.02.2017 г. по описа на РС- Пловдив, X гр.с,. за различни суми, затова и образуваните изпълнителни дела по двете жалби са две отделни.

Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96e148af-cd0c-4d05-8448-27c592c50b0f